Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

На перона

На перона
Не обичам гарите, спящи в забрава по отминалите пътници, ръждиво скърцащите коловози и сдъвканите облекла на блуждаещите мисли .
Думи, думи… изплюх моите и реших и аз да попътувам .
Пред очите ми се стрелкат тъжни , самотни стълбове с прашни спомени от мимолетните допири до нечии мигове, и ...

beti

Проза

2006-04-26T00:31:18+03:00 143 6

Funeral Song

Вратата на старият гардероб изскърца както обикновено.Но днес не беше обикновен ден, днес беше Коледа.Дори улиците на малкото градче бяха по-оживени от обикновено.От всякъде лъхаше онова приятно усещане, което все по-рядко забелязваме в днешно време-щастие.Момчето избра от горният рафт най-новите си ...

unreal

Проза

2006-04-26T00:31:11+03:00 139 8

Малка приказка с много запетайки

Малка приказка с много запетайки
Имало едно време.
Преди,много,много лета.
Една кална локва в която живеел един жабок.
Всъщност,там имало и други жаби и жабоци но този ...

Asko

Проза

2006-04-25T20:21:53+03:00 251 12

Ефектът на пеперудата

Това се случи много, много отдавна, още когато дърветата се окичваха в бледо зелено, а цветята свенливо се подаваха изпод закоравялата пръст.Птичките започваха старата си песен на нов глас, а катеричките правеха щателно преброяване на останалите от зимата жълъди.Слънцето още се срамуваше да се показ ...

unreal

Проза

2006-04-25T06:35:22+03:00 190 8

Боже, колко мързел има по тоя свят...

Петър Моканина си лежеше под сянката на стария орех и се чудеше откъде ще намери сили да прекопае лозето. Беше мнооого горещо, а той беше прехвърлил 50-те – достатъчни нему причини, за да не рискува живота и здравето си в работа.
В този момент той видя селянина – беше едър и одърпан мъж, който едва ...

Xpu100

Проза

2006-04-23T11:26:29+03:00 272 18

Мисли

Не, няма да ти кажа да спираш
и няма да те съветвам стила да сменяш!
Щом ще говорим за истината, нека ти кажа тогава,
как никои не ме разбира и така време си минава...
знам, че вие ще усетите смисъла, ...

XeRo

Проза

2006-04-23T11:11:52+03:00 191 6

Име

И тази вечер някак си успях да притъпя усещането за саморазрушение. Може би и алкохола ми помогна до известна степен. Чудя се как след всяка такава вечер успявам да се прибера в нас и да легна с чиста съвест. Да унижиш себе си е все едно майка да отрови утробата си . Убиваш искрата на живота в теб. ...

Ne_VrMind

Проза

2006-04-22T20:03:37+03:00 127 4

Клопка

Когато излязох от входа на сградата, навън ръмеше леко дъжд. Загърнах се по-плътно в палтото си и закрачих бързо. Не обичам да се мокря. Беше ранна пролет, онова време, когато дните ставаха все по-топли и по-топли, но дърветата още не бяха зелени. Не мислех за нищо, около мен се мяркаха безличните с ...

Джеймисдар

Проза

2006-04-22T16:43:18+03:00 118 2

Кодиран разказ за бъдещето

Посвещавам на Росица.
Само ти можеш да разбереш написаното.
Пазя от една разходка с теб, едно камъче.
Ръбесто и неугледно.
Но ми е много мило. ...

Asko

Проза

2006-04-22T16:32:18+03:00 195 8

Армията в мен

Ставам...нямам желание за нищо..навън е още мрачно-навярно е рано,поглеждам часовника-два и половина.Трябва да се откажа от навика ми да седя до късно през ноща,на другия ден обичайно ставам по обед.Защо тогава си помислих че е сутрин...ааа да,пак сънувах нея,как се будя до нея,поглеждам косата и,ус ...

