Отивам си...
Градините навън
южняка не сънуват
Отпивам си...
В последния ми дъх ...

Целувам те и се отпускам
в прегръдките на любовта,
предадох се без сили
пред страстните окови на нощта.
Сега съм твоя, но различна: ...

Забързан ход,
прихлопване в гърдите.
Сетен тласък,
бучене във ушите.
А после тъмнина, ...

Обичах да те гледам във очите
и без да искам да потъвам в тях...
Изгубена във времето следях стрелките,
часовете и минутите ми с теб броях,
ала така безспирно отминаваха ни дните ...

aвтор: Жана Симеонова
март 2006г.
Юлиян гледаше безмълвно Яна - жената, с която бе прекарал 57 години от спокойния си живот. Това наистина беше живот като на книга – 3 години след завършването си се влюби в младата Яна, която все още беше в горен курс. Заедно имаха една прекрасна двегодишна връзка, ...

Дайте ми обич, такава, каквато
помни само жаркото, слънчево лято!
Дайте ми сълзи, които
отмиват от болка сърцето!
Аз ще ви дам надежда в позлата, ...

Пореден ден на черешова диета
и утрото те среща с повехнали цветя
на мрачни, но реални сънища,
с усещане за глад на изгубена душа...
Вън слънце грее, пеят птичките, ...

Когато се събудиш, не виждаш цветята,
които до преди си виждал в съня си,
когато се събудиш, не виждаш луната,
която е била красива, докато си спял...
Когато се събудиш, не виждаш дъжда, ...

Апатия отново, безумие и вечна самота, това е белега на хода на реалността. Обичаш, грешиш, разбира се, пълна заблуда е това, защото няма чувства истински в смъртта, с която през агонията досигаш дълбоко дъното на разбитата на парченца стъклена мечта. Мечта да бъдеш с някого, обичан при това, а ето ...

Мразих те и те обичах,
исках те, а после те отричах.
Търсих те и те намирах,
после бягах, но се спирах.
Кажи, защо така се случи, ...

Откри Мойсей в Лъки истинска жена -
от Бог в простосмъртен го направи,
а той разбра, че тя за него е една
и святостта превърнаха в отношения здрави.
Животът им тече в тъждество, ...

Проклинам всяка секунда до теб, отрови живота ми, превърна ме в лед, с измамена обич в нощта ме остави, сега любовта ми в сълзите се дави. Жестокост в очите ти виждах и страдах, изгубена в мрак, аз падах и ставах, сърцето ми свито на прах се строши, кръвта ми застива, светът се руши. Открадна душата ...

Мъглив денят навън, през прозореца наднича. Едри капки дъжд по перваза му се стичат. Без умора,без почивка, следват те маршрута свой. Ту нежно падащи,безмълвни, Ту яростно изсипващ се порой. Обречени на кръговрата вечен, между земята и небето, те следват своята пътека. Живец да вдъхват,орис нелека.

Обичам да съм на брега,
загледан в златото на плажа.
Да гали вятър моята коса,
да слушам музиката на прибоя.
Догаря лятото и със тъга, ...

на Петър Христов
Утре ще се чувствам пак дете –
искам с тебе да го споделя -
Да съм пак момиче, ти – момче
и да се гоним боси във дъжда. ...

Дайте ми облаци градоносни,
светкавици и гръм ми пратете -
дайте ми болките недокоснати,
тръни в душата ми посадете.
Изплачете си в реки сълзите ...

НОРМАЛНА
Във мен заражда се безумие
и вятър остър, черен дим.
Нощта, със свойто пълнолуние,
рисува образ невъобразим. ...

Невиждащи очи
Видя ли ти, видя ли,
снегът вали в преспи не дояли.
Видя ли ти, видя ли,
децата просещи полудели. ...

Грозота
Безцветни са дните,
сивота облива моята душа,
безропотни копнежи гоня
за светли бъднини. ...

