dara33
72 резултата
Ухание на бели рози
Един спомен ме боде като остра брада по кожата. Подсеща ме непрестанно колко е важна вярата в човешкото сърце. Спомен от една история, в която има безверие и вяра. Още усещам уханието на бели рози...
Всъщност всичко започна в градчето Н., където хората живееха по каноните на църквата и бяха добри хр ...
Всъщност всичко започна в градчето Н., където хората живееха по каноните на църквата и бяха добри хр ...
206
12
Обърнати светове
Те си живееха чудесно. Никога не се бяха замисляли върху вероятността, някъде около тях да съществува друг свят. Имаха строги закони и порядки. Изпълняваха задълженията си педантично и стриктно. И всичко щеше да си продължи в посоката, в която бяха свикнали да вървят, ако...
Един летен ден, когато т ...
Един летен ден, когато т ...
133
Тъмно
В покрайнините на този град имаше нещо зловещо. По ъглите на тъмните улици се криеше зловещото усещане за неизбежно зло. Тънещите в сивота улици засилваха тегобата в душите на хората, които закъснели се прибираха към домовете си.
Всяка нощ там се случваше нещастие. Всяка нощ имаше зловещо безследно ...
Всяка нощ там се случваше нещастие. Всяка нощ имаше зловещо безследно ...
184
16
Господарят на сънищата
Косите на момичето се спускаха, като тежко злато. Спеше. Сънят й не беше спокоен. Личеше си по трепкането на миглите и стиснатото юмруче готово за отбрана. Сякаш тази крехка ръка можеше да я спаси...
Демоните на сънищата преследваха това прекрасно създание. Черпеха живот и сили от нейната красота и ...
Демоните на сънищата преследваха това прекрасно създание. Черпеха живот и сили от нейната красота и ...
251
20
Из дневника на един
Из дневника на един малоумник
Ден първи: лятото на 2043 год.
Вече от няколко години ме държат затворен и нямам достъп до нищо и никой.
Тишината тягостно тежи наоколо. Понякога през решетките влиза заблудена мушичка. Тогава съм щастлив. Тя си лети, а аз и разказвам онова, което помня. Заблудилите се ...
Ден първи: лятото на 2043 год.
Вече от няколко години ме държат затворен и нямам достъп до нищо и никой.
Тишината тягостно тежи наоколо. Понякога през решетките влиза заблудена мушичка. Тогава съм щастлив. Тя си лети, а аз и разказвам онова, което помня. Заблудилите се ...
227
10
Огледалото на Изидора
Тя беше обикновено момиче. Всъщност не дотам обикновено. Имаше вълшебно огледало, а колко хора могат да се похвалят, че притежават такова! Когато подадеше огледалото на някой, в него се виждаха цветове.
Не лице, не изражение или усмивка. Просто цветове. Изидора владееше изкуството на разпознаване на ...
Не лице, не изражение или усмивка. Просто цветове. Изидора владееше изкуството на разпознаване на ...
160
10
Очите на Сибил
Когато направиха поредната операция на очите й тя почти бе изгубила надежда, че ще вижда отново. Никога не искаше да си признае колко страх чувства всъщност в себе си. Още усещаше болката от огъня, който бе изгорил очите й завинаги. Блед спомен за светлина навестяваше съзнанието й, но после отново п ...
170
14
Всичко или нищо
Ти идваш тихо. Тихо, като ангел. И грабваш моята душа. Жената в мен жестоко те обича, но иска всичко, не трохи. Омръзна ми да се преструвам на доволна. Изплаках сълзите си вече. Изказах думите дори и свършиха, като горещ изпечен хляб от турска фурна. Сега мълча. Потропвам нервно. И чакам. Всичко, .. ...
186
14
Имаме право
Спрете безумните политици! Опропастиха държавата. Разпродадоха нейната плът, като проститутка от шумната улица. Пълнят джобовете си с парите на хората, а народа мълчи и умира в мизерия, която изсмуква, като комар кръвчицата на душите... Спрете ги! Те не милеят за нашето бъдеще. Пълнят дисагите си за ...
154
4
Посей надежда, като жито
Посей надежда, като жито. Бъди добър стопанин. На нивата. Пък после имай уражай. Макар и с напукани ръце. Обичай нивата си. Ти човеко. Така ще имаш хляб. Любим и скъп. Докато смъртта издебне ни подмолно и осъди на забрава всички. Стопанин, нива, време. А утре? Друг стопанин ще жъне свойта нива. Наде ...
130
8
Злото в света на Толкин
Злото е трансформация и продукт на изопачено възприемане на действителното.
Творбата "Властелинът на пръстените"- Толкин твори в едно време изпълнено с напрежение и страх. Време на война, в което ценностите се размиват и дори неродените стават убийци.
"Властелинът на пръстените" е една силна, покоря ...
Творбата "Властелинът на пръстените"- Толкин твори в едно време изпълнено с напрежение и страх. Време на война, в което ценностите се размиват и дори неродените стават убийци.
"Властелинът на пръстените" е една силна, покоря ...
260
16
Вал от нашата улица
Понякога не всичко е толкова нормално, колкото изглежда. Вал на външен вид си беше абсолютно нормална, като всички от улицата. Всъщност не беше наред с главата. Поне така си мислеха всички, защото най- лесно е да отхвърлиш онова дето не го разбираш. Все разправяше най- странни истории.
Разправяше, ч ...
Разправяше, ч ...
255
28
Изгубена монета
Доброто е изгубена монета, изпаднала от нечий скъсан джоб. Отдавна незашит и кърпен. Протъркан и изцапан с кал. Изгубихме човешкото в душите си и правим се на слепци отдавна. Представите си даже пообъркахме и сякаш ценностите си дори. Монетата подритваме жестоко а тя неистово крещи: "-Хей, хора тук ...
115
6
Вик
Автобуса е пълен, като боа глътнала нещо голямо. Издут е до пръсване. -Помощ. Те ме ограбват. Крещи жена с побелели коси. До нея група мъже. Проверяващи. Те я дърпат настоятелно към вратата. Горката. Явно няма пари за билет, а те я тормозят. Нима не виждат очите й пълни със сълзи? Докъде ли ще стигн ...
155
2
