Есен
Отива си красиво лято
в агония, предсмъртна самота.
Едно дете умира в святост
и почва есен. Тиха, зла.
Дърветата превръщат се в антени
готови слънцето да уловят,
а кухите им сухи вени
в живота вкопчени крещят.
Копнеж по неизгряло лято,
усмивка-спомен като в сън
пробягна и в злощастна слятост
умря с дърветата навън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галка Малка Всички права запазени