Очи сини
Искам да не свършва нощта,
танцуваш ти като в моята мечта.
Сините ти очи гледам
и не мога да им се нагледам. ...

Жена-магия
И съм кротка и тиха - така мълчалива,
и съм дива и щура - съвсем непокорна,
и плаха по детски, такава - свенлива,
затворена в клетка, в душата си - волна! ...

Crush
by Jennifer Paige
Ahh, crush, ahhh
I see ya blowin' me a kiss
It doesn't take a scientist ...

Навсякъде имаше мъгла.Тежка и непрогледна.
-Къде съм? – мислех на глас.
Изведнъж мъглата започна да се вдига. Усетих че вървя. Старото ми училище започна да се показва от мъглата и спомените нахлуха в мен. То винаги миришеше на блажнa боя и стари цървули. Стaрaтa дървенa врата беше подменена от мета ...

Едно момче аз обичам
и мисля си за него
всеки ден, и всеки час.
Той е прекрасен като птица бяла:
за него аз всичко бих дала. ...

Видя ли ти тъгата в очите ми?
Видя ли ти душата ми как страда?
В онзи ден видя ли ти
блясъка в очите ми, когато те зърнах?
Откри ли ти в мене любовта ...

Отивам си,
а ти си същият...
До мен бе ти,
но аз до теб едва ли съм била.
Дошла съм само ...

Може би сбърках,
а може би не.
Може би бях с теб,
а ти - не зная къде.
Може би трябваше да порасна - ...

Нашата интересна съседка
седи на външната беседка.
По цял ден пее песни разни
за други светове, звезди и
студените планети празни. ...

Намерил пътят, от него избягал,
своята любов, не доизказал,
своите мисли, за себе си запазил,
своите мечти и чувства погазил.
Намерил вратата, открехната леко, ...

Дните отиват си леко, с тъга,
оставили само спомена блед.
Залезът тихо приветства нощта,
сковано сега е сърцето от лед.
Нощите отиват си леко, с тъга, ...

Пролет ефимерна, не съм, като цвят разпъпил, нежен. С аромат да те омая и от вятъра, в посоки да се разхвърча. Лято жарко, не съм, като кадифен, сутрешен бриз. Небрежно тялото ти да погаля, и тръпнещо след мен да го оставя. Есен меланхолична, не съм, като художник с мека палитра. Букет от чувства да ...

Наоколо сякаш вие глутница
на неспиращи и сиви ветрове...
Завъртат вятърната мелница
на хаоса жестоко в нечия глава..
Играят си с листите, ...

Lifehouse
Take Me Away
This time what I want is you
There is no one else
Who can take your place ...

Кой днес ще ме погледне,
като очите ми са пресъхнали?
Кой днес към мен ще се присегне,
като устните ми са безжизнени?
Кой ще ме види в мрака, ...

За пореден път няма никой до мен
и съм сама в някакъв приказен сън,
който всъщност далеч не е приказен,
а всъщност е новият стар мой кошмар –
да се боря сама за пълна безумица ...

Боли! Сърцето в болка се къса,
но аз знам за моята ориса
на болка и вечна красива самота,
защото има губещи в доживотната игра.
Отново и отново чувам глухото „Обичам те”, ...

Отдаде ми душата си съдбовно,
но спомен в сърцето затаи -
затуй накуцва чувството любовно,
когато ми се вричаш в тишината ти.
В олтар превърна този спомен ...

Всъщност ще съм много кратка,
вчера някъде сгреших,
опитах да реша загадка,
а порой от сълзи изхабих.
Не ми се карай ако може, ...

Със боси крачета на малко момиче аз тичам, аз тичам към бряг непознат... Към сила, надежда и обич аз тичам и бягам от своя неугледен свят. И търся покорна, но страсти заливат създаден в илюзия цветния миг и само порои, порои убиват неясните звуци на радостен вик. В безмълвния пукот на своята цялост ...