тони

Проза

2006-04-22T08:34:39+03:00 115 2

Илонка

Тази история от времето на моята младост понякога изплува в съзнанието ми и кара моето сърце да се свива от мъка и тъга. Нищо, че от тогава са минали повече от 30 години...
Той дойде в нашия хубав китен град в командировка. Висок красив младеж на около 28 години, с тъмна леко чуплива коса и тъмнокаф ...

eliza

Проза

2006-04-21T17:12:09+03:00 187 8

История с неочакван край

В памет на майка ми
Студен есенен вятър гонеше по небето вълма от сиви дъждовни облаци над полуразрушеното руско градче. Беше следвоенна есен. Трагична, унила и гладна...
Катя плахо излезе от болницата на улицата, притискайки към гърдите си малко вързопче – новородената си дъщеричка. Огледа се в две ...

eliza

Проза

2006-04-21T16:02:35+03:00 247 10

Днес нахраних гълъбите

Разпиляни трохички, сиви гълъби прелитат, гугукат и връхлитат. Мина човек и ги пропъди милите, жадни за малко топлина и обич. Пристъпват бавно и недоверчиво, проблясва лилаво-зелена окраска, клъвнат тук, клъвнат там... Отново онези минаващи натрапници пропъдиха животинките. Виждам присмехулните им л ...

Tenderheart78

Проза

2006-04-21T07:52:33+03:00 145 6

Горчив спомен

Един ден се прибираш - весел, щастлив от живота и съвсем не предполагаш каква сянка е паднала над дома ти. Отваряш тихо вратата и с весели стъпки се прибираш, а там те очаква новината, която отново те кара да страдаш. Изпаднал си в странно настроение и чувстваш как сякаш нещо пада върху твоето сърце ...

mafiot4etyy

Проза

2006-04-20T14:12:39+03:00 195 8

Ира

Ира
Залеза облегна уморено глава на високата планинска гръд. Сякаш всичко се готвеше за сън. Денят се превърна в малки светулки, които потеглиха към пещерата в подножието на хълма.
Мъглите започнаха да се надигат от гробовете си и напуснаха земята. Като змии запъплиха по нощния свод.
Звездите разкъс ...

Eva

Проза

2006-04-19T00:49:51+03:00 157 4

Първият ми ден в училще- 1ва Част

Първият ми ден в училище
Първият ми ден в новото училище. Влизам в класната стая- нов клас, нови лица, нови надежди- млади умове с хиляди перспективи. Щом прекрачвам прага всички млъкват и поглеждат към мен- е, почти всички- някои все още фокусират, побутвайки очилата със средния си пръст. Те се поз ...

dangon

Проза

2006-04-17T22:26:55+03:00 228 10

Изповедта на една Безсрамница

В една тиха юнска вечер седях в градината на малко столично заведение. Имах среща с Мая, която ми беше препоръчана и за която бях чул много неща. Познах я веднага щом дойде. По телефона се беше представила точно, но изпускаше две неща. Спокойствието и студенината в очите. Тя явно държеше на цената с ...

Романтик

Проза

2006-04-16T22:34:11+03:00 429 28

КЪСА ПРОЛЕТ /много къс разказ/

На леля Невена
Живееше в една от крайните къщи на селото. Сега стените и бяха полющени и мазилката паднала на места. Бръшлян покриваше сенчестата и страна. Градината стоеше занемарена - потънала в бурени и треволяк.
Наближаваше Цветница.
Жената излезе и остави гозбата да ври на котлона. Тръгна по пъ ...

lady

Проза

2006-04-15T15:44:48+03:00 199 10

* * *

Поредна безплътна нощ се носи под склоновете на величествената планина, потъва в бездните й и се разтапя между дърветата. Луната огрява със своята пълнота пътя виещ се между двата склона пресечени от проправящата си път жива вода наречена в своята продължителност река. Спокойствие лишено от време. Т ...

tuik

Проза

2006-04-14T23:32:32+03:00 160 4

Контрапункти

Не ми бе ясно как може някой да яде халва с оцет и черен пипер. Или пък кашкавал с мармалад, кюфтета с череши, пържена риба с конфитюр и други подобни извращения. Колко ли трябва да са изкривени такива хора, че да не се задоволят с домат и сирене, например. Така си разсъждавах до едно време. После н ...

Lunatic

Проза

2006-04-13T20:34:33+03:00 310 20

Из терзанията на един неразбран Учен

Бе студен зимен ден. Навън валеше. Кабинетът на възрастния учен бе полупритъмнен. Бе отминал сериозен, труден, скучен ден. Бе отворил бутилка узо и сега бе седнал на тежкия си, дъбов люлеещ се стол пред камината. Бе се умислил. Напоследък имаше доста странична дейност. Това го върна в ранните му год ...

