Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
20,6 резултата
Раждаме се и умираме сами.
Раждаме се и умираме сами. Но сами ли тръгваме? Живеем – не сами, проклинаме срещу това да сме сами. Обичаме сами да сме сами. И губим единствено сами. Печелим, умирайки, но винаги сами. Дали отново ще се раждаме, живеем и общуваме, или проклинаме, обичаме и губим, щом ще печелим, умирайки сами…
170
4
Стара и нова приказка за хазарския кюп
Милорад Павич: ПРИКАЗКА ЗА ХАЗАРСКИЯ КЮП
Един хазарски четец на сънища, който бил още ученик в манастир, поръчал подарък кюп и го сложил в килията си. Вечерта пуснал в него пръстена си, но като го потърсил на сутринта, не го намерил. Колкото и да пъхал ръка, не могъл да достигне дъното.
Тъй като кюп ...
Един хазарски четец на сънища, който бил още ученик в манастир, поръчал подарък кюп и го сложил в килията си. Вечерта пуснал в него пръстена си, но като го потърсил на сутринта, не го намерил. Колкото и да пъхал ръка, не могъл да достигне дъното.
Тъй като кюп ...
139
10
Един слънчев ден в класната стая...
Всичко започна с малкото мозък, който му беше останал... дори не бях сигурна дали остатъците се намират в главата му... Даааа, той беше символ на бавната, но сигурна деградация на българското младежко общество. Явно не съм избрала най- доброто време да се родя, защото излиза че и аз спадам към негов ...
182
6
Котки
-Мяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяу, мяяяяяяяяяяяяя... ауч, не ме замеряй с обувки де! Забранено ли е вече една котка да мяука? Простаци! Нищо не разбират!
-Ох, още ли се оплакваш?!
-Ти дойде?
-Е как да не дойда? Развикал си сe тук като... и аз не знам като какво и след това ми правиш някакви въпросителни ...
-Ох, още ли се оплакваш?!
-Ти дойде?
-Е как да не дойда? Развикал си сe тук като... и аз не знам като какво и след това ми правиш някакви въпросителни ...
133
Кожа
Зъъъъъъъъър!
-Ало, тук Министерството по Главите и Тяхното Рязане. Какво мога да направя за вас?
-Амиии... обаждам се за една глава... Бих желал да я отрежете...
-Ей, малкия, тоя телефон не е за игра. Веднага затваряй, моето момче, че едни батковци с пистолети ще дойдат да ти вземат играчките.
Уплаш ...
-Ало, тук Министерството по Главите и Тяхното Рязане. Какво мога да направя за вас?
-Амиии... обаждам се за една глава... Бих желал да я отрежете...
-Ей, малкия, тоя телефон не е за игра. Веднага затваряй, моето момче, че едни батковци с пистолети ще дойдат да ти вземат играчките.
Уплаш ...
124
Хоуп
Всички сме сами на този свят, за лошо или за добро…факт. И се лутаме безкрайно по тесните, тъмни коридорчета на съдбата, устремени към края на тунела, към светлината.Светлина…Светлината от лампата в банята раздразни очите на Хоуп. Тя свали халата, с които бе наметнала голото си тяло и се погледна в ...
259
2
ДУХ
Горчиво вино до чаша първа- една изстрадала, изстинала стена, издигната против волята-нашата, една горяща свещ със синя кръв, угаснала, удавена в жарта на българския дух, на спомена за къщите на двата ката, на бъклицата с ракия отлежала и болката от чашата преляла. Но на кого продаваме ония бели ман ...
139
ВЕЛИКДЕН
Уморен съм. Уморен като надеждата. И сам… Великден. Вяра Исусова- за да се изпълни писание- човек не получава онова, кото иска, а мълчание, като хиляди самотни свещи след Великденско бдение. Малки звезди- пожелания, Стопени от умора и надежда, капещи като кръв за избавление, оставящи диря от дима си ...
