Ne_VrMind

44 резултата

мисли... просто мисли

виждам те във крехкото съзнание
на несъзнати сънища открехнати
гледам те и мисля че съм аз
виждам те във профил
със отхапаните вени ...
90

Русе

В моя град героите отдавна са умрели.
Улиците сякаш нищо не напомнят.
Губиш се във сянката си. Като с хелий
из назъбените блокове политаш.
Стари се родихме в скръб прикрита. ...
85 2

Страх ме е

Страх ме е, че ще последва
КРАХ
след счупена надежда.
СТРАХ ме е.
От самотата. ...
131 6

Кръгово

Когато със крясък разкъсвах утробата,
не мислех за нищо, не исках съдба.
Превивах се в кърви и с въздух отровена,
отхвърлих живота, поисках смъртта.
Когато погледнах разкъсах аз ципата ...
107 6

На моя измислен приятел

Къде да те търся не зная -
отказах се вече.
Ти, образ размазан
във мойто съзнание
подобно на много пропуснати срещи. ...
153 10

Реката

Реката е моя,
реката е мръсна,
но пак си е моя
Със черните пръски
къпе живота. ...
110 8

Име

И тази вечер някак си успях да притъпя усещането за саморазрушение. Може би и алкохола ми помогна до известна степен. Чудя се как след всяка такава вечер успявам да се прибера в нас и да легна с чиста съвест. Да унижиш себе си е все едно майка да отрови утробата си . Убиваш искрата на живота в теб. ...
131 4

Няма падащи звезди

И ето - губя се - елате!
Не искате? Добре.
(безплътен порив, покрив
и надежда)
Чезнете - в едно със мене! ...
145 6

Просто два монолога

Монолог на Дявола:
Обичам ви всички, защото не искам
да бъда самичък там долу, деца!
Тръгнете със мене и всичкото низко
ще стане високо. Във мрак - светлина ...
158 14

Жълтата жена

Жълтата жена ме днес преследва:
иска мъничкото да ми вземе.
С мръсен поглед ме измерва,
жълти истини ще сее.
Мръсни спомени препускат ...
112 8

Космогония

Небето се притиска към земята
заровило коси в кафявата и шир.
Тя плаче! ...не от сласт, a във кърмата си
отрова влива и горчи.
Екстаз! От сблъсъка на силите ...
97

Грозното момиче

Грозното момиче се прибира пак самичко
грозното момиче върви в тъмнината
(само тя я прегръща и я прави щастлива)
грозното момиче иска да танцува :
някой да открие хубавото в нея ...
150 8

ЕПИТАФИЯ

Възможно е да си отида като лятото.
Дали ще ме помните? Мене, познатата...
Не бях ви приятел - приятел е много !
Аз давах и исках.По - друго не можех!
О, не, не плачете!Аз скръб не понасям. ...
119 2

OKay

Ей там, където се прелива
земята във безцветното небе
една усмивка пак ще те очаква.
Ще те затопли и ще ти покаже смисъл,
ще ти даде легло. От пътя уморен ...
143 12

МОМИЧЕТО-КОЕТО-НИЩО-НЕ-ЧАКАШЕ

Тъмнина и нещо лепкаво по улиците. Калните пожълтели листа обсипали тротоара зъзнат в предсмъртна агония. Миризма на локви, застояло и прогонен сезон.
Празен балкон. Доскоро някой бе седял на него зареяно вгледан в края на улицата, без да усеща очакване. Доскоро ромоленето на дъжда по покрива бе усп ...
242 4

Стена

Плът, затвор...
Не искам нищо!
Стена от пръст и аз под нея.
Аз – стенá.
Стена от пръсти - аз под нея. ...
121 2

Ела!

