Нощта притихнала във ледения си сумрак; луната нежно е затихнала - стои на звезден праг. Клоните надвесени над мен здраво стискат перлите от самота; реката тихо ромоли пред мен отбялсък нежен - преплетен с любовта. Ветрове притихнали се канят да извият ураганите утихнали се готвян да щурмуват и ето ...

Купчина пръст,
грозно надига глава
от пръстта нейде в балкана,
злосторно вълкът извива за мъстта.
Луната - нейде над земята ...

Когато всичко ми е наобратно
и ме заливат ледени вълни,
уж обгърнала съм изгрев,
а залез застрашително
ме дебне отстрани. ...

Не си тръгвай!
Имам хубави стари мелодии,
твоят любим филм ще ти пусна,
знам няколко смешни истории
и готвя вкусно.... ...

Безпределното време редим,
думички нежно шептим -
сякаш те могат да върнат
спомен отдавна забравен,
сякаш ще могат да зърнат ...

Петър от Христа се три пъти отрече,
потъна в забрава за великите дела,
а някъде в града - далече,
с игрева петел пропя.
Но с игрева си слънцето посърна, ...

Тази нощ отново ще танцувам сам. Бос, с пусната коса, на изгасени светлини, единствено пълната луна ще наднича нахално през прозореца на мислите ми и ще се мъчи да разбере, защо съм се опитал да спусна пердетата. Не обичам да ме гледат в подобни интимни моменти, но от нахалните психо-философи (или ф ...

Любов..Любов...
Дали думи да изричаш
в нощта под звездният покров
и с тях в обич вечна да се вричаш?
Или може би с делата ...

Дори да заплача,
то няма да е за теб,
а за себе си.
..Ще заплача от страх..
и от ужас. ...

В рог на елен съм навила пътеката тясна
и късам с копитцата крехки звънки пространства.
Нощта се разгъва - открита, ефирна и ясна
и с перлен отблясък ... сърце в сърцето израства.
Стръкче трева съм в крило на излитаща птица, ...

Нощта, крила от мракове ме носят.
Искри кръгът й - черно огледало,
там в полет зъл лицето ми се зърва
в страха от своя устрем смъртоносен.
Сърце световно бие на умряло, ...

Да откриеш истинската любов
В едно малко градче живееше момиче със свои мечти и цели в живота. Тя се казваше Ана - Мария. В живота й всичко вървеше добре, сбъдваха се мечта след мечта. Ана – Мария успя да влезе в едно от най - елитните училища, да го завърши с отличие, но нещо не беше наред. Изведнъ ...

Колко странни могат да бъдат понякога глаголните времена?...
Днес мисля, че май утре бях жив все още, но вчера със сигурност ще умра... По дяволите, какво става с това време? Имам чувството, че съм сложил на ръката си евтин китайски електронен часовник с объркана платка, който вместо да върви строго ...

Самотен идваш, за да ти прости.
Думи стари в раните й чоплят.
Ръцете ти - треперещи листа -
не могат нейните ръце да стоплят.
Очите ти - студени капки дъжд ...

Самотна и недостигната заспива
бавно болката в душата ми.
Времето е нейният лечител.
В мрака се прокрадват сенките
на сбъднатите сънища ...

От самото си раждане до последния дъх, човек живее в дълг. Това е нещото, което го съпътства, където и каквото и да направи. ,,Дългът е обич към онова, което сам си заповядаш ” е казал Гьоте. Той е част от живота на всеки и щастието ще дойде, когато го изпълним.
Дългът винаги е съпроводен с дилема. ...

Дървета с разтворени клонки ветрило
отпиват от багрите пъстри в нощта.
Следите от устни с дъждовно червило
са стъпки светулчени в твойта ръка.
По листите с капчици лунно мастило ...

Не знам в Ада или в Рая
ще отида след смъртта си,
не знам, ала едно желая -
да подаря на любовта си.
На тебе, ти я заслужаваш, ...

Наближаваше девет. Слънцето бавно се спускаше към хоризонта, а редките, разхвърляни тук-там по небето облаци, бяха станали ярко червени и сякаш изгаряха във въздуха. Лекият вечерен вятър подухваше и правеше лятната жега малко по-поносима.
На спирката почти нямаше хора, той стоеше настрани, подпрял с ...

Не можеше да заспи. Поредната нощ, в която той беше сам. Поредната нощ, в която не можеше да мигне.
Тъмнината и тишината бяха единствената му компания. Беше объркан. Никога преди това не се беше чувствал по този начин. Не можеше да откъсне мислите си от нея. Те вилнееха из главата му като буря, неви ...

