Проза

...аз.......ти...

Какво ако си замина?Какво би направил?Защо мислиш,че не мога да те оставя!Но ти ме накара да бъда такава-без да влагам чувства,без да се мъча,а само да се обърна и да затворя вратата след себе си.Да бъда безмилостна кучка,която не може да обича!Ала моето сърце кърви,но само аз знам това.Няма кой да ...

bogomolka_ta

Проза

231 2

Деликатно

Там,където слънцето отваря очи и със златните си отенъци посреща новото и свежо утро...
Там,където всяка тревичка и всяко малко клонче,усещат топлата ласка на вятъра и дъхът на кристалното море...
Там,където пухкавите облаци докосват със снежно белите си дантели слънцето и го закрилят...
Там се ражд ...

ani4ka

Проза

211 16

Проглеждането на един слепец

Проглеждането на един слепец
Свети Валентин, най-красивият празник в годината. Празникът на влюбените! Въздухът е нажежен с любов! Понякога чак ми се повръща, когато се замисля за всичките слепци които се разхождат из улицата! Почитайки Празника на Любовта, макар че не знаят какво е това Любов! Исти ...

ForsakenSoul

Проза

210 12

В ежедневието има нещо...

“Posso far finta di star bene ,ma mi manchi
Ora capisco che voldire averti accanto fino di dormire mentre cammino a piedi nudi dentro l’anima
Mi manchi e potrei cercarmi un altra donna ma …..
mi manchi … nelle mie mattine quando mi guardo dentro e sento che mi manchi...”
Andrea Bocelli – “Mi Manchi” ...

preziosi

Проза

140 4

Молитва - І част

Тя пристъпи тихо в храма . Прекръсти се и огледа се за жената , коята продава свещи, бръкна в джоба и извади стотинки .С бърз поглед прецени , че разполага с излишни само за една свещичка. Леко запристъпва към олтара . Запали свещта и се взря в иконите. не се молеше молеше , защото вярваше , че Бог ...

ELENA_ELENA

Проза

149 4

"ОБИЧАМ ТЕ В ЖИВОТА,ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ И В СМЪРТТА!"

Ани затвори телефона след разговора с приятеля си Боби. Никога не го беше обичала повече. Никога не го беше желала повече. Но отвърте нещо я болеше и я мъчеше непрекъснато - беше му изневерила. Той не си беше идвал един месец и тя бе потърсила една целувка при друг. Не спираше да мисли как да му го ...

angel4e-f

Проза

343 8

Наблюдател

"Благодаря ти! Без теб щях да съм загубена!"- очите й блестят, слънцето обгръща всеки косъм от прекрасните й коси. Всичко в нея блести и сякаш самата тя излъчва топлина. Топлина, към която искаш да простреш уморените си ръце и да ги сгрееш. Но нещо ги връща назад. Не посмяваш да докоснеш съвършенств ...

dangon

Проза

237 8

зимна картина-картина на любов

Лежа самотна в леглото си и мисля за нас...В съзнанието ми нахлуват редица спомени,които ме разплакват...Помня всяка ласка,всяка прегръдка,всяка целувка,а сега знам че вече няма да бъдем заедно!Ставам,поглеждам навън и виждам белия опустял парк,над който грее луната с хилядите звезди около нея.Вижда ...

angel4e-f

Проза

168 4

Приказки от светлата гора Катинка

ПРИКАЗКИ ОТ СВЕТЛАТА ГОРА
КАТИНКА
Беше слънчев и спокоен ден през октомври.Пойните птички бяха отлетели на юг,но гората се огласяше от радостните песни на врабчетата и косовете,а старата сврака госпожа Сийка неодобрително мърмореше нещо,кацнала на един бряст.Всички се радваха на топлото време и луду ...

zara

Проза

152 4

с ръкавици

Levski (9:40 AM) :06.02.2006 h=
Сняг
покрива с бяла премяна
грижите и черните кахъри
и стъпваме по идеалната му снежна белота ...

