Есета - любовни, ученически и политически есета

Старинният часовник

Всички ние се мъчим да разберем живота си... Истината е, че не успяваме, но това не ни кара да спрем и да се откажем. Правим го, въпреки твърдата стена, в която се разбива цялото ни натрупано знание, научило ни да търсим логика в нещата, да виждаме взаимовръзки между това, което става с нас. Иска ни ...

nejnabg

Есета

2006-08-04T12:23:58+03:00 81

Една тиранична любов

Една любов разпалва моята така спокойна кръв. Една любов ме кара да се чувствам виновна за това,което съм .Тя направи от мен робиня,която неуморно търси път навън . Една любов ,която граници не знае и все повече завладява моето сърце . Една любов тъй силна,че волята ми неусетно се стопи. Една стихия ...

$So_nya{P} (Соня Димитрова)$

So_nya{P}

Есета

2006-08-03T10:11:46+03:00 199 18

Капка

Студено е. Мракът превзема пустите улици на големия град. Вали дъжд. Вятърът свисти в клоните на дърветата. Единственият шум, освен този на дъжда, са моите стъпки. Бездомна се скитам. Не вдигам глава. В това вече няма смисъл. Всичко хубаво на този свят е погубено. Разрушено е от човека.
Сълзите ми с ...

nejnabg

Есета

2006-08-02T19:18:06+03:00 109

Един неразбран човек

Лесно е да обвиняваш другите за твоите проблеми . Лесно е да обвиняваш другите за своите неуспехи и да не умееш да признаваш своите грешки. Грешиш и неусетно намираш вината в човека до теб , но не виждаш ,че ти си човека, който допуска грешки . Не умееш да признаваш своите провали и постоянно търсиш ...

$So_nya{P} (Соня Димитрова)$

So_nya{P}

Есета

2006-08-02T16:37:16+03:00 133

За мечтите

Какво е да мечтаеш в днешно време? Бреме... или може би малко отклонение от сивата реалност, която ни заобикаля?
Ето как го виждам аз, необходимост. Дали се нуждае една душа от мечти, усеща само тя, но те са букет от цветя за
всяка една. Малкия подарък, които можем да си поднесем сами. В мечтите се ...

little`Death

Есета

2006-08-02T12:00:36+03:00 172 2

БЕЗВЪЗВРАТНО ИЗГУБЕНИЯТ,,,

За живота на един наркоман
Страхотен ден...слънцето пече приятно и небето е кристално синьо сякаш очвтено с пастел...и миризмата носеща се във въздуха...това е мириз на пролет...на живот...на мечти.А някъде там в големия свят...за някого този ден е мрачен и отчайващ...поредния ден,в който слънцето е ...

Madonaaa

Есета

2006-08-01T13:40:25+03:00 164 6

Безвремието на любовта

Капките дъжд падат към жадната земя в сноп от хиляди слънчеви лъчи. Нежната музика, която извличат от сухата пръст се превръща в благоухание на разцъфнало цвете. Тревата измита от гальовните ръце на падащата вода шумоли в приспивна песен, разпръскваща мириса си в полето. Спокойна красота, докосваща ...

`Fallen_Angel`

Есета

2006-07-30T20:23:10+03:00 158 4

ОГЪРЛИЦА

ОГЪРЛИЦА Спокойна майчина душа! Написах стих. Хареса се на мили хора. Някакси обаче, не мога да се радвам на топлите отзиви за моите слова, защото са писани през сълзи. През горди сълзи, сякаш гордостта, че съм имал прекрасна майка надделява над тъгата. Тя пък - гордостта - се пропуква при мисълта, ...

ЧАР

Есета

2006-07-27T07:39:33+03:00 190 10

"Животът не е нито цел,нито средство,той е право"

Животът е цел.Животът трябва да е цел на всеки индивид,без тази цел всяко земно благо не би имало смисъл.И тук в този ред на мисли ще се запитаме:Какво е смисълът на самия живот? Защо трябва да има смисъл?Поглеждайки към етическите доктрини,преценявайки през призмата "смисъл на човешкия живот" ,ще р ...

