Проза

върви!

Обичам те!Желая те,но пускам те на свобода,за да намериш щастие във друга истинска любов!
Със мене ти не си щастлив,въпреки че ме обичаш!
Въпреки че искаш да си с мен,върви при някоя,която ще излекужа раните които аз ти причиних,от грешките които правех всеки ден!
Вървя ослепяла от болките и грешкит ...

vesyy

Проза

166

по истински случей

Обичам те! Не ме разбра!
С подигравка гледаше ме всеки ден!
В мислите ти изплуваха опитите ти да се подиграваш с мен, да си играеш с чувствата ми!
Залъгваше ме, а аз ти вярвах!
Заслепена от любовта ми към теб, бавно умирах, изморена от дългия път, който направи, за да достигна до сърцето ти!... ...

vesyy

Проза

209 8

МЪДРАТА КНИГА

На баба ми с обич. Почивай в мир!
- Вземи тази книга. –каза старицата с изнемощял глас.
- Вземи я и я пази, тъй както майка орлица пази невръстните си орлета. Аз я започнах преди много години, дори не помня, къде и кога, но тя ще ти каже, тя помни. Просто трябва да отвориш на първата страница. Ето ч ...

neli4kata

Проза

175

забраних си!

Забраних си да мечтая!
Забраних си да обичам!
Забраних си да живея!
Забраних на сърцето си да не тупти когато се появиш пред мен!
Но това не помогна! ...

vesyy

Проза

177 2

КЪРВАВИ СЪЛЗИ

Над града се свличаше бавно ноща,небето се готвеше
да посрещне поредния пороен дъжд.
Всички хора се бяха прибрали,страхувайки се от светкавиците.
Не се виждаше жива душа по улиците.
Само едно момиче все още беше на вън. ...

JoinMeInDeath`F

Проза

263 22

Разказ по почти истински случай

Разказ по почти истински случай
Този ден беше 15 септември. Първият учебен ден. Но за Галя това беше последният в това училище. Тя ставаше 12-ти клас и й предстоеше трудна година – много учене, контролни и най-вече усилена подготовка за изпитите. Светлосинята рокля на малки жълти цветчета подчертава ...

Vesssela

Проза

175 2

Среща

Лора нервно пристъпваше от крак на крак. Поглеждаше често към електронния часовник, намиращ се на една висока сграда в центъра на града. Времето сякаш едва едва се влачеше. Не искаше да закъснее и затова дойде дори малко по-рано от уречения час за срещата. Щеше да го види. Щеше да се огледа в очите ...

Тинаму

Проза

256 20

Early Amateur Romance.

Отворих очите си бавно и с усмивха, сякаш до този момент тръпнех в очакване на някаква изненада, която се намираше пред мен. Можех да я почувствам. Обхвана ме отново онова чувство, което изпитах при първата ни среща в този свят. Тя беше легнала до мен на тревата. Изглеждаше, че беше заспала дълбок с ...

airborne

Проза

110

Suicide Note Pt. I

Нямам име, нямам душа, но мога да почувствам безмилостното угризение вътре в мен, което не ми дава покой, когато си затворя изморените очи, през които виждам и презирам целия този свят около мен. Чувството е като изсъхнал трън, който играе по повърхността на невинно око. Никой не ми е дал име, никой ...

airborne

Проза

101 2

Million Minds. (first cyberpunk try-out)

Million Minds 0225 Hours, Ion Cruiser "Trillion Zulu" , Neutral Planet "Infinitum Prime" Low Orbit, Solar System "Demia 33", Highly Classified Operation "Empty Eyes"... ...Ареа 64В-Sector3 освободена и функционираща. Моля, въведете потвърждаваща команда за изпълнение на заповед "Празни Очи". - Сигур ...

airborne

Проза

112

Не мога без теб

Дали това което изпитвам е истинско или отново съм се подвела и просто си въобразявам?Дали това е любов или само илюзия?...Най-лошото е че не знам.Постоянно си в главата ми и нищо не може да те изкара от там.Когато съм с приятели не мога да се оттърва от спомена за теб и за това,което сме правили за ...

valia_sladyrka

Проза

228 2

Tears Of The Fallen.