демократъ

Проза

2006-04-13T20:33:16+03:00 152 8

На самотния остров-продължение

Още от началото,когато я видя да влиза в стаята,където се провеждаше конкурса за най-добра реклама за самотен остров,нещо в погледа и му направи впечатление.И той както всеки човек ,винаги бе искал да срещне жената от мечтите си.Но никога не бе вярвал ,че това ще стане.Макар ,че винаги бе искал това ...

levski66

Проза

2006-04-13T10:40:01+03:00 102

Триумф

…..Животът е поредица от падения и възходи,готини или гадни периоди,на които неможеш да определиш големината,началната или крайната дата,просто стоиш и изживяваш момента и всичко се върти и се повтаря,като на лента…..Песента отново прозвуча в главата ми…да наистина тази песен беше проникнала в мен…. ...

тони

Проза

2006-04-12T08:24:33+03:00 124

Кратка приказка

CТАНКИНИ РИДАНИЯ
Tръгнала Лъжата, а след нея се затичала и Клюката. Брътвежът им огласил цялото село и стигнал чак до Станкиния двор. Чула ги Станка, та се затичала да затвори. Да затвори, да затвори, ама късно дошла и гледа на двора, до самия й чардак, Клюката настигнала Лъжата.
- Дъра-бъра, дъра-б ...

Marcek

Проза

2006-04-11T16:10:58+03:00 188 8

Една априлска утрин

-Става да пие по пет чаши кафе/в същност бяха две/-мърмори тъста и се надига от дивана където спят заедно с тъщата в кухнята,за да не топлят и другите стаи и вече изнесоха кюмбето ,а аз го качих на тавана за икономии… Тъщата меси баница за синчето,което още спи,защото снощи стоя до късно пред компют ...

levski66

Проза

2006-04-11T10:07:06+03:00 143 2

Обвивката на моща

Едно величествено тяло лежеше забравено от този за което се беше пожертвало. Драконе,драконе струваше ли си да се жертваш за една неблагодарна душа? Дракона замълча. Въздъхна и отвори око.Силите го напускаха. Силите напускаха символа на величието и моща. Какво направиха със земята на краля на деня и ...

madme

Проза

2006-04-07T19:45:51+03:00 136 2

Лудост

След като разбра, че всяка грешка в живота се заплаща рано или късно, осъзна, че никой не може да бъде вечно щастлив. Щастливите дни нямаха край, когато тя беше с него, той беше смисълът и' на живот. Боготвореше го, а и той нея. Но след време и' омръзна. Започна да се среща и с други, избягваше го, ...

irra

Проза

2006-04-06T23:04:41+03:00 147 2

На самотния остров

“Да обичаш...! Какво е да обичаш и колко често се случва това? Да обичаш- това не е мимолетно влюбване. Това е чувство което идва някъде дълбоко от душата и се настанява трайно във сърцето. Веднъж в живота се обича-всичко друго е заблуда.Един единствен мъж обикваш-всяко друго чувство е лъжа. Но дали ...

levski66

Проза

2006-04-06T23:01:20+03:00 132

Жив ли си ?!

Просто затвори очи... за да видиш кой си...
За начало... не бъди себе си - в теб, приятелю много е преобърнато от самото начало...бил си отклоняван от Пътя си, бил си насаждан като леха, от теб са вземали...
Същността ти е покрита от толкова много и различни пластове, че си заприличал на диамант пок ...

__FREEMAN__

Проза

2006-04-06T16:01:16+03:00 203 6

Любимия човек

Е, добре! Какво е по добре - да си сам, прегърнал бутилката, обречен на нещастие, превзел високи дълбини или да си имаш някой, просто някой, който и да е, онзи който не че те разбира, а просто не ти противоречи на личността ти? Защо не може да си с този, единствения, който освен че те разбира, ами и ...

hell_angel

Проза

2006-04-06T11:33:53+03:00 257 4

Градският живот

Чистият въздух,удоволствие за което никои не се замисля а всеки се възползва.Нещо което оценихме едва когато го загубихме.Като синьото небе,което мислехме че е вечно,винаги ще е там да ни зарадва.Както всичко хубаво на красивата ни планета което приемахме за даденост,бавно но сигурно го унищожавахме ...