Syrian

Есета

2006-07-23T12:45:28+03:00 231 10

Тайната градина

Тайната градина на нашите желания. Имате си градина на желанията нали? Как? Нима не знаете? Е,аз ще ви кажа. Тя е в най-дълбокото място на сърцето ви.Скрита е от хорски погледи и нечестиви мисли.Даже понякога и от вас самите.Но все пак я има.Тази градина е много,много слънчева ,свежа и страшно краси ...

karizma

Есета

2006-07-21T10:55:25+03:00 146 2

Бягство

“БЯГСТВО”
на К.К.
Последна нощ,
а утре ме очаква път.
Поглеждам през прозореца – ...

РуСаЛкА

Есета

2006-07-18T21:13:33+03:00 216 10

Поглед в душата на един извор

Поглед в душата на един извор
Човек може да открие много неща, когато надникне в душата на един извор. Преди всичко, там е тъмно. Освен това е и студено. Атмосферата е изпълнена с някаква странна харизма, която просто дъха на предопределеност. Изворът на Извора е мястото, където човек усеща вечностт ...

РуСаЛкА

Есета

2006-07-18T21:12:09+03:00 191 4

Бях...

Бях... Аз не съм..., а БЯХ! Минало! Бях щастлива, бях усмихната, бях красива и обичана .... , но бях и лъгана. А сега не съм! Бях знаеща и можеща, бях вярваща и търсеща, но вече не! Бях дъщеря, сестра, приятелка, любима , но и това вече е само спомен. Бях силна , непоклатима, знаех какво мога и иска ...

Милора

Есета

2006-07-18T14:23:28+03:00 196 4

* * *

Как започна всичко,нима забрави?
Нима не искаш да си спомняш?
Знам,че всичко,което четеш го гледаш с насмешка,но...почакай,спри и се огледай,имай малко търпение,съвсем малко...
Нима забрави детския ни смях?Нима не знаеш как любовта нахлу и влюбихме се ние?ООО,я стига!Помисли...спомни си!Нима забрави ...

tonislava

Есета

2006-07-17T21:19:28+03:00 127 2

Сън ли беше?

Къде съм аз?Загубих правия път.Разпръснах се по бреговете.Вървя в бялата магия на нощта.Съвсем безразлична съм към себе си.Отчаях се.Загубих собствените си надежди.Погледнах в синята вода на океана,никого там не видях.Само тъмнина и празнота.Загубих своята душа незнайно къде и кога.Дали бе сън или р ...

Sunny

Есета

2006-07-16T13:52:37+03:00 231 8

Моят клас

Хладен лъснат коридор. Абсолютно пълна тишина. Чуваш собственото си мигане. А сякаш от километри се надава глъч. Крясъци. Смехове. Звуците приближават, ставайки непоносими за ухото. И изведнъж иззад ъгъла се показва тайфа ученици – уморени и все пак засмени, сигурно пак са решили да избягат от часа ...

halif

Есета

2006-07-16T10:39:38+03:00 265 6

Така и не разбра

Казват,че растенията,които оказват отпор на вятъра се прекършват,а гъвкавите надживявали и ураганите.Нека се замислим..
Кое цвете би се осмелило да се опълчи на стихиите.То е малко,крехко и невинно.Буйните ветрове ще го изтръгнат,ще го подмятат и ще го разнасят сред пусти и грозни места,без слънце,б ...

няма_смисъл

Есета

2006-07-14T23:07:34+03:00 290 10

Любовта

Любовта
Има мечти,които стават реалност.Има думи толкова красиви,че са способни да ни накарат да се пренесем в света на съкровеното и искреното.Има чувства,подканващи хората да са както в оазис сред пустиня-щастливи в света на болката.Едно от тях е любовта.
Какво е тя?Как успява да ни призове да сме ...

sweet_baby

Есета

2006-07-14T11:23:56+03:00 305 12

Редакторът

Редакторът
Произведенията пристигаха при него едно след друго, непрекъснато. Той ги четеше и ако му харесаха ги побликуваше, ако не – пак ги побликуваше. Нямаше избор. Такава бе работата му. От толкова време се занимаваше с тези аматьорски литературни произведения, че сякаш бе загубил усета си за кр ...

stephanova

Есета

2006-07-13T13:33:12+03:00 149 8

Любов без притежание

Помниш ли "Амнезия"??
“Върни се тук, в Rhrodes, един ден на същото това място, аз ще съм оставила нещо за теб... нарича се "Любов без притежание"
Любовта без притежание... Мисля си за нея с усмивка. Като онази нали знаеш, за която са писали древните гръцки мъдреци. Усмихваш се и някак странно поглед ...

