dara33 (Лили Спасова) - Произведения

Ляльо

В къщата, точно след плод и зеленчука живееше един Ляльо. В същност името му е Александър, но когато бил на две годинки го попитали как се казва и той отговорил- Ляльо, и от тогава та до ден днешен така и останало. Ляльо е щастливеца от улица "Лютиче". Щастливец е, защото все ще намери причина да се ...

dara33

Проза

2005-10-01T17:11:02+03:00 255 32

Нероденият син изкрещя

В утробата си носеше живот,
ухаеше на мартенски кокичета.
И хората си подаряваха,
червено- бели мартеници.
Избираха най- хубавата за ...

dara33

Поезия

2005-10-01T16:29:13+03:00 133 12

Бикоборецът

Той е от Андалусия.
Хосе Сантяго Рамирес.
Носи ботуши.
И черна шапка.
Бикоборецът няма любима. ...

dara33

Поезия

2005-09-23T09:46:49+03:00 101 8

Небе за миг в очите ми

Небето се спуска в очите ми.
Ляга, като в тъмно легло...
Звездите се къпят в косите ми.
Луната безсрамно мълчи.
Смрачава се леко и тихо. ...

dara33

Поезия

2005-09-12T18:03:56+03:00 128 8

Незалязващо слънце

Сърцето ми се сковава
от страх,
всеки път когато помисля,
че си отиваш...
Недей! ...

dara33

Поезия

2005-06-03T00:54:58+03:00 170 4

Бътерфлай

О, Бътерфлай!
Така си нежна.
Страхувам се да те докосна.
Белотата на млечната ти кожа
ме опива. ...

dara33

Поезия

2005-06-03T00:54:35+03:00 135 4

Cкакалец

Днес видях един скакалец. Зелен изумруд на паважа. Скачаше. Светеше. Жив. Един минувач го прегази. Изумрудът засвети на малки частички. Из сивия въздух, на сивия град и в сивата пепел... Днес, един скакалец преобърна живота ми.

dara33

Поезия

2005-04-08T11:23:23+03:00 112 4

Събудих птиците

Събудих птиците, а те си спяха кротко. Не бяха чули как малкото им падна, побутнато от пръстите на безпощаден вятър. Лежеше тялото му в кална локва. Безжизнено и тъжно. Събудих птиците. Едната гледаше уплашено, а другата заплака тихичко. И после отлетяха, за да не се завърнат никога. Дори не се сбог ...

dara33

Поезия

2005-04-08T11:19:29+03:00 174 16

Земя

Земята е изблещила очите си
и жадно е протегнала треви.
Плътта й е напукана и кървава.
Ранена е, а все мълчи, мълчи…
Осъжда ни жестоко днес земята. ...

dara33

Поезия

2005-04-07T14:15:28+03:00 112 4

Надеждата е минзухар

Надеждата е минзухар -
гори
в полето на душата.
Необятната...
И нито вятърът или сезоните, ...

dara33

Поезия

2005-04-06T13:07:16+03:00 145 6

С теб

В един единствен миг
съзирам
богатство по- голямо
от цялото съкровище
на Соломон. ...

dara33

Поезия

2005-04-06T13:03:34+03:00 225 2

Китчето Холи

Китчето Холи живеело в далечния син океан. Плувало нашир и длъж и опознавало големия свят. Много често по голямото и гладко гръбче на китчето кацали уморени чайки. Те му разказвали истории, видени по бреговете на океана, а Холи слушал и мечтаел да види чудесата на сушата.
-Кое е най- хубавото нещо, ...

dara33

Проза

2005-04-05T15:54:40+03:00 163 8

Отпих си глътчица

Отпих си глътчица вода
от извора на спомените
детски
и цъфнаха в душата ми
цветя. ...

dara33

Поезия

2005-04-05T15:49:42+03:00 200 14

Жана Д'Арк

Земята ми е тясна.
Не се побира душата
във кафеза,
който ми поставят другите.
Бунтува се, ...

dara33

Поезия

2005-04-01T15:30:55+03:00 136 2

Завръщане

Дърветата от моето детство
имат лица и коси.
Носят сърце под кората,
древни и стари души.
С тях разговарях, когато ...