126
МЕЧТАТА НА МАЙКАТА
Вятъра разсипа косите ти по плажа, и се сля с нежността на тяхното докосване… Тъгата не разплака очите ти, но морето се развълнува и намокри лицето- любящо, нежно, от капки, светнали като бисери върху кадифе… Младостта ме грабва от стремежа да съществува- гола, красива, прекрасна под вопъла на очите ...
157
2
БЛАГОДАРНОСТ
Благодарих ли ти за избора, любима? За това, че още тук съм, че ме има? Благодарих ли ти, че в моята безбрежност, Ме покори със мила нежност? Благодарих ли? Не, не съществува спомен… Къде е отлетяла болката? Защо сълзата се търкаля по небръснатата буза и как от мисълта за теб ръката потреперва върху ...
158
2
ШАНС
Шанс! От съдбата- като докосване, като забрава, че това е мечтата, която очакваме, докато угасваме..... Достигната, тя вече не е същата Достигнали-затваряме я в къщата на свойто недоверие, на странно суеверие, което хлопва вратата пред мечтата пратена от съдбата. И отново сами, изпаднали в транс: Къ ...
143
МИГОВЕ
2дни, 48 часа, 2 минути и 48 секунди..... 2 дена, за които разтвори дущата. 2 дена, за които се превърна в мечтата. 2 дена, в които горя. 2 дена, в които умря..... Като последните 48 часа живот, последно изстрадани, чувствени, тлеещи като жарава в огнището, превърнали синевата на утрото в мъгливо из ...
147
НА ДЪЩЕРЯ МИ
Обади се от някъде далече- телефона прекъснат е вече, а спомена в душа гори, че си забравила езика си дори... И тази болка ме разкъсва- парчета живи в мен откъсва. Сълзите тръгват и следа остава, душата се изпепелява... Къде си?-Някъде далече. От спомена, мислен за вечен, от нежността на грубите ръц ...
173
Между Небето и Земята
Там-между Небето и Земята аз може би ще те открия, ще дойда, ще приседна тихо на облак тъжен, отронил няколко сълзи за да превърне сивотата своя в искрящи, пъстри в светлината капещи дъги. В тях ли ще открия мойта синева на твоите очи? Защо остави ме? За да ти липсвам? Защо напълни вятъра със самота ...
203
2
Птиците умират сами
Живот- птича песен последно изпята. Душа, зареяна между Небето и Земята. Като камък гранитен от скала се откърти- самотно дихание на душата ми мъртва. Прости ми! Отплувам към онази синева- за нея говори ми ти, някъде-далече от гнева на мойта последна надежда, която шепти, която крещи- Моля те! Прости!
180
Приказка за цветето
Имаше някога едно красиво, но много самотно цвете. Беше се попречупило от ударите на живота, но не беше загубило вярата си в неговата красота. В краткия си живот цветето беше видяло много мъка, но въпреки това вярваше, че след всяко злощастно събитие винаги идва нещо по - добро и по - красиво и че с ...
264
4
Дивата патица
Намерена е патицата дива. Намерена е болката, която в тялото , в душата ми разлива една изпълнена със мъка празнота… Намерен е един приятел, когото трябва да убиеш, Да се вградиш в миналото му като предател, от неговите мисли да се криеш, за да разбере, че болката е време, а времето е обич!
135
4
Вечер
Забравям се, изгаряйки съня си с горчивия мирис на кафе. Музиката бавно прониква в догаряща свещ. Недовършена бутилка плът прокарва път в съзнанието, което губи своите очертания… Разпилявам скъсаните си нерви около теб и жарава изгаря нозете ми, защото съм сам. Мириса на кафе ме връща там , където с ...
136
Прости
Живот- птича песен последно изпята. Душа, зареяна между Небето и Земята. Като камък гранитен от скала се откърти- самотно дихание на душата ми мъртва. Прости ми! Отплувам към онази синева- за нея говори ми ти, някъде-далече от гнева на мойта последна надежда, която шепти, която крещи- Моля те! Прости!
