mili_bg
78 резултата
Гордост моя
ГОРДОСТ МОЯ Къде замръкна гордост изтъняла, къде те свари късният ти час, ти женските ми грешки оправдала, безименните подлости на глас!? Ранима съм без острата защита и няма начин как да изтърпя, закръглено-набъбнала обида, без твойта артистична свобода. И честно ли е тъй да ме разлюбиш, насред жив ...
154
16
ЕДНА ИСТОРИЯ
ЕДНА ИСТОРИЯ Флиртува облакът със планина, тя беше във зелената си младост, ръката му светкавица-стрела, опипваше тревожната й радост. Боляха я дъждовните игли, стенания гърмежни я раздраха и водната му струя оплоди, скалите й, смълчани във уплаха. От тяхната пролука избуя, на храста резедавата осан ...
135
24
ЕДНА ЖЕНА
ЕДНА ЖЕНА на А Жена , догаряща в любов- виновна и неоправдана, лишена от финален послеслов е книгата гравирана с измама. Най- тънък път от вафлена кора със мнима сладост беше я подлъгал, довеждайки до няма пустота, душата й ,неистово наръгал. Огнището, полепва пепелта от тайните, разлюбени постели, ...
160
26
ЩЕДРОСТТА
Едва ли има човек, който е останал равнодушен пред една картина от миналото. Жената с двете лепти(стотинки). Знаете ли, коя е тя? Запознайте се. Бавно и колебливо се приближаваше в храма, сякаш не искаше никой да я забележи. Притиснена, развълнувана, със силно биещо сърце, тя здраво стискаше нещо в ...
188
6
СЛОВАТА МИ
СЛОВАТА МИ Словата ми в мастилото попиват, предавайки сълзите на стиха, а чувствата в стакато дирижират, емоции течащи от мига. Във храста на потайни размишления преплитат клони истини сами, полюшвайки прелюдни притеснения за плакъма във твоите очи. И няма как в заблуда да изпадна. Поглеждам през се ...
142
28
ЕЖЕДНЕВИЕ
ЕЖЕДНЕВИЕ Чаша кафе и два пъти захар, и все по-добре си в тоя спектакъл. Цигари димящи в дела изгорели, крачки растящи към крайни предели. Караш на пета ден подир друг, не чакаш късмета да дойде от юг. Блъскаш ,разбиваш с юмруци стена, а после си зидаш една по една. Затвор съгради си, а ти арестант ...
120
16
ЛЕТЕН ДЪЖД
ЛЕТЕН ДЪЖД Над село тътен се разгърна, очаква зажаднялата земя. Горката, в мъченица се превърна, на нея чакат хиляди гърла. И капки първи чернозем попива, разтварят се повяхнали листа. Нивята, летен дъжд полива, тъй щедра е безценната вода. Старица със забрадка избеляла, отронва си последната сълза. ...
145
18