С усмивка те посрещнах...
И любовни писма написах -
за теб, за факта, че те срещнах.
Ти дойде във монотонния ми ден,
подари ми слънцето, звездите ...

Бяла съм, мамо, бяла и червена,
бяла премяна нагиздена.
Отрано станах, биле любовно
покрай река игрива да търся,
че мъка любовна сърце ми ...

В старото бистро
на една и съща маса,
срещу мен седяха
момиче и момче.
Тя - нежна, мила, тиха, ...

Виж морето колко е притихнало.
Бушувало нощес, сега е укротено.
Рисуваш с пръст по пясъка,
рисуваш спомени, мечти...
Гларус отнейде долетя ...

Какво ли искам да ми кажеш?
Какви ли са тези слова?
Искам да чуя проклетата истина,
дори да нараниш моята душа.
Ти знаеш ли, че всеки ден умирам по милиони пъти? ...

Когато те видях за първи път с мен нещо,
дълбоко вътре настъпи някаква промяна,
цялата земя се беше преродила,
усетих вътре в мене някаква сила.
За тебе е любовта ми, за тебе е всичко дето имам, ...

В сияние оплело неизречени думи
и раздаващо щедро сляпа тъга.
В мистерията на идващото утро: Бяс!
И лудост кръжаща в светлината.
В кръвта на татуираните сини вени ...

Една върба във долината
вие жално голите си клони.
Студът настанал на земята
последните листенца рони.
Сиво беше всичко покрай нея, ...

Гъста и вмирисана на злост
козина - защита силна,
зъбите използвани за мъст
злобно блеснали във тъмнината мирна.
Тяло силно, гъвкаво, с отскок ...

Когато дяволът се кръсти,
когато полумесец грей,
тогава твойте нежни пръсти
ще стиснат силно моята душа!
Тогава аз ще бъда смазан, ...

Трябва с разума си пак да споря.
Греша отново - това го зная,
но как да спра да те желая?!....
Пропъждам те,
обиждам те,крещя,ругая.. ...

В букет разтворени са пръстите ми крехки,
разпукват с усет пъпки в стебълца
и с полъх тих на вятър, в птичи песни
потрепват струни и разлистват пролетта ...
В зелено островче, пътеки дивно чисти ...

Ухае силно,
много силно на тамян. Задъхва чак.
По устните напукани попиват
живителните капчици
от вино и смирна ...

Страхувам се да спя нощес.
Страх ме е и денем да се будя.
Страхувам се, че утре, днес
може би ще те загубя.
Страхувам се деня да срещна. ...

И ако чашите са празни,
но не по празни от душите,
то всичките надежди са напразни,
дошло е време двамата да си вървите!
А вечните молитви безотказни, ...

(от цикъла „Кръчма „Зелената котка” – неизвестно вече кой номер :)
Когато влязох, балната зала още не бе започнала да се пълни. Тук-там разни навлеци се оглеждаха лакомо в търсене на поредната титулувана особа, към която да се присламчат да досаждат, а и пажовете трескаво обикаляха около масите, за ...

Разказах дори на небето
колко много те обичам
и заплака му сърцето,
че в него никога така не се заричам.
И защо ли думите си да отбирам, ...

Листата пожълтяват,
спомените избледняват,
болката нараства,
пламъкът в очите угасва.
Толкова дълго всичко дълбоко в мене таях. ...

Не зная коя съм, не зная и накъде да вървя...
Изгубих всичко в себе си,
някой откъсна мойте крила.
Вървя надалеч, скитам се в мрака,
по полета и гробища напълно съма. ...

От къде да започна? Може би от денят, в който те видях…
Изоставена сам сама .. няма кой да ме чуе ..да съживи болното ми сърце.
Няма кой да ми помогне нито да ме утеши….
Болката вече се е сляла и изпълва всяко късче от моята душа.
Вече е твърде късно да ми помогнеш. ...

Сърцето ми е ледено. За Бога, то не може да обича...
Вместо от кръв то задвижва се от силна отрова
и тя из вените потича...
Очите ми са ледени кристали, никой в мен не може огънят да разпали.
Вместо нежна целувка сладка аз смърт подарявам... ...

Празен поглед пълен с омраза....
Хвърлени в коша разбити мечти,
сянка чезнеща в мрака,
океан от замразени сълзи...
Само от плач се разкъсва тишината, ...

Не мога сама да се лъжа,
не мога сама да тъжа!
Не мога вече да отричам -
аз зная само теб обичам,
но наранена е мойта душа! ...

Колко много прекаждани недели,
коя от всички е разтворена за нас?
И колко делници - молитви бели
като свещички, запалени край нас?
И колко много изгреви и залези, ...

Наливам изгревите в чаши тънкострунни,
екстракт от прецедено в обич утро.
Благоухания от нощи пълнолунни
се плискат в струйки унес, време пъстро...
Поглеждам в теб през клоните черничеви, ...

1.
Зелени листи.
Kапчици разпукнати
Благословия с цвят.
2. ...

Прости ми майчице любима,
че не бях добрата дъщеря.
Просто минаха години
и повтарям твоята съдба.
Неусетно някак остарявам ...

Сглобявам тишина
от песъчинки преобърнати
в пясъчен часовник.
Сглобявам спокойствие,
привидно в оставащите чувства, ...

Животът просто се случва.
Не пита защо,как и къде?
Не е никога просто скучен
и от никого не е научен.
Той просто се случва...

В моментите на тиха лудост,
когато всичко тръгва на обратно,
когато нощен писък раздърпва
на късчета неуморно душата ,
когато влаковете са отминали ...

В неделя градът е умрял. Не, спи.
Пустеят ни дните, навън тук ръми.
Дърветата ронят тихо цветни сълзи.
Не казвай ни дума, мълчи.
Не моля отново светлини да гасиш. ...

Обичам Ива
Отново гледам твойта снимка
Безгрижна, радостна, засмяна.
И не искам и не мога да повярвам,
Че всичко свърши и теб те няма. ...