221
2
Последно
Какво са облаците, ако не извинение за Небето? Какво е дъждът, ако не сълзи към Земята? Какво е живота, ако не бягство от Смъртта?.... Болката ражда живот..... Ликувай Лукави- битката спечели- сред многото жени, които ме обичат не съществува тази, седнала до мен... От много имена, с които ме наричат ...
216
4
Пътя на любовта
Пътеката на нашето дете - дъгата, роди се от дъжда, роди се в цветове , сияние от Светлина в Луната, от сълзи прах на земни ветрове.... “Не си отивай”-каза ти. И тръгна си сама.... Молбата ми Молитва е: Прости! Не се оттегляй в своята тъга, не ме оставяй на студената земя. След допира до твойта Свет ...
201
Шахматни случайности
Случайна среща, след случайна поща... Случаен поглед, след случаен чат.... Изтръпнала ръка гореща- случаен ход на коня..... Мат... Размазани квадрати от черно-бялата дъска- забравени фотоси, дати запълнената празнота... Душата- мълчаливо ехо- отключила слуаен код- неясна страница от Кехо- стечени бу ...
172
8
Лунна любов
“Обичам те”- прошепна мълчаливо от лунното мълчание така красива “Обичам те”- крещя мълчаливо в нощта, но ми отвръща мълчалива тишина... Ако те има в мен- от Лунен свят- звезди ще има в тъмното небе... Ако те има в мен-от звезден прах- душата ще заплува в твоето море. Ако те няма в мен-от Лунна сине ...
226
2
Секс
Сънено отварям очи. Клепачите лепнат. Това е сигурно от целувките. Все още усещам топлината на тялото ти. Обичам те. Споменът ме заля като гореща вълна. И въпреки, че виждах голото ти мокро тяло под душа, все още напрежението растеше. Обичам те. Само при мисълта за теб, земното притегляне губеше сил ...
417
14
Защо ли?
Любовта е неразбираемо нещо- идва обръща ти стомаха наопаки и уж си отива. Ама не. Не си е тръгнала. Седи в тебе, разяжда те като червей. Превръща се в пашкул от коприна и точно когато не очакваш, излита. Пеперуда, привлечена от лампата. Тогава й изгарят крилата. Тя го знае. И аз го знам. Но привлеч ...
281
Мечта
Забрави, че ме няма, нали? Не чувстваш липсата. Само нещо те гложди. В този момент усещаш – да, вчера я нямаше миризмата на ароматното кафе, липсваха и кифлите с шоколад на таблата до леглото. Само синът питаше с кого да си играе на "да се боцкаме с рогца, като весели деца". Може би това е усещането ...
479
4
Искам да знаеш..
Ти май така и не разбра, че те обичам. Странно е. Да се разминаваме и едновременно с това да се желаем. Странно е. Да се чувствам като ученичка на тези години. И не мога другояче. Все още ме е страх. Неописуем страх от неизбежното. Въпреки това те искам. Нараняваш ме. И аз пак те искам. Отблъскваш м ...
573
10
Подслушан разговор от чата
Тя
Не ме търси сред хората, в шепота на думите и смеха на децата. Аз съм другаде - между Небето и Земята. Земята е люлката на моята душа и дъгата, която целува .Морето е пътят, по който можеш да стигнеш до мене. Ще те чакам. Ела. Ти не можеш да чуеш посланията на Небето. Шумът на дъждовните капки за ...
Не ме търси сред хората, в шепота на думите и смеха на децата. Аз съм другаде - между Небето и Земята. Земята е люлката на моята душа и дъгата, която целува .Морето е пътят, по който можеш да стигнеш до мене. Ще те чакам. Ела. Ти не можеш да чуеш посланията на Небето. Шумът на дъждовните капки за ...
888
20
Провокация
Една нощ превърна пълнолунието в пролетен вятър, който заблъска прозорците. Сгушени в малката стая, не знаеха дали този дим от цигари, плуващ на слоеве между тях прави разговора им толкова откровен или чашата шампанско, която споделяха заедно. Спомени и моменти изплуваха един след друг. Не беше стра ...
190
2