Потока на живота
Цял живот живея сам.
Живея с хора непознати, живеещи без срам,
без грижи, без посока.
Живеещи в потока на живота. ...

Поет - така ли те отричат?
Поет - каква съдба!
Сафо на римите обричат,
а пак жадуват свобода.
Поет... ...

Сега идваш при мен и молиш за прошка! Очакваш една целувка да оправи нещата? Не,скъпи! Любовта ми не можеш да върнеш с целувка! Очите ми макар пълни със сълзи никога не са били толкова безпощадни! Ако можеше сега те да бъдат огнени клади не бих се замислила даже да те осъдя на смърт! Ти заслужаваш,л ...

-Добро утро, любов моя! - казвам ти както всяка сутрин.
Събуждайки се до теб.
-Добро утро, любов моя! - отвръщаш ми,
целувайки ме с копнеж.
Не го правим по задължение ...

Пред теб стоя разголена.Уязвима.
Дрехите ми падат една по една.
Не се срамувам да ме видиш.
Не се страхувам да стоя пред теб така.
Приближих се. ...

Да вярвам във приятелство, което ме отрича,
В приятели, които виждат в мен ненужна вещ,
Отказвам се да бъда вашта захарница,
Когато изведнъж кафето почне да горчи...
Отказвам да съм ви приятел-еднодневка! ...

Имах всичко...
за което другите мечтаеха.
Младост, красота, пари и любовта.
Имах щастие в своите длани,
а аз го търсех в една лъжа. ...

Не беше просто овца:
...
И топло одеяло преди стъмване,
в което страховете си закътах...
... ...

Ще бъда лошото момиче, най-лошото от всички на света, ще бъда кошмарът от съня ти, и повярвай...ще покоря деня ти! Ще направя така,че да лазиш по земята, ще направя така,че да потънеш в тъмнината, ще направя така,че да не усещаш сетивата, и всичко това...за да отмъстя за самотата!

Останала сама с вината
обгръщам сянка на страха,
влязна неканена в дома ми
сред лъчите на деня.
Останала сред тишината ...

Препрочитам мислите ти.
Преписвам буква по буква
твоето име.
А отвън покрай нашата къща
тичат, забравени, дните ни. ...

Старостта носи своята радост,
нейна гордост е мъдростта!
През годините преминала младост,
тя е тихата топлина на жарта!
Тя е спомена прашен в очите ...

На ръката ми кацна светулка
и внимателно ме погледна.
В очите й нещо съзрях
и сърцето ми трепна.
Тихо попита ме тя, ...

Слънцето залязва.
Денят си отива.
Появяват се светулки
по две срамежливо.
Отпуснато лежи ръка ...

Исках да скрия и малкото любов. Да открия нещо ново. Да започна нов живот. Продължих самотно към стъкления ров. Когато паднах, Беше късно да бъде чут моят зов. Сама в празнотата, Потънала в прах, Исках нещата да се подредят така. През този ров течеше и река, Река от кръв пропита от стари времена. По ...

Градът е пребледнял от слънцето.
И прашен... Лежат изплезените псета
под сенките... И пъплят домакини
помъкнали торби със празни мисли.
И само птиците са чисти... ...

През сълзите мрачни търсих теб отново. Крещях от болка, За теб да се предам готова. Смятах, че себе си спасявам. Молех се на Бога! Самотата пряма изпълваше ме пак. Исках да крещя. Гласът ми някак глух стопяваше се в теб. Моите мисли изгаряха ме с куп въпроси за теб. Ти си мой дом, Или безкрайна праз ...

Като бели лебеди, в небето
облаците плуват със грациозност.
Като езеро е синьо... Птици
летят, и много се обичат.
Мисля си за теб... И се усмихвам! ...

Въздъхна вятър... Свечери се.
И сенките протегнаха големи длани.
Все още врял е каменния град.
Но птиците са в клоните и си говорят!
Започнаха като звезди, прозорци да премигват. ...

Изгрева небрежен, стъпките в снега, погледа ти нежен, стопяващ и леда. Вървим безмълвно, предпоследен фебруарски ден и сякаш няма дъно преливащата мъка в мен! Безсрамно ранобудно колелетата си тракат, тъй живо и абсурдно снежинките захапват. Усмихвам се едва и куфара подръпвам, усмихваш се едва- цял ...

Миг прекрасен , но изгубен. Миг потънал в самота. Миг забравен, чакащ да му дойде реда. Мига прекрасен си отиде, само спомена седи там сега, да напомня за мига който бе забравен и да всява малко вина.

Виж слънцето, как осветява ярко твоите лъжи.
Виж слънцето, как отразява моите сълзи.
Не аз не плача заради тебе,
аз плача заради себе си и заради това, че ти повярвах.
Заради това, че доверих ти се, ...

Стих след стих за теб редих,
окъпах се в мастило.
Всички мисли аз ти посветих -
и дявол беше, и светило.
Рисувах пъстри пейзажи, ...

Дори да можех да си тръгна,
да успея да избягам,
все във страх ще се препъна,
че самотна нощем ще си лягам.
И ето падам, а те няма! ...

Любов и страст, и желание
и миг на безтегловност...
този път без страдание.
Това съм аз - дали е реалност?
Закачка и усмивка, и щастие. ...

>> Защо са ми скъпите дрехи и обувки?
>> Защо ми е марковият парфюм?
>> Защо са ми всичките тези глезотийки
>> след като ще имам нов дом?
>> Защо ми е червилото с блестящи частици ...

Да вдигнем чаши
- мъката си
в тях да потопим,
сълзите със пиянство да удавим
И болката ...

Копая гроб!
Днес
ще заровя
тленните останки
на своите разкъсани мечти, ...

Ти гледаш в други две очи
и обич пиеш до насита,
а в мойта чаша пак блести
последна капка недопита.
Целуваш друга във нощта ...

Развълнуван е старият явор - шуми,
с неродените песни на Петрич.
Чувам - нечия обич в листата звъни,
навярно на глас неизречена...
" Яворе, яворе бил ли си влюбен? ...

Смешно ли ще ти звучи,
ако ти кажа, че се чувствам наранена;
Смешно ли ще ти звучи,
ако призная колко много всъщност ме боли;
Смешно ли ще ти е ...

Като роса пада в ръката ти
детската сълза.
Толкова чиста, нежна, непокорна.
И блясва слънчевата светлина и
сякаш дете седи пред теб и се ...

Не ме мрази
Ти толкова добро ми стори
стоя до мен в трудни дни,
с агресията ми всеки ден се бори,
прощаваше и долните лъжи. ...

Започва вече често да вали,
въртят се облаци като кълба
на баба ми от преждата.
Часовникът по-често ми шепти,
че вече идва есен. ...

Хора без маниери,
разни лицемери
заобикалят ме.
Приятели аз нямам.
Сега го осъзнавам. ...

В парка, на пейката стара
старец мълком си седи,
стигнал последната гара,
другите хора следи.
Дребни хлапета се смеят, ...