Tears Of The Fallen "Живей, за да летиш. Лети, за да живееш." Посветено на загиналите пилоти в небесата през Втората Световна. Аз падам. Започвам да губя височина и да изпитвам пронизваща болка, която се плъзва по целия ми гръбначен стълб и превръща мозъка ми в източник на невъобразими паника и хаос ...

airborne

Проза

140 10

Рошави Мисли

Рошави Мисли
разказ
Упътване: Подобно на истински мисли, не очаквайте тук да откриете някаква последователност. Човек не може да организира за какво трябва да мисли – той просто го прави. В главата му изскачат всякакви мисли, които може дори да не са свързани със същинският въпрос.
В един или друг м ...

jane_brune

Проза

130 2

Утре

Тази сутрин се събудих и усетих, че съм се променила, а заедно с мен се е променил и светът. През прозорците падаха потоци блестящо жълта и яркорозовееща светлина, стаите бяха сякаш преизпълнени с въздух, а музиката от старото радио звучеше по-ясно от всякога – и едно пращене или припукване не можеш ...

jane_brune

Проза

116 4

Преследване

Стъпки зад ъгъла. Една фигура се стрелва, невидима, качулка закрива лицето, краката се редуват един след друг, тялото е приведено напред, перфектното оръжие, пори вятъра като стрела. Слънцето огрява ярко пустата улица, отстрани се редуват една след друга къщи, техните сенки са убежище, къде е обаче ...

Джеймисдар

Проза

103

Мишлето

Мишлето
Имаше един момент,миналата година,когато вкъщи се появиха мишлета.Може и да са били много,а може да е било само едно,което заради непрекъснатото си смешно подскачане из апартамента,създаваше илюзията за нашествие.Тогава живеехме на третия етаж и на мен ми беше много интересно,как все пак са ...

Asko

Проза

177 10

Под сянката

Имаше едно идиоматично хоби. Ходеше на риба. Все на едно и също място, край един и същ вир. Наоколо камъни и гущери. И марсианци не биха оцелели, но той стоеше там с часове. Сигурно за това нещо не беше на ред с ума му. Не мога да си го обясня иначе. Приличаше на нормален. Като всички останали момче ...

cefules

Проза

163 20

Мари

... Мари стоеше притихнала до прозореца и гледаше в нищото. Навън бе прекрасен слънчев ден и сякаш подигравателно контрастираше на тревогата, която я бе обзела от една седмица. Мислите препускаха като луди в детската й главичка и се блъскаха една една в друга, което пък караше невинното й сърчице да ...

liastovicata

Проза

137 10

Отвара против страх

Криста седеше приведена над огнището, навиваше дългата си сива коса на масурчета и се взираше в котлето. Бе изпълнила рецептата съвсем точно – петнадесет упойни билки, нокът от хлебарка, крило от сврака, змийски зъб, перка от зла риба, сол, люта чушка и мравешки яйца. В парченцето пожълтял и оръфан ...

Lunatic

Проза

142 4

Този път беше импровизация

Вижте, аз ще ви сътруднича.
Всичко ще си кажа!
Аз не бих я наранила, камо ли убила!
Всичко стана толкова бързо!
Нервна реакция. Видях нещо, което е изключено да видя. Малко преди това го видях. Трябваше да сторя нещо. Ако друг го видеше след мен, можеше да се побърка. ...

cefules

Проза

116 6

Клоунът

Мъжът седеше на една пейка в парка и гледаше малките деца, които тичаха с радостни викове по тревата. Тази гледка го отвличаше до някъде от мрачните мисли в главата му, но не беше в състояние да заличи напълно спомените.
Спомените... те са вътре, а от себе си човек не може да избяга.
Виктор, така се ...