Moira

Есета

2006-07-11T11:52:46+03:00 343 14

Женски сезони

Женски сезони
Май е месецът на розите. Не че цъфтят само през май, но това е останало в паметта ми от детството – как баба ми казва, че съм родена през най-хубавия месец, месецът на розите. Точно по обяд. Може затова да обичам жегите… Хмм… Защо ли не обичам рози?... Обаче бе пролет. Зелено. Ярко. Ух ...

Lss

Есета

2006-07-10T23:10:48+03:00 154 8

бълвоч

Седя и си мисля за полюсите.
+ и – на сдухнята. Ще рече има и хубаво. Така, де, нали уж сме мазохисти.
Седя и си мисля за козметичната хирургия.
Драйф. Драйф. дрейф
- косми,бенки, брадавици, силиконови цици, шевове, посинели нокти... ...

Grimoir

Есета

2006-07-10T16:21:08+03:00 150 2

Любовта – тази измамница

Любовта – тази измамница
Тя те привлича, иска те, кара те и ти да я пожелаеш. Гали те и бавно те целува, дава ти въздуха, наситен с меки аромати. Тя те приспива и влиза нагло в съня ти. Плува в съзнанието ти като малка рибка в коралов риф. Гмурка се из цветните ти фантазии и ги докосва пламенно с вр ...

ObSeSsi0n

Есета

2006-07-10T16:12:31+03:00 224 12

Егоизмът – необхдимото зло

Егоизмът – необхдимото зло
Като понятие и начин на определяне характера на човек, отдавна сме свикнали да причисляваме егоизма към пороците на човека или по-скоро към неправилния начин на поведение и саморазбиране. Факт е, че не е погрешно това разбиране, което поставя егоистите в групата на хората, ...

ObSeSsi0n

Есета

2006-07-10T16:09:56+03:00 155

Щастие

Вятър в липите, Сълзи в очите, Още един загубен ден. Моменти на щастие. На пълно щастие. На момента, в който те докосват нежни пернати криле по лицето и ти дават да разбереш за секунда, колко далечна и твърде усложнено прекрасна може да бъде чистата нирвана. Чисто субективно естетически е невероятно ...

Hellside

Есета

2006-07-09T14:45:39+03:00 226 4

Където има голяма любов винаги стават чудеса...

Влюбването е състояние, което е трудно да се опише. Любовта е различна, омайна, индивидуална и неповторима. За да разцъфти тя е нужна атмосфера, хармония и смелост да бъде изречена. Без нея не става нищо. Тя дава, без да изисква, и взема, без да пита. Може всичко, но не разрешава да я принудят за ни ...

TeDiNka

Есета

2006-07-08T21:32:02+03:00 253 2

За да вървиш по пътя

Какво ти трябва, за да вървиш по Пътя? Нищо не ти трябва. Ти нямаш нужда от нищо. Докато търсиш, ти се нуждаеш. Докато се нуждаеш, ти следваш задоволяването на нуждите си, а не Пътя. Пътят не е нужда не е необходимост, не е призвание, не е задължение, не е план... Ако имаш цел, ти очакваш да я пости ...

soultraveller

Есета

2006-07-07T11:18:18+03:00 174

Когато ангелът отлетя...

Луната. Звездите. Едновременно толкова близки и далечни за мен и теб. Вятърът. Дъждът. Едновременно толкова различни за мен и теб. Спокойствието. Тишината. Едновременно толкова прекрасни и за мен, и за теб. Очите. Спрелият дъх. Едновременно толкова притихнали и вперени… някъде там, в необятното. Виж ...

SiZzLe^^f

Есета

2006-07-06T19:32:13+03:00 164

Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!

Вървя по улицата и срещам само тъжни хора, отчаяни, загрижени... Питам се защо ли е всичкото това нещастие? Явно мъка лежи на сърцата им. Вървя. Продължавам напред. Виждам човек, който рови в кофите за боклук. Казвам си: Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже! Защо светът е толкова жестоко устроен? ...

зайчето

Есета

2006-07-06T17:47:03+03:00 211 8

О, Българийо, никога не си ни тъй мила, както когато сме вън от тебе! Никога не си ни тъй необходима

Още от ранна детска възраст всеки един българин знае наизуст стихотворението на Иван Вазов “Аз съм българче”. Ние сме закърмени с него. И още незнаещи що е гордост и радост повтаряме: “българин да се наричам - първа радост е за мене”. Определено всеки от нас трябва да се гордее, че е българин. Защот ...

