Да рисувам души не умея -
чисти, непорочни, добри,
но строител мога да бъда.
Килия за мойта ще изградя.
Стени каменни ще издигна, ...

ТАЗИ НОЩ
Светкавица през нас ще преминава,
ще се изгубва във безкрая,
нощта когато отминава,
когато ние знаем края. ...

МИНАЛО
Аз израстнах.И съм силна.
Колко пъти оживявах - толкова умирах.
Раждах се, а бях убивана,
надежда губех, после я намирах. ...

Дойде ми музата да творя!
Първото, което ми бе подхвърлено от Съдбата бе една заблудена муха. Едно от малкото неща, които мразя е да ми бръмчи муха в стаята. Много ме изнервя! Ако просто си седи на прозореца и се препича, нямам нищо против. Но като се защура насам-натам подлудявам. Камо ли да ме кац ...

Още не беше си свалил палтото, и вече седеше пред компютъра. Цялото му същество беше изпълнено с очакване. Дали му е писала? Или може би дори е там сега? Трескаво набираше адреса на сайта, в който прекарваше по-голямата част от работния си ден.Ето, ей сега ще стане... парола... готово. На линия е!
* ...

Случи се така,че това занимание стана мое призвание.Сигурно се чудите този пък какъв ли е?На какъв се прави?И аз се чудя постоянно и….нищо,до никъде не стигам.Всъщност казвам се Джак и съм фотограф,но не от онези досадни фотографчета за които си мислите веднага “досадник с апаратче и щрак щрак”да ам ...

Заради един човек,
преобърнах света.
Заради него,
спря да се върти
земята... ...

Опитвам се да забравя,
опитвам се да сложа края.
Две очи толкова мъка изживели,
нямат сила вече да заплачат.
Едно сърце на части разделено, ...

Сивкав дим и тъжни мисли...
Спомени бледи и надежди празни...
Една звезда и безброй горчиви луни.
Любов далечна, скрита
дълбоко в душата. ...

ПОРОЙ
Денят е тъмносив, намусен и намръщен!
Слънцето е тъжно, зад облаци се крие.
Дъждът се сипе в порой отприщен,
на земята мърсотията опитва да отмие. ...

Ясена попитах аз: “Къде ми е любимата?” Не отвърна ясена – кимна ми с глава Питах аз тополата:”Къде ми е любимата?” Скри се в миг тополата в есенни листа. Есента попитах аз: “Къде ми е любимата?” Есента отвърна ми със проливен дъжд. И дъжда попитах аз: “Къде ми е любимата?” а дъждът заплака в прашни ...

Когато рамките са тесни за мечтите
Рамките, предназначени за мечти, са като тези на картините – ограничават ги, но и им помагат да изглеждат по-ярки, изпъквайки. Картината, заобиколена от орнаменти, се променя и изглежда различна. Според изкуствоведите, платната трябва да се показват само в рамки. Т ...

Искам да те нарисувам
с думи,багри и бои
да успея да извая
нечовешките черти.
Да създавам със зелено ...

Ако може....извинете....
простете, че ви безпокоя
....ако може....помогнете
изгубих своята душа.
Белези по нея има ...

Далече, далече, далече си от мен сега,
и в тази притихнала вечер ме пари горчива тъга...
Пак нощ над града се надвеси
и тъмни завеси плете...
Къде си, къде си, къде си, ...

В моя ден обикновен се случи нещо странно с мен още в мига когато те видя моето сърце по тебе полудя. В една минута така жалка се случи най-голямата ми свалка погледа ми ти привле4е и във флирта бурен ме въвлече. Една усмивка сърцето ми озари и напрежението в мене се стопи да мисля вече аз не мога м ...

Пред пламък от мисълта обвзет стои и мисли мъничък поет стои и мисли си за нея и за красотата и на фея. Пред него плези му се огнен пламък, а той се втренчил в падналия камък мисли си за нейните очи и прекрасно синьо как в тях блести. Картини най-различни пораждат думите му поетични и една жена крас ...

Коя си ти... Коя ще бъдеш... Къде животът ще те отведе... Жена ли си или чудна самодива Дали... дали ше си щастлива Дано... дано не те боли... Знай - розите са със бодли Въпросите са ледени стрели Неефимерното е в нас, нали ?! Сега си тук, сега си с мен Всеки друг миг е незначим До утре... тогава ще ...

Ще ти пристана мило либе,
по тъмно ти ела дома -
под тежката лозница скрий се
от любопитната луна.
Ще ти пристана мило либе ...

Пълзиш.
ЗаСмей се.
Горя.
Звучи джаз.
Нямам предвид това, което се завъртя в ума ти сега... ...

С А М О Ч А С Т
Аз съм само капчица от водопада,
капчица,но истинска вода.
Ще се дам на всеки жаден,
знаейки,че няма да го утоля. ...

Crying in the Rain
by A-Ha
I'll never let you see
The way my broken heart is hurting me
I've got my pride and I know how to hide ...

Поете, не разбирам сложни строфи,
прикриващи духовна пустота.
Стоиш на стола, целомъдрен,
с перото драскаш в моята душа.
Не пишеш стихове, а удряш ми плесници, ...

BRYAN ADAMS
"You Can't Take Me"
Got to fight another fight - I gotta run another night
Get it out - check it out
I'm on my way and I don't feel right ...

Плачи,скъпи,плачи
Връщайки се към спомените,
разказвайки за "теб и мен",
мислейки как трябваше да бъде,
разбирам,че се отнасях зле с теб, ...

Раздрах последната си дрипа,
да видиш раната под нея,
ала раненият ти поглед
не я съзря.
За нова рана нямам място, ...

Стремеж
Когато човек се съсредоточи в това, към което се стреми дотолкова, че личният му живот остава на заден план, той започва да си задава необясними въпроси?
Има ли смисъл от това което върша?
Ако не успея пропиляното време заслужава ли си?
Откъсваш ли се от приятелите си? ...

Всеки, помни първата целувка или първата среща, но помните ли всъшност първият път когато са разговаряли с вас, като с възрастен човек. Първият път, когато за тях вече не сте били дете.Този мой първи разговор, като възрастен, се случи поради една моя страхлива постъпка. Този разговор с мен проведе д ...

Един от най-популярните разкази на Иван Вазов сред българския народ е "Иде ли". Той се ражда повреме на посещението на автора му при Пирот и Цариброд, където се води Сребско-българската война от 1885 година. Там той се среща лице в лице със смъртта на българи и сърби.
Героинята в този разказ, баба Ц ...

Толкова делници празни
и празници делнични.
Толкова думи недоизказани
и обич за после запазена.
Толкова кратки мигове да те имам ...

Какво е животът?
Един миг. Една минута, нищожна за времето. Ценност за мен. Минута, за която треперя. Единствена. Неповторима. Хубаво би било, ако можехме да изживяваме миговете по два пъти, за да не грешим.
Дванадесет капки паднаха на земята.
Всяка година по една отива далеч във времето.
За някои о ...

Отново се усмихнах лъчезарна...
Очите си отворих с надежда
и пак щастлива съм сега,
но уроците жестоки запомних занапреде...
Вече няма да съм по детски глупава, ...

Замислих се - не ми се стоеше в къщи. Тези 4 стени -как беше възможно да са едновременно големи като крепост и малки като клетка, мислех си. Не, определено не ми се стоеше в къщи. Може би ми трябваше малко време, може би разходка - да, разходката беше добра идея. Набързо облякох спортни дрехи и изля ...

Защо е толкова късно да се осъзная? -
аз друг освен теб не желая.
Защо едва сега ми липсваш,
а ти за мен да чуеш днес не искаш?
Защо ти казах: "Сбогом, обич?", ...

ЕДИНСТВЕН ГОСПОДАР
Река от жал отнесе сьдни-
сьлзите мои на далеко,
там, където в сенки мътни
не е стьпвал и човекът. ...

Сам-сама седях в гората на тревата пъстра
и душата ми проплака като цвят откъснат.
Песента ми от сълзите в гърло ми заседна,
блясък от очите черни в мъка стана бледен.
Сам-сама в гората плаках , слънцето избяга ...