Есен
Отива си красиво лято
в агония, предсмъртна самота.
Едно дете умира в святост
и почва есен. Тиха, зла.
Дърветата превръщат се в антени
готови слънцето да уловят,
а кухите им сухи вени
в живота вкопчени крещят.
Копнеж по неизгряло лято,
усмивка-спомен като в сън
пробягна и в злощастна слятост
умря с дърветата навън.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галка Малка Все права защищены