dara33

Поезия

2005-03-26T17:18:53+02:00 145 12

Сбогом, ти казвам измамно спокойствие

Подай ми палтото.
Днес заминавам.
Тръгвам.
Стига съм отлагала, като страхливка
всичко. ...

dara33

Поезия

2005-02-08T19:50:01+02:00 154 2

Еднооко небе

Небето ме поглежда.
Единственото му око
ме гледа осъдително.
Не ме е страх от присъдата.
Немея пред съдника. ...

dara33

Поезия

2005-02-07T18:19:13+02:00 143 4

Сънят е повик от отвъдното

Сънят е повик от отвъдното.
Шепти и вика в нас.
Не се вълнувай, като река
понесъл свойте тайни
на песъчливото си дъно. ...

dara33

Поезия

2005-02-06T20:08:05+02:00 147 6

Чадърче от сиренце

Някога в страната на дъждовете, където все валяло и дъждът никога, ама никога не спирал, живеело едно мишленце със чипо носленце. Имало дълги мустаци и големи бели зъбки, защото обичало да си похапва сирене.Всичко жители на тази страна почти не излизали, защото дъждът не спирал, а на кой му се ходи ...

dara33

Проза

2005-02-02T16:10:30+02:00 134

Спрак

На планетата Итора се водеше война от 244 години. Съществата, живеещи там, бяха наричани иторианци. Иторианците бяха кротки по природа, но откакто крактикулите бяха нападнали планетата им, те воюваха за свободата си. Не искаха да бъдат роби на пришълците и воюваха от много години за възвръщане на он ...

dara33

Проза

2005-02-02T16:06:11+02:00 93

Тук- там

Не улица, а бунище. Това си мисли, докато пресича улицата. Светофара го е погледнал със широко отворено зелено око и той засилва своя ход защото знае, че всеки миг ще блесне кървавото му око и автомобилите ще зафучат, като разярени дракони. Един просяк, точно на самия мост е подал измършавялата си р ...

dara33

Проза

2005-02-01T10:57:55+02:00 135 6

Баба Мария

Днес баба Мария се събуди както обикновено, точно преди първото кукуригане на петлите. Облече старата си изтъркана рокля с кръпки от време оно и запретна ръкави. Днес бе особен ден. Внука и щеше да си дойде и да отседне при нея за ден, два. Поне така подметна като се обади по телефона в къщата на съ ...

dara33

Проза

2005-02-01T09:19:34+02:00 107

Там някъде/без претенция за стих/

Пред очите ми море от бъдеще.
Необятно...,
като небе и вселена.
Зад мен е гробищата на спомени.
Горчиви, ...

dara33

Поезия

2005-01-31T18:15:35+02:00 151 6

Сънливко

В една дълбока и тъмна гора живееше един мечок. Името му беше странно за мечок, но някога майка му реши, че то е най -подходящо за нейното мече.
Медунчо? Не. Кръсти го Сънливко, защото най - много обичаше да спи.
Всяко утро едвам, едвам го изкарваше от леглото.
- Хайде, сине слънцето изгря.
- Добрее ...

dara33

Проза

2005-01-31T17:22:28+02:00 134 4

Сълза

Сълза, като пътека по лицето ти
се стича
и свети лунно от божествена тъга.
Докосва устните ти бавно и солено,
за да я усетиш - ...

dara33

Поезия

2005-01-30T19:09:33+02:00 206 12

Разбутани мисли

Днес разбутах мислите си, като
дрехи в скрин съдран от време.
Огнени, блестящи, шарени и сиви
се затичаха навън да видят свят.
Като мънички деца съдрали колене ...

dara33

Поезия

2005-01-30T11:10:00+02:00 157 4

Простено

Отново дъжд, отново сълзи,
отново вятър вей навред.
Крещяща като луднала кокона,
отритната като бездомно псе...
вървя... ...

