Дохожда утро. Ето - свети
студеният прозорец, вятър драска
със шепи сняг, фортуна е навънка.
Така измръзнал съм. И толкова малък.
От ден на ден светът ме е смалявал, ...

Все натискам копчета…И тръгвам.
Скърца оттегчено асансьора.
По етажите е все едно и също.
Тапицирани врати, мушката, хора.
Само номерата са различни. ...

> За последен път докосвам твоето лице,
> за последен път усещам как бие твоето сърце.
> Целувам те сякаш никога вече няма да целувам,
> жадувам за още, на любовта си аз робувам.
> За последен път сме само аз и ти, ...

Мислите ми отново горят. Дъхът излиза от устата ми като черен гарван, търсещ мъртвата плът на спомена. Очите ми са притворени, но не могат да спрат сълзите, които капят по тънката коприна на чаршафа, от който преди малко стана тя... и върху който ти не легна никога. Леглото никога няма да запази спо ...

Като кучета зли ветровете
вият, лаят... в душата ми-болната.
И оттеква дълбоко скимтенето
-зверове са въпросите-хищници.
Пещера ли съм аз...пропаст ли ? ...

Най-сетне: бавно, сънено, протяжно
прозорецът ми избледня, и сенките се скриха.
Като паяци се плъзнаха по пода.
и се спотаиха в тъмното под гардероба.
По белите стени блестят квадрати. ...

Край лампите летяха прилепи
и драскаха нощта със писъци.
Луната се спотайваше зад облаци
и пазеше лицето от крилата им.
Летяха дълго, после се уплашиха. ...

ПЕЙЗАЖ
Прегаря слънцето.
Тържествено и тихо,
сред изрисуваният във злато храм
нашепва есента молитва ...

Мълча…Не ми се казва нищо.
В прозореца се вглеждам дълго вечер
и гледам светлините вън, там хора ли живеят?
- Ядат, плодят се, мърдат, спят…
Животни сякаш. ...

Грейна слънце…Мразовито.
Чисто е небето и е синьо.
На дървото с голи, жълти клони
двете
врани ...

БЪДНИ ВЕЧЕР
Много пара има тоя народ, майка му стара !
Гледай ги само…мъкнат торбите, джипове карат…И стока, и стока…само пари да имаш! Ама е лудница, много го мразя това време, зададат ли се празници. Навсякъде блъсканица, суматоха, викат, подвикват, обикалят като изтървани от магазин в магазин…Тъл ...

Ходейки с патерици, можеш да видиш колко храчки и нечистотии има по улиците. Не знам дали сме свикнали с това или не го забелязваме, но когато погледът ти е сведен към земята и избираш мястото на всяка следваща стъпка, виждаш мръсотията. И това има нещо знаменателно! Сякаш очите ни до тогава са се е ...

МЕТРОСТАНЦИЯ “КОНСТАНТИН ВЕЛИЧКОВ”
Влязох в метрото с облекчение. Дъждът се беше усилил, сиво, кално и студено. София, по това време става още по - грозна. И хората сякаш стават по - грозни - свиват се в яките си и сякаш озлобяват.
Не трябваше да излизам. И без това нищо кой знае какво не купих. Нав ...

Китарен звън край нас звучи.
Реката камъчета глади,
а вятърът в клоните шуми.
Звездите ни посипват с космичен прах.
На светът сме сякаш само Ти и Аз. ...

( Най-трудното нещо в животът на човек, е да осъзнае,
че той и образът в огледалото са една и съща личност)
О, свещена простота!
Най-точно отразена в съвременната суета.
Душата мълчи, а тялото пълзи, ...

Знаеш ли колко си сладък сутрин,
колко силно обичам сънливия ти поглед,
как копнея всеки ден да си до мен
и да бъдеш първото нещо,
което виждат очите ми, ...

Там, където човешката същност вече не достига,
отвъд онова сиво ежедневие, от което отпива,
от моите илюзии вятър и прашинки останаха,
а следите в огледалото към светлината се изгубиха.
Аз знам, че очите на слепците бавно умират, ...

ВИЖДАШ ЛИ ВИКАЩИЯ СНЕЖЕН ЧОВЕК?
ЧУВАШ ЛИ БЕЛИТЕ ПЪРТИНИ НА ЗИМАТА?
ТОГАВА ЗНАЧИ СИ ПЕСЕНТА НА СНЕГА,
КОЙТО РИСУВА ВЪРХУ НЕЗРИМОТО.
...В ТОЗИ МОМЕНТ ...

