Навън вали, а в мен,
сърцето ми кърви.
Болката не спира,
без теб душата ми замира.
Слънцето изгрява, ...

Срещнаха се нашите погледи,
Ах, как плениха ме твоите очи,
Вятъра повяваше твоите коси,
Дали си истинска или не си?
Колко много аз жадувах ...

Застраховай душата си.
Нека пеят цветята за лятото.
Символ е сляпата вяра -
символ на любовта.

Здравей ти казвам, мамо, в този ден.
Добре, не ще ти честитя деня рожден.
Така ти пожела, така ще е, добре,
ех, колко е послушно твоето дете!
Не, не подарък, не ти нося нищо аз, ...

Казваш, че безброй звезди блещукат?!
Не виждам - твоя е вината.
Ослепи ме с вярност и нежност,
птица съм, а ти изгори ми крилата!
Лъжлива тръпка ти създаде, ...

В заблудата
на грешките -
летим
несигурни
във полета, ...

Но знам
Не зная дали ще си спомниш,
за мъничко цвете едно.
Не зная дали ще запомниш
и кратичко стихче само. ...

След минута
С колко тъжни очи ми каза -
върви си,
сякаш свят се в тях разруши.
Но ти ми повтори - Иди си ...

Усмивките са само спомен -
щастие в отколешните дни.
Днес само кратерът огромен
в душата който е боли.
Мечтите ми са само мисъл - ...

В сърцето мъка се сковава,
няма вяра,
няма нито пък надежда.
Ден подир ден вик извива се
във мен и търся пътя към ...

Ти си роден да разбиваш сърца.
Каквото и да става то ти си е в кръвта.
Но едно ще ти седи на ухото като обица.
Защото се кълня че ще прередя съдбата.
И ето сега всичко е в моите ръце, ...

По стълбището
на времето
няма парапети.
То е старо –
стъпалата му се ронят. ...

Изпратих с вятъра душата си
да те прегърне.
Усети ли?
На утрото с първите лъчи,
поне един от тях да се усмихне, ...

Невероятно нещо е живота -
един благослови като герой,
а върху плещите си свои
друг влачи цял живот хомота.
Приклещен като див звяр във капан ...

Какъв е смисълът на всекидневието? Защо е необходимо човек да се стреми, да влага страст, да убеждава себе си и околните в ценността на собственото си съществуване? Дали това е подсъзнателния страх от смъртта, към която, волю-неволю, вървим със бавни, но сигурни крачки?
Не знам.
Виждаш ли, до скоро, ...

Бяхме в един клас, говорехме си рядко, докато не доиде края на годината. Заминахме на "зелено" училище. Там бяхме пет момичета в една стая, там беше и Боби. Тя беше много добра приятелка с Цура, винаги бяха заедно, докато не стана така, че Цура и другите две момичета отидоха да се запознаят с прияте ...

ИМПРЕСИЯ
Отронва се листо като сълза
в косите руси на гората
и в струните на бисерна бреза
се вплита уморен, но волен вятърът. ...

В кръгли подноси
Сервират закуските си
Маскирани албиноси
Забравили цвета си
Те са в комуна ...

По улиците броя последните си крачки
Сядам и поглеждам хората
В очите им се крие страх
А стражите
Отвеждат старите и болните ...

И аз ще бъда звън... Когато ме докоснеш.
Под топлите ти длани ще потръпна.
И слънцето ще се смили... Завеса,
над нас ще пусне... Нежен полумрак
ще приюти желано и мечтано. ...

“Решителност” –
Каза ми момичето от първия ред
И ми помаха за кураж и сила
Покажа ми, че все още е с мен
И ме помоли да я извикам, когато приключа с пиенето ...

До толкова съм щастлив, че се задъхвам!
Не ми достига въздух да Му кажа,
че аз съм жив, че аз обичам...
И чувствам грях, и тихо примирение,
че нямам силите, и няма как ...

Поръсих те със звезден дъжд
и тялото ти се превърна в бисер.
Посягам с длан... А после я отдръпвам.
Не мога да докосна... Толкова си красива!
И те оставям... на нощта дъха ...

Необятна синева, простори сини,
през тях препускаш, като пътник в самолет.
В надпревара с ветрове недостижими,
с минимален шанс, крепящ се на късмет.
А билетът вече е еднопосочен, ...

Тишината
отронва хладен стон,
прониква
под кожата и
впива устни в плътта. ...

Криногенни обноски
обливат тълпата от спомени.
Прах полепва в душата,
страдална и лутаща.
Къде е спомена от бурните срещи... ...

Патриотична носталгия
по изгубено време
забелязах в очите на... мим.
Същия играеше приказно
своята роля... без грим. ...

Звучене на чувства
проникват в главата.
Познати партитури от огнени страсти
изгарят сърцето, тръпнещо
в надежда от побъркваща любов. ...

"Какво означава щастие? Може би да танцуваш над пропастта."
/ Е.М.Ремарк "Живот назаем"/
Танцувам с мойта свобода
между скали от нежност.
Не ме е страх, че в пропастта ...

Присъстваш в моя ден,
който..
някак неуловен,
върви към утре.
Натам сме всички.. ...

Тишина, обсебваща стаята...
Самота, отнемаща мислите...
Студ, докосващ тялото...
Нощта е пак такава!
Пълнолунието, звездите, търсещи своето място там някъде ...

Целувка сладка си открадвам от поредния прелитащ сън и с кървави пръсти и се радвам изхвърляйки сърцето си навън в тъмна нощ ще спре да бие сгушено само в снега и вълк злокобно ще завие разкъсвайки го на мига А аз все така сънувам Две изгарящи сърцето ми очи И в съня си пак пътувам Трупайки безброй ...

Остани, имаш май още няколко минути Преди розата в сърцето да умре И хиляди думи да останат никога нечути Вечният ми бодил, който ще дере В безсънни нощи, грубо - без умора, Студена кръв ще кара да тече А денем чиста, нежна Дева за пред хора Ще извъртам поглед от каквото ме влече И ден след ден сърц ...

И някак си е мрачен този ден
облечен целия във черен лен.
И някак си тъгата ме прегръща
гали, шепне и със злоба връща
на пътища от миналото заличени ...

Lycki & Mojsei
-Моя Майко - мила, свята,
тука коленича - смаян:
мисълта за двата свята
ме преражда - друг, разкаян... ...