зайчето

Есета

2006-07-06T17:37:27+03:00 170 4

Отблясъци

Театър. Камерна зала. Обожавам загадъчното ухание на цигарен дим, странно преплетено с вкус на сладникав парфюм, закътано някъде там сред гънките на кървавочервената кадифена завеса. Една секунда и огромен жълт сноп светлина, причинен от незнаен прожектор разкъсва мрака на сцената, накарва гласовете ...

desertRose

Есета

2006-07-05T11:46:47+03:00 145 4

Изпращане

Изпратих те с поглед и в очите ми заваля... Тази вечер беше дълга и кратка...и последна...Музиката дънеше по прозорците...чашите кънтяха от наздравици..Тост след тост за Него...и всички бяха тук заради Него.Вички които го обичаха и уважаваха... Тя се надяваше просто на мъничко парченце от вниманието ...

eyes_on_you

Есета

2006-07-05T00:01:20+03:00 158 2

* * *

Сега какво- надяваш се да направя крачката назад- отдавна я желаеш.Аз исках друго- да прекрачиш напред най-после... Мечтаните посоки са различни- няма да тръгнем заедно значи... Бяхме защото просто тъпкахме на едно място. Душите ни- с подкастрени криле, телата ни- в сковано желание, времето ни- вина ...

Ясита

Есета

2006-07-04T14:41:20+03:00 122

Какво е за мен прятелството?

За мен приятелството е като въздуха, който дишам и водата, която пия. Аз живея чрез своите приятели, споделям с тях болките и радостите си. Опирам се на тях за подкрепа в трудни моменти. Има случаи, когато те са моето семейство. Ето това са истинските приятели. Те са тези, които ще търпят лишения, н ...

barezy2002

Есета

2006-07-04T06:28:31+03:00 280 4

Чувам Tе.

Чувам те. Гласът ти е нисък, бавен и леко провлачен. Напомня ми на за онази тиха меланхолия на живота, която вятъра довява през времето. За същите пориви и чувства, които момче и момиче от ония древни времена са изпитвали седейки на същата тази пейка. Дали пък в това не се крие смисъла на вечния жив ...

Moira

Есета

2006-07-03T20:27:40+03:00 276 12

Когато си на дъното ...

Ето, още една затворена книга... на един живот и една прелестна душа.
Лутам се през тъмна гора с огромни сиви дървета... кално,влажно... гледка, смразяваща сетивата ми. Мрак, пустота... Страх, агония... Къде се намирам? Помогнете ми!
Да... там някъде между живота и смъртта, битието и всемира, простр ...

SKY

Есета

2006-07-03T14:00:52+03:00 261 6

Живота е една война!

Живота е една война! Война, водеща за нас своето начало от мига на първия ни писък до момента на последния ни застинал шепот.
Битка след битка, редуване на победи и загуби, това е всичко, за което живем, да побеждаваме едно невидимо зло и помагаме доброто да възтържествува. Победа е първата ни усмив ...

elf`s_soul

Есета

2006-07-03T13:11:48+03:00 187 2

Слънчевичкото

СЛЪНЧЕВИЧКОТО
Душата ми е шепа прах. Искам да плача, но от очите се стича огнена пепел. Сухо и празно е в мен – като в пустиня. Привързана като Прометей на скалата на своята наивност, аз изнемогвам под парещото слънце на любовта, която ме убива… А хищните съмнения и властното чувство на вина забиват ...

РуСаЛкА

Есета

2006-07-03T12:50:56+03:00 141 8

Моите назабравими мигове в Полша!!!

Всеки човек пази в сърцето си различни мигове от живота си - незабравими мигове, които и аз съм запечатала в сърцето си. Такива спомени, които ще помня вечно. Спомени, към които ще се връшам след времe. Много хора смятат, че ако разкажат мечтата си - тя няма да се сбъдне. Да си призная и аз съм от т ...

alehandra

Есета

2006-07-02T19:56:12+03:00 105

Девойката

ДЕВОЙКАТА
Каза ми да не се страхувам и ме целуна нежно. Прегърна ме силно, за да успокоиш треперещото ми тяло. Опитваше да ме предпазиш от мен самата – от вечното ми съмнение, от разрушителния максимализъм, който винаги убиваше красотата в споделените мигове. Не знам кой те прати в живота ми и защо. ...

РуСаЛкА

Есета

2006-07-02T11:32:32+03:00 179 8