Ела! Прониквай в клетките ми бавно, изцеждай тихо вехта самота, нащърбвай сетивата равни и късай мислите с ръка. Увий душата си в сърцето; подобно тумор дърпай живина. Убий достойнството, което пулсира в него...и ела!
164 4

Есен

Отива си красиво лято в агония, предсмъртна самота. Едно дете умира в святост и почва есен. Тиха, зла. Дърветата превръщат се в антени готови слънцето да уловят, а кухите им сухи вени в живота вкопчени крещят. Копнеж по неизгряло лято, усмивка-спомен като в сън пробягна и в злощастна слятост умря с ...
104

Нямам какво да ти кажа

Нямам какво да ти кажа.
Всичко е в тъмната стая;
някъде там,
във забвение.
Даже загубих ключа! ...
175 4

Чай

Ще дойдеш и ще ме прегърнеш;
ще пия чай, а ти - вода.
Ще си говорим, ще си тръгнеш,
но ще се върнеш...
... У дома... ...
189 14

Червей

"Когато лебедът умирал,
той пеел пред смъртта..."
...и тралала, и тралала.
Да, всекли помни тази сцена
изпълнена със красота. ...
146 8

Лека нощ!

Сънувам. Сън.Реалност?
Някакъв празен ковчег се носи по реката. Тя го отвежда. Далече, по – далече, по-далече...към забравата. Или вечността? Там където има вечност, няма забрава. Тя е табу, изсъхнал корен прораснал в атмосферата. Мъртвата атмосфера. На ежедневието ми.
Ковчегът е моя. Но ме е страх ...
184

Малката кибритопродавачка

Пада полумрак. Земята
губи свойта топлина.
На небето пак луната
свети с чужда светлина.
Пак из улиците кални ...
138 2

Защо?

Защо където се обърна
не виждам хората в анфас?
Защо главата ми е пълна
със пепел от захвърлен фас?
Защо не плача, а се смея? ...
144

Поетът

Поетът търсеше метафори,
а всички мислеха, че дреме.
Под ноктите му лепне време,
а той остава вкаменен.
Поетът търсеше метафори, ...
120 2

Телефонна любов

Написано за някой друг...
...посветено на Полито :)
“Телефон все ни свързва, телефон ни дели “
Имаше песен таква, нали ?
Опърпана песен с опърпани рими; ...
182 8

Кафяво

Кафeви са очите ми -
избодени и хвърлени под канапето,
за да не виждат в теб
това, което...
Кафeви са месата ми, ...
133 2

Само ти

На този, който...
Целуваш ли врата ми или пък просто дишаш?
Не, нищо, че отново на водка ми миришеш.
Навън върлува пролет -
из клоните лети, ...
272 10

Предел

Един предел - и път пред него.
Къде отива? Накъде?!
С гърба напред потеглям бегом.
О не, не плача! Стига! Не!
Щастлив живот - пред мен умира. ...
152 8

Тик...так

"Обичам те!" - прошепна ми часовникът
и ме придърпа във тиктакащите си обятия.
Потънахме във времето, а покривът
изцъка със език и пак заспа.
Навън небето бе доматено червено ...
249 16

Ням

Сляпо слива се света
със сапунената сага.
Сладко спиш си своя сън
и със сутринта залязваш.
Сам със себе си се справяш, ...
155

Фалшиво

Една песен изпята фалшиво
под звука на погрешни акорди;
аплодирана пак тъй фалшиво
от побъркани, смахнати орди.
Една песен изпята фалшиво, ...
180 8

Schizophrenic

Понякога е толкова объркано
да си го кажем с думи прости
и, спазили душевни пости,
в очите си да не човъркаме.
(А лесното е лесно всякога!) ...
174 4

Ноемврийски дъжд

Като неми привидения върбите бяха протегнали жадните си клони към реката. Вятърът свистеше между жилавите им израстъци. Последните жълти листа се отронваха с ням стон и падаха във водата образувайки концентрични окръжности. С безучастен поглед той следеше движението на малките кръгчета, които се уго ...
262 6

Самички

Процежда пердето лъчи тъмносиви.
Игриви, свенливи прашинки летят.
Във ъгъла крият се сенките живи,
а паяци черни предат ли предат.
Глава е склонила жена тъмнокоса. ...
202 12

Понякога

Понякога сълзите просто не спират,
преливат очите във мътна река,
понесла водите си черни към вира
клокочещ в безкрая, накрай вечноста.
Понякога думите просто не стигат, ...
247 4