Романтик

Проза

200 24

Два дни и половина

Когато изчезна, забелязаха, че я е имало.
Мобилизираха всички спасители, крайбрежната охрана, полиция и пожарна, включи се и голяма част от цивилното население.
Откриха й остатък на скелет, но после се установи, че става въпрос за нещастие от преди години, за което никой не е подозирал, ни чул нещо. ...

cefules

Проза

126 6

Цветето

Малките нежни лестенца, едва-що укрепнали, любопитно се протегнаха нагоре. Цветето беше щастливо, защото е живо и съществува. Отне му известно време да стигне до заключението, че действително Е, но пък и разполагаше с толкова много време. Слънцето плисваше рано сутрин и го гъделичкаше с безбройните ...

Kotentseto

Проза

181 2

Черния Отпечатък

3:32 АМ Една нощ седейки пред компютъра телефона му извъня разцепвайки мрака и тишината които бяха обгърнали стаята, ТОЙ се позачуди дали да вдигне, но тъй като беше настоятелно вдигна леко изнервен. - Ало... кой се обажда? - Помощ! - каза потаен и мистериозен глас - Помогни ми! - Ало, кой се обажда ...

ControlDenied

Проза

147 4

Плъховете

Бях пиян седемнадесет дни, но плъховете ми бяха истински. Имах си ги в излишък. Храних си ги понякога за да ми пазят къщата докато разгонен бродих навън.Не, че имаше какво да се открадне, но мразих чужда миризма и чужди презервативи, а веднъж бях намерил. Но най- омерзен и омърсен се почувствах кога ...

cefules

Проза

106 10

Кучето Чара

Миналата година, в началото на лятната ваканция, цялото ни семейство
отиде за няколко дни на почивка на село. То е едно прелестно селце, сгушено в
полите на планината, цялото потънало в зеленина. На времето е било голямо село,
с над хиляда и двеста жители, но сега са останали около десетина старци, ...

Весан

Проза

119 10

Експеримент с времето

AЛЕКСИСЛАВ
Представя
Тайм- фантастиката
Експеримент с времето
Преди няколко месеца странни събития, промениха скучното ежедневие на едно планинско село. ...

Алексислав

Проза

133 2

Цвете без глас

В началото и харесваше. После й омръзна. После й се гадеше. После престана да го слуша, но го чуваше. Не желаеше, но го чуваше. Блудкаво чувство плъзваше от гърдите й надолу.
Искаше й се да го убие.
Да го хвърли на лъвовете или да обърне тигана с нагорещеното олио отгоре му.
Минаваше й.
Кряскаше му. ...

cefules

Проза

146 12

Истински влюбена

Когато ме погледнеш се разтапям, защото не си мой. Когато те погледна започвам да плача, защото не мога да те имам. Ще дойде време, когато ти ще се чувстваш тека, защото ще съм с човек, който ме обича.
Ето видя ли, че стана така както ти казах, ти не ми вярваше. Сега ти си влюбен в мен, но аз съм с ...

mini_keksche

Проза

240 2

Окото на Невидимият

За написването на този разказ идеята ми дойде от една компютърна игра и реших да пресъздам някои от героите по свой начин. Другият ми замисъл е да напомня на хората за последната световна война и това как ние не трябва да допускаме това отново да се случва. Приятно четене!
Сталинград 1943
Групата фр ...

Романтик

Проза

213 24

The Black Cat

„...дъждът в очите ми блести... не си признавам - не, не са сълзи....” По принцип съм грациозно същество или поне така би трябвало да бъде. Но ако трябва да съм честна и откровена, както пред вас така и пред себе си, в мен не е останала нито капчица грация и изтънченост. Когато видя отражението си в ...

unreal

Проза

167 4

Вашето последно желание

Вашето последно желание Много е трудно човек да направи самооценка на живота си.малко хора имат смелостта да признаят грешките си,да ги анализират и осмислят.Всъщност не толкова смелост е нужна,а време,време в което да останеш сам със себе си,защото много от нас нямат такова дори да бъдат истински с ...

kukudiva

Проза

230 2

Сблъсък с неизбежното

- ...и на мен също ми е приятно - усмихвам се аз, без дори да се замисля после как ще трябва да изкупвам тази усмивка.
Ти си прекрасен, по-прекрасен от всеки друг, който познавам. Ускоряваш дишането ми и някак си губя равновесие. И тръгвам... към теб. Това беше любов от пръв поглед...
Преодоляваш ме ...

