Искаш устните ми
Ти искаш устните ми.Искаш.
Поръчваш си целувки.Чакаш.
Любов какво е си забравил.
А аз си спомям още,мой приятелю! ...

Не тръгвай!
Виж няма автобуси.
Трамваите са за депо.
Такситата препускат
намигайки с червеното око. ...

Обичам те! Обичам те! Обичам те!
ще го кажа пак, и пак, и пак!
Обичам те! Обичам те! Обичам те!
Само теб на този свят.
Обичам те! Обичам те! Обичам те! ...

Бачкам в завода от тъмно до тъмно. Сутрин ставам по тъмно разбираш ли. Вечер пак по тъмно се прибирам. Шибаният завод - целия в сиво. А на мен пич, ми е черно пред очите.
Открадвам си пет минути - да дръпна една цигара. И то всмуквам като Мара компресора – трябва да се връщам на бачкане, сгряваш нал ...

боядисах си коня
зелен
за да те имам
залепих на небето
звездите ...

Изпразва ни пълнолунието.
Стъклено.
Скърцат проблемите на битието
изцъклено,
между стените на безистена ...

Отново е нощ,
дванадесет минава,
започва се......
*****
Поредната ожесточена битка ...

Ти си градът, в който се родих.
В теб изживях и радости и мъки.
Далеч от теб, сега света открих,
но образът ти светъл не помръкна.
Явяваш се пред мен понякога на сън, ...

С ръце нечисти ме докосваш, с очи безизразни ме гледаш. С устни сиви ме целуваш, със сърце студено ме приемаш. Птичата песен глухо се чува, тихият вятър остро докосва. Ледни капки бавно прехвърчат и млада душа нейде робува. В прегръдките ми топли падаш и сякаш ледник в мене се забива. Устните ми неж ...

Все още те обичам...
Дори да минат хиляди години,
дори света сега да спре,
дори сълзите ми любими,
ще останат от сърце! ...

Някога в забрава...
Ето ме след време, достатъчно време за да те забравя, но аз не го направих. Знам че някога и ти ме обичаше, така както и аз, но най - смешното е това, че въпреки всичко, дълбоко в сърцата си ние съществуваме един за друг. И аз отново, покрай тебе ще мина и с поглед студен ще те д ...

Не искам да те помня, а все
те търся по света и там далече,
където са отлитащите спомени -
бодливи, като гръб на таралеж.
В зеленото на слънчеви поляни ...

Колко е трудно да поставиш едно ново начало. Както ми е трудно и сега да напиша първите редове от моята история. Откъде да започна?...Не знам. Питам се и не достигам до отговора. Но знам едно – всяко начало е трудно. Както е трудно да започнеш да говориш за първи път, да започнеш да се храниш сам, д ...

Моята приятелка, тъй мила и добра.
Моята приятелка - тя също е и зла.
Зла е, защото животът я мачка.
Зла е, защото била е играчка.
Нейде във тъмното загубила пътя ...

Съмнението...гадна черна твар!
Защо намери в мене почва?
Защо растеш ти гнило семе?
Защо живота ми отнемаш?
Покълваш хилаво отроче ...

Ако днес е последния ден
и идва смъртта
да затвори вратата,
навярно ще се сгуша-
в ръцете ти- ...

Какво е любовта
Илюзия или мечта?
Предполагам аз, че в епруветка
най-добре вирее тя.
Какво е любовта- ...

ОЖЕНИ СЕ ЗА МЕН
На Ивелина
- Най - добре е да го закараме в болницата…Искам да му направя някой изследвания. Така нищо не мога да свърша.
- Той не.
- Не иска, ама няма друг начин. Състоянието му се влошава, нали виждате?!...Не мога да седя безучастен и да гледам… ...

Угаснаха искриците в очите
и слънчевите зайчета се скриха.
Колко тъжни и безлични стават дните
и свежите цветя увяхват тихо.
Ще лумне ли отново огън буен? ...

Обичам те! Ела!
Не искам и не мога
да те спра. Ела,
дори да се препъна
в своето безумие ...

Навън е тихо,а снегът вали.
Посипва, трупа, бяла нощ.
И празни пътищата, длан
протягат между жълти светофари.
А аз съм сам. ...