dara33

Поезия

2005-01-30T10:15:27+02:00 154 12

Желанието на момичето с маслинените очи

На Симонка с обич и на обичащите приказки)
Живеело едно момиченце. Приличало на малка красива кукла, но не било кукла, а живо същество с душа, сърце и мечти. Тя имала големи маслинени очи, в които плували светлини и пъстри мечти...
Детето имало много желания, но най - силно желаело да има вълшебна п ...

dara33

Проза

2005-01-30T01:35:48+02:00 235 10

Принцесата със стъкленото сърчице

Сред морета и океани, там на края на света, когато се ражда един нов свят, далече, далече от хората на чуден остров живеела една принцеса.
Красива, почти прозрачна. Бяла и нежна, макар че имало много слънце.
Там на острова имало много красиви гори, зелени и дълбоки, цветя с вълшебни сили, които гово ...

dara33

Проза

2005-01-29T20:51:08+02:00 198 10

Любовта е таралеж

Не искам да те помня, а все
те търся по света и там далече,
където са отлитащите спомени -
бодливи, като гръб на таралеж.
В зеленото на слънчеви поляни ...

dara33

Поезия

2005-01-28T16:13:56+02:00 160 2

Тихо сбогуване

Ако днес е последния ден
и идва смъртта
да затвори вратата,
навярно ще се сгуша-
в ръцете ти- ...

dara33

Поезия

2005-01-28T15:11:00+02:00 163 10

Динозавърчо и принцеската

На Симонка едно специално момиченце
за моeто сърчице с обич
Някъде далече от света на хората, скрита в тайни и красота съществува Приказната гора. Там живеела една принцеска на име Розичка. Красива била тя, и много чувствителна. Помагала на всеки изпаднал в беда, защото имала и добро сърчице. Имала ...

dara33

Проза

2005-01-27T21:03:47+02:00 136 10

Скитници

Да пътуваме.
Двама.
Луната е легнала в синьото си легло.
Прилича на капчица мляко, разлято
върху покривка. ...

dara33

Поезия

2005-01-27T12:06:50+02:00 140 16

Сънена поляна

Поляната е сънена. Тревите се протягат,
събудени от палавника слънце.
Дърветата шумят танцувайки с клони,
целунати небрежно от ухажора вятър.
Дочувам птиците. Запяват песен. ...

dara33

Поезия

2005-01-27T11:52:56+02:00 129 6

Размисли на бедняка

Прощавайте невежеството на глупеца беден.
О, хора!
Нима съм грешен, че роден съм във коптор?
Жигосвате ме, като болен от проказа.
С плъхове - приятели отрастнах. ...

dara33

Поезия

2005-01-27T11:49:52+02:00 142 10

Седем приказки разказани от пъстроцветната дъга

На дъщеря ми и всичките деца, които обичат приказки
Винаги след дъжд на небето се появява дъга. Тя е плетеница от цветове, които носят красота и радост в сърцата на децата. Дъгата е скрила чудни приказки в своите цветове ...Сега ще Ви разкажа някои от тях. Всеки цвят носи своята тайна приказка. Дъга ...

dara33

Проза

2005-01-26T15:08:29+02:00 160 12

Седя на пейката на кея

Седя на пейката на кея.
Пред мен реката тъмните си тайни
е прибрала.
Навътре във душата си като жена
ранена... ...

dara33

Поезия

2005-01-26T11:56:20+02:00 132 6

Едно докосване

Едно докосване е равносилно
на малка смърт...
Умирам всеки път, когато ме
докоснеш,
за да се родя отново и отново, ...

dara33

Поезия

2005-01-24T17:57:03+02:00 222 6

Днес си нарисувах къща

Днес си нарисувах къща -
мъничка,
точно толкова, колкото
да побере
мечтите ми. ...

dara33

Поезия

2005-01-23T13:47:42+02:00 162 8

Лунатичка

Гледах жената срещу себе си. Сплъстената й коса, бръчките около очите, умората в тях и цялата отпуснатост на тялото й говореха едно: ”Не съм доволна от живота си” и неудовлетворението, което виждах ме караше да изтръпвам от страх.
Тя гледаше в една точка някъде пред себе си и дори не ме забелязваше. ...

dara33

Проза

2005-01-23T10:25:13+02:00 147