Moira

Проза

160 2

О, ти мисъл!

Само си мисля, че мисля
(вдъхновено от 20-тото ни място по интелект в Европа)
-Ооо, ти мииисъл, на злааатни крилее летиииш! – щастливо си тананикам, а в душата ми – лято! Защо ли? Ми, тъкмо изкарах страхотни резултати на теста за интелигентност! Оказа се, че влизам в онези 0.99% от световното населе ...

Lunatic

Проза

136 4

Как се печели от валутни сделки

Много просто, гледате някой тотален карък, и правите точно обратното на него.
Освен ако сами не сте каръци. Като мен.
Първата си голяма валутна сделка направих преди 15-тина години. Имах едни с пот спечелени 700 долара. Много пари си бяха в онези години. И си ги кътках съвестно за черни дни. Добре, ...

Lunatic

Проза

121 4

Всред снеговете

-1-
Събуждам се от тибетско ръмжене на три гласа. Опитвам се да пригласям, но като че ли само на сън...
Усещам прилив на бодрост. Поглеждам часовникът на телефона си. С почуда установявам, че е 4:53 часа. Протягам се и едва не падам от кревата. Толкова рано май не съм се будил от предното ми идване ...

atanas_dvk

Проза

151

...2

Отстъпвам от дежурство. Прибирам се и се приготвяме се за село. Слизаме с бебо до колата. После сядаме на пейките и му давам му да хапне орехчета и ябълка. Подавам му бурканче от детска храна пълно с белени слънчогледови семчици. Започвам да пренасям багажи. Малкия ме следва на всяка крачка. Качвам ...

atanas_dvk

Проза

110

Из хрониките на въображението

„....той може пепел да яде, но няма да се моли.....” - Здравей. - Пак ли ти? - попита изтощен женски глас. - Очакваш ли някой друг? Тя мълчеше. - Защо не ми отговаряш? Не бива да се отнасяш така с добър приятел като мен... Може би най-добрият, който някога си имала. - Ти не си истински! Ти си само п ...

unreal

Проза

146

Нещо като разказ

НЕЩО КАТО РАЗКАЗ
Все едно нещо се счупи
И нищо между нас вече
не е както по-рано
Случи се изведнъж ...

Asko

Проза

351 22

Тя

Тя чу болезнено познатото чуруликане на звънеца на входната врата,но реши да се престори,че не си е в къщи.Беше седнала точно до прозореца в хола на добреобзаведения си мезонет и гледаше спокойно падащите бели снежинки.Само те я успокояваха и я караха да харесва света,който я заобикаляше...поне даня ...

gentle_soul

Проза

189 6

върви!

по истински случей

МЪДРАТА КНИГА

забраних си!

КЪРВАВИ СЪЛЗИ

Разказ по почти истински случай

Среща

Early Amateur Romance.

Suicide Note Pt. I

Million Minds. (first cyberpunk try-out)

Не мога без теб

Tears Of The Fallen.

Рошави Мисли

Утре

Преследване

Мишлето

Под сянката

Мари

Отвара против страх

Този път беше импровизация

Клоунът

Два дни и половина

Цветето

Черния Отпечатък

Плъховете

Кучето Чара

Експеримент с времето

Цвете без глас

*Истински влюбена*

Окото на Невидимият

The Black Cat

Вашето последно желание

Сблъсък с неизбежното

О, ти мисъл!

Как се печели от валутни сделки

Всред снеговете

...2

Из хрониките на въображението

Нещо като разказ

Тя

Опашка

Истински влюбена