BulSoldier

Проза

2006-04-06T11:31:19+03:00 111 2

Малката принцеса

Не помня кога я видях за последен път. Имаше коси от злато и винаги задаваше много въпроси.
Веднъж ми каза, че се страхува да порасне. Страхуваше се да намери своя Малък принц. Боеше се, че когато го открие, ще сбъдне мечтата си. Попитах я какво лошо има в това, а тя ми отвърна, че човек е щастлив к ...

Greenish

Проза

2006-04-06T11:26:47+03:00 214 4

Безверна сила

-Вярваш ли ми? - попита Джони своя приятел.
-Не - бе обезкуражаващият отговор
-Защо, нима не виждаш логиката, би трябвало да я виждаш щом обеща да ми помогнеш.
-Това, че ти помагам, не ми пречи да не ти вярвам, напротив точно затова ти помагам, защото ако се провалиш ще можеш да прехвърлиш част от в ...

tuik

Проза

2006-04-06T11:25:24+03:00 121 2

Да обичаш е като песен да пееш,но няма песен без край!

Ах! Ето,че дойде и сутринта! ”Най-сетне”-казах си аз! Щастлива бях...18 юли беше...Имах рожден ден! „Е само колко е слънчево навън,днес ще е красив ден” – мислех си,и се прозявах...Излязох от стаята си,влязох в банята,погледнах се в огледалото,и казах – „Вече съм на 13!Супер! Когато се изкъпах и изл ...

ellen_rives

Проза

2006-04-05T12:02:29+03:00 246

Боговете сигурно са полудели

Слънцето грееше ярко. Въпреки че беше късен следобед, нямаше изгледи скоро горещината да намалее. Тихият плясък на морските вълни бързо се превръщаше във фон и близостта на водата не успяваше да премахне неприятното усещане от парещите лъчи. Плажът сякаш беше увиснал в нищото, изпъквайки между сякаш ...

Джеймисдар

Проза

2006-04-03T17:29:06+03:00 202 6

Последният Час I

ИНВАЗИЯТА
Човечеството се бе разпростряло из галактиката,бе асимилирало десетки раси.Империята им работеше перфектно,нямаше нито един враг,чуждите раси работеха за човеците като за свои покровители.Всичко вървеше по план,докато не доиде съдбонесния ден. Странна раса,по всичко личащо че не идва от съ ...

BulSoldier

Проза

2006-04-03T17:12:07+03:00 114

Полседното Пътуване

- Сбогом скъпа, когато се върна, ще живеем като царе!Ще видиш че ще бъде прекрасно! - Ленистър махаше на съпругата си ентусиазирано,поради предстоящия полет от който се очакваше да затъне в пари.
Малкото роднини на екипажа се бяха събрали, за да им пожелаят успех и след 10-тина часа да ги посрещнат ...

BulSoldier

Проза

2006-04-03T16:54:13+03:00 97

Четирите житни класа

Един млад мъж минаваше през една житна нива. Зрелите златни класове бяха толкова високи, че единственото, което се виждаше над тях, беше главата на младежа. Освен високи, класовете бяха и гъсти и той се спъна и падна в несвяст на земята. Тогава над него се наведоха четири житни класа и заговориха:
- ...

Flo

Проза

2006-04-03T16:46:48+03:00 140 4

Любов от пръв поглед

Не, не, нямам никакво намерение да си изливам сърцето пред вас. Просто искам да опровергая приказките, че любовта от пръв поглед започвала от очите. Това се просто врели-некипели. Ще се аргументирам с историята как всъщност между мен и съпруга ми пламна искрата, или както там се нарича онова, дето н ...

Lunatic

Проза

2006-04-03T16:46:04+03:00 261 18

Кривогледало

Ето, пак засловообразувах. Страдам си аз хронично от това недоизучено заболяване. Думите ми все се сливат в едни немски конфигурации, ама аз си знам защо е така. Немският е едничкият език, който засядах да уча 4 (словом: четири) пъти, и все се намираше многоуважителна, непреодолима причина да не про ...

Lunatic

Проза

2006-04-03T16:45:15+03:00 163 8