Есен

Отива си красиво лято в агония, предсмъртна самота. Едно дете умира в святост и почва есен. Тиха, зла. Дърветата превръщат се в антени готови слънцето да уловят, а кухите им сухи вени в живота вкопчени крещят. Копнеж по неизгряло лято, усмивка-спомен като в сън пробягна и в злощастна слятост умря с дърветата навън.