Легенда от Каринтия

Превод от немски език: Край Гмюнд живял нявга един стар селянин.Колкото и да се мъчел и съсипвал от работа,не можел да се отърве от беднотията си.Напротив,нуждата ставала все по-голяма. Един ден той срещнал един стар въглищар,комуто доверил мъката си.Старецът твърдял,че знаел път към богатство и сила,но бил опасен:”Ако среднощ при Черния зид повикаш дявола,той ще дойде и ще ти помогне.Със сигурност трябва да му дадеш душата си.” Но това не отказало селянина.Той не се боял от дявола.Най-важното било,че по лесен начин могъл забогатее и да осигури по-добър жовот на съпругата и децата си.Той не се тревожел за душата си. И тъй,селянинът отишъл вечерта без страх към Черния зид,седнал на един камък и зачакал полунощ. След като бил седял там известно време,чул шум.Обърнал се и зърнал един мъж в ловни дрехи,който ухилено се приближил към него. Тръпки полазили по гърба на селянина.Той обаче дошъл на себе си и приятелски отвърнал на поздрава на непознатия.Те започнали разговор и скоро селянинът разказал за нуждата си. Тогава дяволът-това бил именно ловецът-му предложил:”Ще изградя порутената ти къща само за една единствена нощ-още преди кукуригането на петела да оповести утрото.Ти ще бъдеш най-богатият селянин в долината.За отплата,ще ми дадеш душата си.” Когато на селянинът разбрал,че продажбата на душата не било шега,започнала да го измъчва съвестта му.Но възможността за благоразположение била извънредно примамлива.Освен това,той не можел да си представи,че дяволът бил в състояние да изгради цяла къща за толкова малко време.Така че се съгласил. Ловецът обещал да изпълни уговорката в идущата нощ и изчезнал. Когато на следващия ден слънцето било залязло,а мракът-разпрострял се,в къщата на селянина се оживило:невидими ръце мъкнели камъни и дървесина насам.Зидовете се издигали и след няколко часа новата къща била завършена до фронтона. Тогава на селянина станало страшно. Това забелязала слугинята,която още живеела в стопанството,и го попитала за причината за загрижеността му. Селянинът излял душата си пред нея и й разкал за споразумението си с дявола. Най-накрая той казал:”Страх ме е за душата си.Къщата е почти готова,а петелът все още не е оповестил утрото.Какво да правя?” Старицата знаела съвет:”Вземи петела,увий го в една кърпа,кажи една молитва и го хвърли в кладенеца пред вратата си”. Селянинът си помислил:”Ако не помогне,поне няма и да навреди” и направил,каквото го била посъветвала вярната му слугиня. Петелът още не бил изплувал от студената вода,и започнал да кукурига с цяло гърло. Вилнеене и беснеене моментално огласили къщата:духовете от ада бърже потърсили свобода. Било най-напрегнатото време,защото на покрива липсвали само няколко керемиди и градежът на къщата щял да бъде завършен. Весел от щастливия изход на това дяволско приключение,селянинът разглеждал новата си къща.Малкото керемиди той поставил сам и цял живот благодарил на слугинята за добрия й съвет.