Обичам пролетния дъжд,
прииждащ тромаво и бавно.
Не ни връхлита изведнъж,
а някак леко ни обгражда.
Ухае той различно всеки път ...

Тази вечер
остави вратата на сърцето си
отворена
и ме очаквай... Ще дойда с обич
и ще сваля ...

Днес разбрах, че смисьл в живота ми няма,
че всичко било е само измама.
Обичах и мразех, но бях неразбрана,
живеех в тъга, превьрнах се в рана.
Сама по пътя, определен от съдбата, ...

Омръзна ми да съм една и съща,
омръзна ми да бъда все сама.
Да се завръщам в празната си къща,
да си говоря само със нощта.
Не искам всяка сутрин да ме буди ...

И тази вечер пак ще съм сама
във своята любов безумно страстна.
Приятел ще ми бъде тишината
и ще потръпвам във прегръдките на вятъра.
Луната пак косите ми ще гали, ...

Пистолетът в главата своя допря,
спусъкът дръпна и се сля с вечността...
Майчин писък от неистова печал...
Врагове черни отново мятаха кал.
Заради нас, Приятелю, ти умря, ...

Хей, човече, как си в този ден?
Питаш ли се “Кой ли ще е с мен?”..
Ако искаш винаги да ги си добре
не падай ти на колене...пред 3 неща
- беда, каквато и да е.... ...

Притихнала нежно в своите сънища,
пътувам в каляска от зведни мечти.
водят ме към тебе всичките пътища,
аз съм принцесата,а принцът си ти.
В люлка изтъкана от сребърни нишки, ...

Друго животно като българина няма.
Може да няма, но гордостта му е голяма.
Храним се от парата на чорбата,
и се радваме на звъна на пар`ата.
Винаги ни харесва там където ни няма. ...

Защо времето отлита?
Защо времето не спре?
От незапомнени мигове и нереални сънища,
търсим пътеводна светлина и несъществуващи пътища.
Като пирамида от карти се срутва всичко край нас. ...

С думи ти не би могъл да ме опишеш.
И не по думите разбирам
колко силно ме обичаш.
С думи докрай не можеш да ме разтълкуваш.
Не би могъл на лист хартия, ...

И както всяка година, този март нещата се повториха.
Отново беше сама. И отново всички тези неща да и се струпат. Винаги месец март. Понягока се питаше, дали не е прокълната. Не, че вярваше в такива неща... Но по какъв начин да си го обясни. Всяка година по това време – проблеми в работата, в личния ...

В този ден, в този час, в този миг
с цвете нежно дарявам ти щастие.
В твоя ден, в твоя час, в твоя миг
в мен бушуват безумните страсти.
Стъпките мои покри с белотата си, ...

Какво да търся повече от тебе ?
Нали на друг душата си дарих.
Нали викът ми, вече непотребен,
за тебе си остана просто вик?
Но всъщност той ти носеше събрани ...

Приветствията се свличат от устните
като развързани обувки,
мислите скачат по локвите
и търсят нещо във косите...
Прекрасно е - ...

Виж есента навън
бавно си отива.
Виж я. Усети я,
колко е красива.
Омайвани с прекрасен чар, ...

Тази нощ отново сърцето си срязах,
просто да видя дали още кървя...
А после сред звездите излязох.
И дълго чаках да дойдеш в съня...

За теб съм
онази
мъничка снежинка,
която ...
се разтапя с обич ...

Образ на жена. Излъчване. Безмълвност. Красота.
Сияние. И необхватност. Разгърнати ухания.
Мистичен ключов знак от дълъг нотопис за любовта.
Излята същност. Съвършенство и хармония...
Магия тайнствена. Акорд. И ... трепет на Вселена. ...

Сияеш ти като луната,
високо свила се в небесата,
най - красива си ти на земята,
и разбиваш на мъжете сърцата.
Красива си ти като горски поток, ...

СМЪРТТА НА ИКАР
Уморих се да летя. Уморих се да мечтая.
Крилете ми безсилно драскат пътя
по който крачех... Забравих небесата
във които щях да скитам, да търся светлината ...

Здравей, стара приятелко!... Пак ли си пила?
Пийни още мъничко... налей, че до болка съм трезвен.
По очите ти виждам - прашни пътища минала,
а лицето ти - нива, набраздена от пръсти...
Налей!... И ме виж на какво ме превърнаха... ...