Не ми се пише, не ми се живее, не искам да виждам, не искам да дишам. От както я загубих нищо не ми се прави, всичко ми изглежда така безразлично, така сиво и мрачно. А колко хубаво беше докато тя бе жива. Любовта задвижваше света, а сега само спомени и спомени. Да, точно така спомени за отминали вр ...

Тя си вдигна ръката и с нежните си пръсти докосна лицето му. Чувството, което изпитваше беше неповторимо - сякаш вдишваше безсмъртието, породено от любовта която тя му даряваше. След това тя се отдръпна и седна до него. Така в продължение на няколко часа не промълвиха нищо докато той и каза:
- Тежко ...

В дъното на душата ми се крие нещо зловещо. Нещо лошо. Нещо нечовешко. Нещо разкъсващо светогледа ми, каращо ме силно да мразя. Да мразя себе си. Теснотата на кожата си. Жалкостта си на човек. Безсилието си. Младостта си.
В дъното на душата ми се е зародила една бездънна тъга, която често ме кара да ...

Предателството е едно ужасно нещо, което за съжаление сме принудени да преживяваме често. Много са видовете предателство - кое от кое по - подли и ужасни. Човек предава приятел, принципите си, отечеството, подведен от лъжливо изкушение.
Да бъдеш предаден - едно ужасно чувство, което не те оставя на ...

Когато ви срещнах приятели
бях дете добро и наивно.
Вярвах в хората, в тяхната честност.
Доверие дадох на всеки от вас.
Но предателства много до днес преживях ...

Любовта е миг от вечността,
но миг от детство и мечти.
Само наивните сърца
вярва в вечността!
Любовта в живота ...

Спомням си едно лице-
усмихнато, красиво,
лице със светнали очи
и възглас радостен в деня..
Това лице отдавна само спомен е. ...

Колко тъжни есенни дни отминахме,
колко пролетни слънца посрешнахме..
Колко сезони с теб извървяхме,
колко чувства с теб споделихме..
Ти ми даваш опора в тъгата ...

България е велика страна, прелестна земя. С древна история, раждаща велики умове, борбени и бурни личности. Страна дала на света много, но и загубила много.Обичам България и за нея бих дала всичко! Някой ден няма да ме има, но България ще пребъде. Затова смятам, че трябва да й дам нещо. Длъжна съм д ...

Слънцето разлива
топъл цвят с аромат
на праскова узряла.
Погледни ме!
Бяла лястовица съм ...

Сърцето ми до теб е като бяло камъче,
подвижно в неподвижните води ...
В сърцевината му се крие малко пламъче
и изблици на хиляди мечти ...
Сърцето ми е зрънце от любов покълнало ...

Слушам, но не вярвам...
Слушам, но не искам да повярвам...
Слушам, но ми се иска да си по - искрен...
Слушам, но за пореден път не вярвам...
Слушам, но за мен няма истина такава... ...

(На Нико Пиросмани)
Ужас!
Кухненската маса
на живота позаспал
Господарят е харесал ...

Не съм
Обичах те и още те обичам
и до смърт да ме боли,
макар пред хората аз да отричам,
пред хората и пред себе си дори. ...

Ти пак тръгваш във зимната утрин
и ласката носи тъга,
във очите ти виждам тревога,
а също и малка сълза.
Наметнал целувката топла, ...

Звъни се!
Няма да отворя..
Зная,
че на прага ми си ти!
Застанал, ...

Нощта ще дойде топла и пречистена
през ситото на лунна светлина …
Потулила в прегръдка гола истина
ще седне ничком в моите крака…
Ще се огледа в кривото ми огледало. ...

Боже, какъв цвят! Тъмночервен. Като кръв. От онази, най – гъстата. Която се стича от най – дълбоките рани точно преди да спрат да кървят. Една такава тъмна. Почти черна...
* * *
“Дали хората ги боли, когато усещат как кръвта им изтича от тялото?” Тя си задаваше този въпрос, докато гледаше тялото на ...

Средата -
между изгрева и залеза
търся в очите ти...
Чертая с мисъл
границата на зениците, ...

Земята в тази нощ ... ухае на любов
и с аромата си до край опиянява.
А в люлчините песни с благослов
неволно всичко живо разцъфтява.
Земята в тази нощ ... е капка красота ...