7 dic 2005, 16:58

Есен

  Poesía
103 0 0
Отива си красиво лято в агония, предсмъртна самота. Едно дете умира в святост и почва есен. Тиха, зла. Дърветата превръщат се в антени готови слънцето да уловят, а кухите им сухи вени в живота вкопчени крещят. Копнеж по неизгряло лято, усмивка-спомен като в сън пробягна и в злощастна слятост умря с дърветата навън.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галка Малка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios