Глас във пустиня...
и сълзи...и страх...
Умира душата ми
в истеричен смях...
Не чувам... ...

Знаеш,че до смърт ме боли,
но все пак
нека сама да си тръгна.
Ноща безпощадно лети,
часовника стелките забърза, ...

* * *
ДАДОХ НА БЛИЖНИЯ своята риза,
както ни учи Христос,
но го видях от “Пежо” да излиза –
не бе нито гол, нито бос. ...

И съм перо,
потапяно в топлата рана на желанието,
в мастилницата на природата дълбоко потапяно,
и ангелска ръка преписва с мен
на всичките ...

В дни като този,
лудостта ми се струва
Божия благословия!
Де да можех зад нея
да се скрия!

Горчи ти хлябът, тате…
Изстина в теб огнището, когато
оказаха се кухи идеалите,
мечтите- снимки с черни ленти,
един живот с откраднат смисъл, ...

Над покривите, близо до звездите
домът на ангели е...Феите прозрачни,
на сребърни цигулки свирят...
И там е от кристал и музика-небето.
И пръстите докосват много леко ...

Полъхна вятър...Вее се пердето.
А слънцето в прозорецът се плъзга
върху голото ти тяло...Косите ти се леят
като река по рамото ми...Не смея и да дишам.
С дъхът си да не те събудя! ...

Звезди покрили небето, двамата с теб сме сами. Греят светулки в полето, а луната сякаш лети. Самотна, нощта ни обгръща с дълбока, мълчалива тишина и мечти в реалности превръща, докато надникне утринта. Виждам твоите зеници прекрасни – страстни, блеснали очи грейнали в нощта звездици, щастливо пръска ...

Немога без теб да живея,
без теб по-добре да умра,
но ме е страх и не смея,
смъртта едва ли ще ми върне любовта.
Затова ще нося кръста си сама, ...

НЕ ТЪРСИ В ТЕБ ДУШАТА
МИ ПОКОЙ
Мирисът на твоите коси
упойва като отлежало вино.
Жаждата ми вино угаси ...

КОМУ Е НУЖНА МОЯТА ПОЕЗИЯ
Кому е нужна моята поезия!?
Не е салам, ни хляб, ни маргарин.
Поредица от частни откровения
на някакъв чудак необясним. ...

Пречупена в квадрати светлина изостря обонянието. Затворено в клетката пространството издишва остатъка от време през оцеляващата сигма на живота. Джунглата наднича през прозорците и зелените пътеки скриват в шепота си побеляващия страх на единака. Във тясната си рамка се свива битието цивилизовано в ...

АЗ ВЪРВЯ
Нощни улици чакат ме вън.
Мракът в своето царство ме кани.
Топла нощ. Аз вървя като в сън,
под килим от блестящи реклами. ...

... И ето-слънцето отрони
последна капка кръв...Полъхна отдалеко
вечерен дъх на вятър...Тихо, във небето
изгря луна...Кротна се полето
над селото...Просветнаха стъклата ...

Накъде ме водиш?
Спри за миг! Пусни ме!
Нека вдигна поглед,
в очите ти да се огледам.
Обичта неизмерима ...

Когато в очите ти плуват сълзи...
Когато те капят като листа в гората,
сърцето мое отново боли
защото плаче красотата...
Нямам търпение да те погледна... ...

От пръв поглед грабна ми окото
и поспрях тъй запленен ...
Насред крачка размечтах се за леглото
и грейна хубав моя ден
И всичко бе така вълшебно, ...

Красива си...Изящна амфора !
Открита, някак като дар- в морето,
сред скелети на кораби, медузи
и много гнили водорасли...
Красива си...Да можех да рисувам! ...

Все по-голяма нежност изпитвам към тебе...
И не знам... Все по трудно намирам,
как да разкажа...Ти си порцеланова чаша,
която докосвам със устни.
И се страхувам... ...

КАК СЕ СЪЗДАВА ХУДОЖНИК
Не му купувай четките!-той има.
Понякога рисува със кръвта си,
когато пръстите му са ранени...
Не го учи на нищо-твърде прост е ! ...

(По повод Вяра, Надежда и Любов...)
РАСТЕ, но... липосукция и лифтинг!

Вратата се затвори зад гърба ти
и странно стаята повяхна.
Очите са пустинно сухи.
Знам,ти ще дотичаш
в онзи зреещ миг, ...

Where's the love we had ?
When did it go bad ?
Or am I just insecure ?
I give all I can
Baby I'm your man ...

Левски ООГ
/продължение/
3 част
-Организация на Обикновените Граждани.-промълви тя и добави.
-Можеш до си топнеш краката.Дори ти предлагам нещо по-добро.-След което се изхлузи във водата така, както си беше с дрехите и след секунда се скри под повърхността.Понечих да скоча след нея, но преди това оп ...

Когато и децата ми си тръгнат...
И там-на аерогарата, през рамото си хвърлят камък
Когато, след прегръдките, сълзите,
гласът,
от говорителите ги повика за последно... ...