levski66

Проза

158 8

Щом любовта се превърне в брак

Ето наи-после се сбъдна мечтата ми да бъда булка.Днес е най-щастлияият ден в живота ми и аз се чувствам,като принцеса в красивата си булченска рокля.Съпругът ми е голям чаровник и направо тръпна в очакване да се усамотим след края на тържеството и да изконсумираме брака си(за кой ли път)Обичаме се м ...

mimscheto

Проза

231 8

Старата газена лампа

Като стара газена лампа стоя изоставен в ъгъла на света, който ме е приютил! И чакам... чакам... Някой най-накрая да ме изхвърли завинаги? Някой да ме счупи неволно? Или просто някой да види красотата, криеща се под дебелия слой прах? Какво чакам? Защо чакам? Не мога ли да съм една от онези луксозни ...

hell_angel

Проза

151 4

Живота на една рибка.

Случката се развива в големия тих океан.На дъното му имаше многобройни яйца. Едно по едно тези яйца излизаха малки рибки.Така всички постепено изчезнали. Освен едно.То останало самичко.След няколко дни от него излязло една красива малка рибка.Като погледнала за първи път, се огледала на около и видя ...

marsbg

Проза

137

BG ПОЩИ

БГ пощи
Мария бе младо и красиво момиче. Гордееше се с прекрасните форми на тялото си, с леко чупливата дълга коса и небесно сините си очи, които в момента оглеждаха хоризонта за корабчета. Беше приседнала на хавлиената си кърпа на плажа и мечтаеше за своя принц...
Бяха се запознали наскоро и тя бе ...

atanas_dvk

Проза

192 14

Спомени от бъдещето

Спомени от бъдещето
Феерия от шмугващи се в главата ми цветове, избухващи в прекрасни, дълбоки звуци ме посрещнаха веднъж след поредното ми преминаване “отвъд”.
Обляха ме вълни от любов. Почувствах се огромен. Блажено се вливах в необятната енергия от един несвършващ оргазъм. Трудно се описва необят ...

atanas_dvk

Проза

184

история на поредния несретник

Защо ли, някои дни започват отвратително и завършват трагикомично?
Питам се и отговор нямам... Знам само, че някой наблюдава и якo се забавлява...
Иначе за какво толкоз черен хумор в един най-обикновен делник?
Никога не падам от кревата като спя... или поне не си спомням.
Само веднъж като дете се бя ...

atanas_dvk

Проза

208 6

Жажда за живот

Жажда за живот
Северен вятър продухва ушите ми, иде ми да зарева!
Не спирам да си повтарям: "Ще успееш, ще стигнеш до хижата!"
Вече отмалявам, ходя хаотично... но не спирам... крачка след крачка, стопявам от пътя...
Ледени висулки под носът ми висят, надигам ръка и ги свалям, за пореден път... ...

atanas_dvk

Проза

145 4

Соколчето

Изглежда, като реши, че не може да лети, птичката се отчайва от живота.
У.Уортън, "Пилето"
На Галя, която чете
Един ден, към 10 часа сутринта, по-големият ми брат влезе в нашата стая, а на лицето му се четеше ентусиазъм, присъщ само на децата. Докато се опитвах да осъзная причината за това, видях в ...

zingy

Проза

89

Една магия

ЕДНА МАГИЯ
Зимен пейзаж бе обхваналa цялата страна, облаци се гонеха по небето, вятъра неуморно и страшно свиреше . Всеки се бе скрил в своето малко гнездо. Студа сковаваше даже и камъните. Потоците, които така пълни с енергия, сега бяха омаломощени от силата на зимата. А бялата покривка само засилв ...

magiosnitsata

Проза

242 12

Дъното

Карин хлипаше и се тресеше, докато си биеше поредната доза. Изпитите й страни бяха смъртнобледи, имаше дълбоки сенки под очите, изтръпналите пръсти едва държаха спринцовката, краката не я държаха и тя рухна на влажната земя. Опря гръб на изрисуваната с графити стена и притихна. Повече не помръдна. С ...

