Селско гробище, като кости са бели гробовете.
Натежали от влага, врани плъзгат криле над поляните.
Мина стара каручка, дигна прах, той се посипа над тръните
пълни с хлъзгави гущери и следи от кози, отишли под сенките.
Две стари жени махат с ръце към небето и вият прегракнало. ...

Дъжд все вали, мъглата се стеле сред тръните
където кучета зъзнат,враните дишат пресипнало,
там, където подпрян на бастунчето
моят Дядо стигна последно.
…За да остане завинаги тука. ...

Само теб…
Защо когато слънцето погледна
мисля си единствено за теб,
за твойта чиста, искрена усмивка,
грееща и стигаща навред. ...

Толкова ли бях красива
във своя си каприз,
че ми подари
жарта на
заспалия пуловер, ...

Вярваш ли,
че всеки който някога те е обичал,
ще си събира монети, за да купи
частичка прашинка от твоите мигли
и със ъгълчето на езика ...

Ти ще бъдеш моя наркотик,
само ти ще ме караш да потръпвам,
да усещам странно чувство в мене да гори
и да бушуваш в мислите и в кръвта ми.
От тебе бавно ще отпивам, ...

Усмивка лъчезарна просто покажи..
Очите сини към мене устреми
и устните си чувствени с прегръдка нежна
до моите за дълго..дълго долепи.
И тогава..О, тогава в живота ми ...

До преливане се взирам в очите ти
До напиване вдишам от кожата ти
До изгубване те целувам навсякъде
До премала не излизаш от главата ми
До напълване – не спирам да те желая ...

След тази нощ, безлунна тиха
когато тишината броди вън
и прозорците безлико гаснат
заспивайки в поредния си сън.
Една надежда истинска поглежда, ...

Часът е 11, нещо в мен трепти. Някаква странна празнота ме изпълва и кара да се оглеждам стреснато. Да, наистина е 11 и все пак нещо не е както трябва, нещо липсва, нещо .... "Час като час", говори логиката и разумът в мен. Да, но все пак, нещо не е както трябва, погледът ми инстинктивно търси телеф ...

Живееше някога малко момиченце. Когато се роди майка му пожела необичайно име. Кръстиха го Артемида. То беше щастливо със своите родители, които му даваха цялата обич на света. Когато порасна се научи да чете. По цял ден седеше до прозореца, кафевите й къдрици се спускаха по раменете й, докато четеш ...

Тегли ме към себе си
онази топла пясъчна пустиня,
в която шепите -
са стомни,
препълнени с кристално чиста ...

Казват...
Казват, че животът продължава.
Но какъв живот е той без теб,
живот обречен на забрава,
живот, течащ назад, а не напред. ...

Ненужен
Пак ли ще бъда далечна звезда?
Отново пък ти ще си само мечта.
И няма мен да държиш за ръка.
Остава ми само да срещна смъртта. ...

ОБИЧ МОЯ
ОБИЧАМ ТЕ, ОБИЧ МОЯ.
С ВЪЗТОРГ В ТОЗИ СВЯТ СУРОВ
НЕ ИСКАМ НИЩО ОТ СВЕТА,
БЪДИ ДА МЕН СЕГА. ...

Ах, любов прекрасна,
ти си странна, но опасна.
Всеки може да те има,
но ако те пусне ще е като зима.
Ах, любов, ...

A
Някога
Те
Обичах,
Наистина...

Сълза от мрака чакам аз,
сълза от нечий злобен взор,
сълза от грешница в нощта,
сълза по - черна от смъртта.
Сълза от дявол бездуховен, ...

Събудих се.
Тъй прекрасна се яви пред мен,
усмихна се, протегна ми ръка.
Нощта отдръпна се - настъпи ден
и всичко плувна в светлина. ...

Вярвам в теб и планините.
Ято птици летят над нас.
Реки без брегове,
минават равнините.
А аз съм с тях и чакам теб. ...

