Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
20,6 резултата

Телефон на доверието

ТЕЛЕФОН НА ДОВЕРИЕТО
Телефонът на бюрото иззвъня – тревожно, както звъняха телефоните в тази служба. Димитър посегна неохотно към слушалката.
"Само това ми липсваше! – помисли си той с раздразнение. – Някой сега да ми се заоплаква надълго и нашироко... не ми стига скандала с простака от горния етаж ...
263 16

Българският политик

Ако потрябват му пари
върви кради, кради, кради...
Народът – глупав мъченик
си заслужава този политик!
140 12

Изпълващо присъствие /Cefules&JoannaVas/

-Не от дъжд са мокри косите ми днес,
не от вятър разрошени,
не от гребен разресвани,
не от слънце погалени...
Нито от длан са докосвани, ...
126 6

Изливаш се(ЈоаnnaVas&Cefules)

Ти избликаш от камък
и от морската сол,
от бездънните ями
и мрамора гол,
от стъкла и от перли ...
107 4

Прости ми,че още те обичам!

>>> Не искам да гледам,вече в очите ти,
>>>
>>> те ме раняват.
>>>
>>> Не искам да слушам,вече лъжите ти, ...
215 4

Прелей ми живот

Прелей ми, от твоята кръв!
От въздуха лек ми прелей,
онзи въздух преминал
през дробовете чисти
на вселената в теб ми прелей! ...
133 8

Никога няма да те забравя

Никога няма да те забравя.Дори да знам,че си далеч и ще останеш за дълго,няма да спра да те чакам и да вярвам в теб.Опитвам да си представя какво правиш във всеки един момент,дали си сам и ти изпращам цялата си нежност.Целувам снимката ти и макар да я гледам ненаситно с часове,не мога да преместя по ...
420 4

Приятелю...

Приятелю...
обичал ли си някога така –
от болката гърдите да изгарят
и самотата да обсебва всеки миг...
и думичка една душата ти руши ...
154 10

За мравките и хората

Веднъж един човек, почивайки край пътя, се загледа в пълзящата в краката му мравка и с почудване помисли: -Мога да смачкам тази мравка, ако пожелая бих могъл да унищожа целият й мравуняк, и тя никога не ще разбере кой и защо е постъпил така с нея. И нима по-същия начин ние хората, пъплейки по земята ...
97

Война!

Война! -Нима не сте чули новината? Тази сутрин са обявили война! Ханс тръшна със замах вратата: -Хайде всички,хайде на крака! Той беше някак променен- със каска, маузер, байонет и радостта му в този ден го правеше снажен, напет. -Ще служа на отечеството, татко! Ти сам ми казваше, нали, че да умреш в ...
138 10

1945

1945 Ханс не се завърна тази пролет. Дълго чаках да го видя на прага. Над Сталинград загинал в полет, а беше такъв мъж, цял юначага! Пилотирал самолет с провизии за останалите без хляб и закрила момчета от нашите дивизии, когато артилерията го свалила. А тя, войната, вече свърши. Руснаците навлязоха ...
125 8

Параклисът "Света Петка" в Бачково

Параклисът "Света Петка" в Бачково
170 4

Кое е по-позорно

Кое е по-позорно днес се питам,
да бъдеш магистрална проститутка
или в партиина гмеж заплетен,
народа си да грабиш, като реститутка!
Май първото си е професия почтенна, ...
205 22

Влакът ми се запиля

На перона съм,
неочаквано се озовала.
Влакът ми се запиля,
оставил ме е на
незнайна гара. ...
123 6

Мъртви сетива

Двулична омраза изпълва очите черна проказа поробва душите Мълчание обзето от тъга носи далечно послание забравено от света: дъждът ще спре и слънце ще изгрее, но туй що днес умре нивга вече няма да живее За чувства закърнели мираж е любовта в омразата изтлели за тях излишен е света Изгубеният усет ...
209 6

И този звън въздушен...

И този звън въздушен...
Акорд дълбок, разтърсваш ни отвътре,
проникващ в всяка гънка
на длан, прилепнала в дланта ти...
И твоят зов смирен, и твоята молитва ...
119 4

Пробуждам се....

Пробуждам се....Пред мене са икони.
И аз съм благодарен, всеки ден
е дар от Него....Усмихвам се полека,
и галя малкият портрет
/...макар, че нямам твоя снимка!.../ ...
152 6

С последните 10-12 лева...

С последните 10-12 лева,
купих вино, а на децата –сладкиши...
И пихме, и беше светло и топло...
Прахосник съм...А идва и зима!
Но нищо...Нека така съм орисан! ...
132 12

Под устните ми, ....

Под устните ми, сещам колко
всъщност ме обичаш....Кожата настръхва,
и гърдите ти копнеят ласка...
Но не е това!...Очите ни се вплитат,
и рони звън една камбана ...
172 4

След дълъг ден...

След дълъг ден,
когато птиците притихват в мрака
и нещо смътно се заражда в мен,
как иска ми се тихо да поплача,
подобно на зверче, попаднало в плен! ...
146 18

На Д.

Аз видях залеза, който следваше изгрева – като змия захапала опашката си – в неговото сияйно великолепие. Бяхме вперили очите си в него, тя и аз, така, както пушачи на марихуана, неотменно следящи огъня на цигарата – увличащ, хипнотизиращ, разкриващ нови пространства. Меланхолията си беше отишла, а ...
202 2

Сънища

В обляната от пълната луна
студена стая само топлият ти
дъх ме стопля.
Защо ли те сънувам?
128

8 мм...

8 мм...Дулото е потъмняло
както и очите ми-навярно...
Днес, цяла сутрин гледам в цевта му.
И спорим все още...До кога ли ?
...А моите деца ядат солети... ...
125 2

Да угасим свещите(JoannaVas&Cefules)

Да угасим свещите,
да пием амброзията
от дъха ни,
прелял се с капки от кръвта ни,
с капки пот, мастило, ...
110

Коктейл

Тук съм, където ме няма,
аз съм тук
сред
несподелените скали
от споделени понятия, ...
93

От любов към теб

От любов към теб,
ще се превърна на река-
бурна,пълноводна и необуздана..
В стихията си всичко живо ще руша,
а после уморена, ...
416 12

Любовница

Кафето горчи по устните влажни,
леглото скърца ритмично под мен...
Любов за "Довиждане" телата събира,
а после всеки у дома се прибира.
Часовника с болка минути отмерва, ...
342 14

Последен сън

„Искам да живея,не искам да умирам”-това бяха единствените думи,които се изтръгваха от гърдите на скитника. Лежеше в малката горичка, затрупан от шума,върху която дъждовните капки тупваха с глух шум. Разнасяше се мирис на мокра дървесина, от който въздухът още повече натежаваше. Жалкото човешко съще ...
157 4

Последен сън

„Искам да живея,не искам да умирам”-това бяха единствените думи,които се изтръгваха от гърдите на скитника. Лежеше в малката горичка, затрупан от шума,върху която дъждовните капки тупваха с глух шум. Разнасяше се мирис на мокра дървесина, от който въздухът още повече натежаваше. Жалкото човешко съще ...
122

Вали...Безнадеждно...

Вали...Безнадеждно...
Иде пак есен, мирише на влага, и гнило
лъхти от блатата на умрели надежди.
Плаче прозорецът, стичат се сълзи
правят по него сребристи пътеки. ...
137 8

Колко е нежно да бъда със тебе...

Колко е нежно да бъда със тебе...
Гълъбите кацат наблизо,
и се преструват, че са дошли за солети...
Катеричката се усмихва свенливо
и с опашката си крие очите... ...
194 4