Flo

Проза

148 4

От другата страна - Лабиринтът към щастието ІІ

Тя вървеше по познатата пътека. Дърветата бяха покрити с пухкав сняг и за миг тя се зачуди как зимата е дошла толкова бързо. Та до вчера навън всичко тънеше в зелен разкош, а слънцето я галеше с вълшебна нежност. Мисълта отмина толкова бързо, че тя не разбра какво е породило тъгата й.
Тя вървеше към ...

Keri

Проза

128 2

Курсанти в отпуск

Курсанти в отпуск
Беше есен. Туристите бяха избягали от студения вятър и плажовете бяха пусти. Двама приятели прикрили телата си зад полегналия плажен чадър, разговаряха за... ами, за какво могат да си говорят войниците или курсантите след първи курс, каквито бяхме ние?!? Може би за жени, мотори, ко ...

atanas_dvk

Проза

133 4

Среща с Радой

Стоя си в един фотьойл и си мисля как ще си купя три крушки за апартамента. Сетих се за отминалия дъжд и започнах да пиша хайку на малко листче...
Шурти водата по лицето ми
и джвакат пръстите в калта.
Охлюва се наслаждава на живота.
Това не е хайку разбира се... ...

atanas_dvk

Проза

111

Пчелица

Пчелица
Летище...
Седим в очакване...
Облаците навъсено минават...
След тях остава влагата и още нещо... ...

atanas_dvk

Проза

113

Вихра

Срещнах я преди години...
Гледаше ме като сърна, помъдряла след хилядите срещи със Съдбата.
Нарекох я Вихра и много котила отгледа тя край мен...
Винаги свободна, винаги обичана Тя, преживялата незнайно колко премеждия и винаги завръщата се...
С една дума- КУЧКА! ...

atanas_dvk

Проза

114

Измръзнало коте

Измръзнало коте
Всеки ден преди обяд излизаме със сина ми да се разходим и поиграем на воля. Дори често, малчуганът, нямащ и две години ми помага с прибирането на дървата в мазата. Цепя аз, а той носи и хвърля през прозорчето...
В този прекрасен слънчев ден, студът режеше през гърлото, но на припек ...

atanas_dvk

Проза

131

Кръговрата на живота

Утринната роса пробляскваше по нежните тревни стъбълца.
Петлите кукуригаха за пореден път, а котката на старицата безшумно се прозя срещу отражението си в стъклото на прозореца.
Ранното събуждане бе обичайно за баба Неделя. Kотката й Настася обаче, подремваше кротко на перваза докато старицата напал ...

atanas_dvk

Проза

140

Пазителите на времето

Пазителите на времето
- Те са първите осъзнати същества във Вселената, и ще останат последни, защото те са пазителите на Времето...
- Какви Пазители!?! - попита Тя - Нали Времето не съществува!
- От кого Го пазят? - продължи, след като видя погледа му.
- От Демоните, които ядат Времето! За тях То съ ...

atanas_dvk

Проза

115

Акаша II

Вселенското
информационно
поле се огъваше
от прииждащата
лавина... ...

atanas_dvk

Проза

108

Тъга

Ето, че отново вървеше по същия прашен път, такъв, какъвто го беше оставил преди десет години. Къщите наоколо бяха покрити с дебел, пухкав сняг, а над неговата се виеха грозни гарги, които не вещаеха нищо добро. Застана на прага и се загледа в необичайно красивия коледен венец на вратата. Всички про ...

irra

Проза

204 8

ТАМ ПОД ВЪЖЕТО

Ето сега пиша, седнал под едно дърво с патронче флирт отляво и парти-кола за разреждане отдясно. Защо пиша и аз не знам, защоо искам да документирам смъртта си...?
Въжето пред мен е готовоыпреметнато на един клон на дървото, на което съм се облегнал и пиша. Все още нямам смелост, все още не знам дал ...

tuik

Проза

183 6

Църквата

-И тъкмо излизам извън града, карам си полекичка с колелото, и гледам на двадесетина метра от пътя някаква църква. Нали знаеш, че ме кефят такива неща, реших да спра да поогледам. Можеш ли да си представиш, оказа се, че е строена през 14 век, поне според надписа до нея. Самата сграда много ме накефи ...