РАЗМИНАВАНЕ
Отиде си, преди да бе дошла
по-близо до най-страшната му болка,
преди да бе разбрала ясно колко
му струва безответното “Ела!”. ...

Аз съм стих, а ти си музика.
Звучи в душата ми, а тя мечтае…
За теб…
Очите ми те галят
добри и влюбени, не искам да го крия… ...

Лунен лъч докосва
огледалата на езерата ми.
Планината съм.
По хълмовете ми,
към тебе езерата тичат. ...

Цялото божие царство е в тях,
в тях се заричам,
моя съдба звездочела,
в тях се пресичат два свята,
лъчисто светлинни. ...

По спокойни сте вече нали?
няма кой да будите сутрин,
няма ги мойте сънливи очи,
чисто ще бъде без музика
тихо.Две три разпилени неща ...

На Симонка едно специално момиченце
за моeто сърчице с обич
Някъде далече от света на хората, скрита в тайни и красота съществува Приказната гора. Там живеела една принцеска на име Розичка. Красива била тя, и много чувствителна. Помагала на всеки изпаднал в беда, защото имала и добро сърчице. Имала ...

ТОПЛИГЕВРЕЦИ
Има един сезон, между есента и зимата, когато София, като старица, изведнъж погрознява. Улиците се изпълват с кал и лъскави, мътни локви, въздухът се изпълва с особена миризма- на въглища, на мъгла и бедност. Хората се сгушват в яките си, забиват поглед в краката си, свити, озлобени и м ...

Най-после тишина…
Въздъхна уморено тъмното и легна
пред прозореца ми като кърпа на вдовица.
Съседът горе дълго пи, и пя, и псува,
после плака. ...

Засипваш ме със ревностни съмнения.
Обидно от въпросите боли.
Разпитваш, пари от вълнение.
Не наранявай повече. Поспри.
Ти казваш, че отвътре те тормози, ...

Изгрява зората с бледи лъчи
и бавно отстъпват мойте сълзи.
Поглеждам се плахо с надежда една...
Посягам, докосвам... Това е любовта!
Мъждиво сияние нежно трепти, ...

Аз бавно умирам. Пролетта
даже не ме вдъхновява.
Обичам, но няма да бъда с
него до края. Отдавна спрях
с цветята да говоря, поливам ...

Искам да те видя пак за малко.
Да избягам от кошмара черен.
Загадъчна да дойда в твоя град.
Приказните нощи да намерим,
до старите места да отлетим и да ...

Да пътуваме.
Двама.
Луната е легнала в синьото си легло.
Прилича на капчица мляко, разлято
върху покривка. ...

Поляната е сънена. Тревите се протягат,
събудени от палавника слънце.
Дърветата шумят танцувайки с клони,
целунати небрежно от ухажора вятър.
Дочувам птиците. Запяват песен. ...

Прощавайте невежеството на глупеца беден.
О, хора!
Нима съм грешен, че роден съм във коптор?
Жигосвате ме, като болен от проказа.
С плъхове - приятели отрастнах. ...

Правя се на безразлична,
а душата ми вулкан,
в миг гореща лава
ще разплиска
от бълбукащ океан. ...

Тази вечер тя се прибра рано. Чувстваше се смазана от всичко и някак обезверена. Рядко изпадаше в подобни състояния, но когато това се случеше песимизмът се наместваше трайно в съзнанието й и го обгръщаше с хилядите си черни лепкави ръце.
Задушаваше го бавно, наслаждавайки се на агонията му с презри ...

Дойде със дрехи на кралица блестяща, цяла в светлина. Понесе ни като с криле на птица. Това бе тя! Това бе любовта! След време дрехите й остаряха, прокъсаха се на места, ала изконен тюркоаз в очите й над нас щастливо заблестя.

Вървим сред духа на епохи изминали, щастливо се държим за ръцете. В средата на балната зала се спираме, целуваш ме и аз ставам принцеса. * * * По стръмните малки калдаръмени улички аз тичам и се смея от сърце. Настигаш ме и ме носиш на гърба си, а аз ти бера плодове. * * * В прохладния летен следобе ...