В ада аз попадам
на мислите си черни,
надеждата внезапно отлетяла
от думи и дела безверни.
За щастието място няма, ...

Юда отвори вратата на кафенето, пристъпи плахо и огледа недоверчиво хората вътре. Имаше точно една свободна маса. Той се настани и зачака. Все още изпитваше колебание относно тази среща, но любопитството го измъчваше. От друга страна си задаваше и въпроса, дали цената не беше твърде висока? Струваше ...

Отрони се от окото ми тя
и падна върху твоята ръка.
Ти пое я и разбра, че това е тя -
моята малка искрена сълза.
Тя носи послание към твоята душа: ...

Здравей ти нощ тъмна!
На една мечта заблудна
ти ще сложиш края.
От хората си толкова охулена!
Защо? Аз незная... ...

"Обичам те" ми каза ти
и си тръгна. Какво пък,
нали мен сърцето ме боли.
Нали ти не искаш
вече да си с мен. ...

Няkой чука на вратата...
- Кой си?
- Аз съм самотата.
Отвори ми!
Паднала е нощ. ...

Пъргаво поточе с пръски радост сее
през гората тича и на глас се смее.
Кърши клонки с песни, руслото люлее,
a небето сутрин ... да вали не смее.
Пъргаво поточе бистро водоскоче ...

От онзи малък трън,
забил се някога в петата ми
все още
между стъпките приболва
и капчиците кръв, ...

Вдигни глава.
Погледни в отсрещната страна...
Това пред теб какво е?..
Движи се и диша..
Е, да..човешко същество е.. ...

Преди да кажеш "ДА" преброй до десет,
че иначе ти може да сгрешиш!
За грешките, разбира се не бесят,
но цял живот това ще ти тежи.
Преди да кажеш "НЕ" преброй до десет, ...

Това между нас е игра. Но за какво играем? За това, кой ще издържи повече да го боли, но да не спира, да търпи? Или това кой ще издържи повече да наранява другия без да го заболи и него? Ти коя игра играеш? Мен ме боли, значи твоята е другата. Видя ли? Даже са различни. А искаш да са еднакви, да се ...

Усетите ли, че дъхът ми спира
с последната ми месечна заплата
купете птица, прикована в клетка...
Когато ме полагате в земята
с очи строшете злобната решетка. ...

Сянка.Мъгла.
Заключено от болката сърце.
Изстрадала и немощна душица
приели мънички ръце.
Затворено във нечия душа - дете, ...

Приятелството, какво е то?
В един миг си приятел на някого, а в следващия си най -големият му враг!
Е, ли това нормална закономерност или представата ни за приятелство е неправилна?
Всеки човек, бил той млад стар, бял или черен, жена или мъж, всеки един от нас има нужда от топлина до себе си. Всеки ...

Пристанище е моят дом,
в него всеки ще намери подслон,
дори лоши мисли да таи
щом поговорим ще се изпарят,
и отново в ежедневния бяг ...

Облаци черни над планината се спускат.
Облаци черни да я глътнат искат,
сякаш от пъкъла Сатаната ги изпрати –
влачат валма, кълбета разстила.
А ти?... ...

Не си отивай,
моя любов, не си отивай!
Когато бури те сломят, потърси ме,
когато никой в скръб не те теши
промълви само моето име ...

Къде си съзидателно начало,
ако всичко край теб е замряло,
ако въздух не трепти в простора
и без усмивки се движат сиви хора?
Каде си ти велика и непонятна сила, ...

Когато знаеш, че можеш да говориш.
Когато знаеш, че можеш да пишеш.
Когато знаеш причините.
Когато имаш желанието.
И когато хаосът в главата и душата е пълен. И едновременно странно подреден. ...

Умирам бавно.
Защо не могат чужди ласки
да зарадват бедната душа?
Защо когато ги поискам
чувствам се на дявола слуга? ...