zingy

Проза

129 14

Тополата

Имаше преди време една голяма гора.Посредата на тази гора имаше поляна. Там имаше една самотна топола.Самичка тя посрещаше неволите и изпитанията на природата. "Ех да имах едно другарче, с което да споделям всички тъжни и весели моменти." Тополата си мечтаеше за това ден и нощ. Мислише само за това. ...

marsbg

Проза

159 8

Умиращо сърце

Нощта нежно падна над града.Само лампите осветяваха самотните улички.Вятъра галеше листата на дърветата,полюшваше нежно малките тревички цветя.Да,тази нощ беше цяла идилия.В хармония бяха и природата и хората потънали в дълбок сън.Но някъде там далече се чуваха ударите на едно сърце.То биеше лудо,не ...

Mery_Jeane

Проза

296 16

Жените и виното

Levski (10:08 AM) :
Тнкс
Levski (10:08 AM) :
До колко страници?
Bogdanov (10:08 AM) : ...

levski66

Проза

151 2

Две сърца и една любов голяма

Някога, някога, някога преди няколко лета, живеели две влюбени сърца!!! Любовта за тях била песен, а животът- лесен. Били най-щастливите сърца, които може да роди тази земя. Безгрижна била тяхната съдба, безгрижна била тяхната игра. Но ден след ден разбирали с тъга, че животът не е само това, че той ...

milani07

Проза

264 14

Тези луди 18

Тези луди 18
Мозъкът има една много полезна функция – да забравя. Но защо забравяме само дребните неща? Ще ми се да забравя това, което направих на Бъдни вечер миналата година.
Моето семейство отбелязва този празник по особен начин, защото съвпада с рождения ми ден. Събираме се с баба и дядо, и леля ...

Mirenka

Проза

248 12

ОТНЕТИ МЕЧТИ

Тя не виждаше нищо друго пред себе си освен покриви. Модерни и нови
покриви на къщи, които най-вероятно принадлежаха на богати хора. А така и
се искаше да може да вижда небето от прозореца си. Да го докосва с влажните
си очи и да му праща въздушни целувки. Когато беше малка през августовските
вечери ...

call_me_love

Проза

239 4

Гълъбът, който проби обувката ми

Уморена от дългата разходка със себе си, реших да поседна на
единствената самотна пейка в парка. Наоколо беше пълно с хора (млади и
стари), които спореха за епохата, в която живеят. Огледах се. Пред мен
имаше пясъчник, върху който играеха две малки момченца. И докато едното си
ровеше в розовото носл ...

call_me_love

Проза

150 4

"Сатавай малката, ставай..."

Разлиствах последния брой на любимото ми списание и подпряна на
един уличен стълб те чаках. Бях толкова спокойна и щастлива. Покрай мен
минаваха хора, които ме оглеждаха с недоумение и интерес!
Навярно това се дължеше на преските, с които бях обута, защото те бяха
наистина оригинални и екзотични. Об ...

call_me_love

Проза

194 2

...аз.......ти...

Деликатно

Проглеждането на един слепец

В ежедневието има нещо...

Молитва - І част

"ОБИЧАМ ТЕ В ЖИВОТА,ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ И В СМЪРТТА!"

Наблюдател

зимна картина-картина на любов

Приказки от светлата гора Катинка

с ръкавици

Щом любовта се превърне в брак

Старата газена лампа

Живота на една рибка.

BG ПОЩИ

Спомени от бъдещето

история на поредния несретник

Жажда за живот

Соколчето

Една магия

Дъното

От другата страна - Лабиринтът към щастието ІІ

Курсанти в отпуск

Среща с Радой

Пчелица

Вихра

Измръзнало коте

Кръговрата на живота

Пазителите на времето

Акаша II

Тъга

ТАМ ПОД ВЪЖЕТО

Църквата

Тополата

Умиращо сърце

Жените и виното

Две сърца и една любов голяма

Тези луди 18

ОТНЕТИ МЕЧТИ

Гълъбът, който проби обувката ми

"Сатавай малката, ставай..."

Опашка