Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Нощ и ден-

-О, как си, мой човек – поздрави го приятелят му – Тая вечер ще се разбием максимално казвам ти...! Пиене и мацки ще има колкото искаш! А онзи пич, с който се запознах миналата седмица, обеща да донесе и нещо специално...
- Екстра – гласеше лаконичният му отговор.
Всъщност вече беше свикнал с този н ...

smile_lady

Проза

2005-08-24T10:58:58+03:00 133 4

Ти си

- Така реши значи! – извика Дани, повече ядосана от колкото наранена – Е, добре – щам искаш иди си! Аз няма да те спра...
- Да – Станислав кимна, – всичко свърши... Нямам за какво повече да се боря.
Дани, която до тогава се стараеше поне малко да запази спокойствие, тогава избухна, крайно засегната: ...

smile_lady

Проза

2005-08-24T10:58:37+03:00 144 2

Трима са много

- Бях навън с приятели до късно, затова не те потърсих... – виновно сведе глава той.
“С приятели...? Ха! Под това имаш предвид срещите с онази червенокосата, с която днес те видях за пореден път да излизаш, нали?”
- Не се сърдиш нали?
“Ама разбира се, колко по-удобно ти е като си затварям очите за в ...

smile_lady

Проза

2005-08-24T03:18:22+03:00 146 2

Лошо момче

Той стоеше с безизразно лице, докато слушаше упреците, които му отправяше приятелката му. Някой й беше казал, че това къде бе спал той снощи... Не искаше да я лъже, но знаеше колко чувствителна е тя. Друг изход освен истината обаче просто нямаше – държеше на нея прекалено много, за да скрие нещо.
- ...

smile_lady

Проза

2005-08-24T03:12:17+03:00 119

Сънят, който ме спаси

Пак сънувах оня сън – че гледката от балкона на моята стая се е променила. Вместо парк, виждах морето, което огромно, черно и страшно се приближаваше, за да ме погълне. Този кошмар ме преследваше седмици наред, а все не можех да разбера какво означава. Събуждах се посред нощ и след това беше невъзмо ...

Assasiyah

Проза

2005-08-24T03:08:39+03:00 109

Песента на кукумявката

- Стани! Ставай ти казвам, няма да ми спиш цял ден! Заминавай на работа, днеска искам ракия на масата! Обличай се по-бързо, ще те закарам.
Лидия отвори сънено очи и неволно погледна през прозореца. Беше още тъмно и не се виждаше нищо навън. Чуваше се само приглушен кучешки лай, който се смесваше с к ...

Assasiyah

Проза

2005-08-24T03:07:38+03:00 121

Магия за любов

Щом я видя той затаи дъх от възхищение, длъжен да признае пред себе си, че никога досега не беше виждал толкова красиво и усмихнато момиче. Тя сякаш разпръскваше светлина около себе си, а радостният й смях бе така заразителен, че никой не можеше да устои да не се присъедини към него.
- Слушал съм мн ...

smile_lady

Проза

2005-08-24T02:57:41+03:00 203 4

Ти си

- Така реши значи! – извика Дани, повече ядосана от колкото наранена – Е, добре – щам искаш иди си! Аз няма да те спра...
- Да – Станислав кимна, – всичко свърши... Нямам за какво повече да се боря.
Дани, която до тогава се стараеше поне малко да запази спокойствие, тогава избухна, крайно засегната: ...

smile_lady

Проза

2005-08-24T02:56:46+03:00 128

Последен танц

Вики отвори музикалната кутийка. Приятната музика изпълни стаята, а малката балерина се въртеше ли, въртеше...
Случайно замечтаният й поглед се спря на стария стенен часовник. Девет и половина. Виждайки този час, тя внезапно се сети за нещо, което бързо я изтръгна от сладкия й унес. Облече се набърз ...

smile_lady

Проза

2005-08-24T02:54:38+03:00 131 4

Капки дъжд

Камелия въздъхна. С Миро стояха дълго така, хванати за ръка, а топлият летен дъжд безмилостно се изсипваше върху им в приятната юлска нощ. Вървяха мълчаливо. Вече дори нямаха какво да си кажат... Бяха прекарали няколко месеца заедно, а сякаш бе минала цяла вечност... Бяха си казвали стотици пъти кол ...

smile_lady

Проза

2005-08-23T20:41:06+03:00 126 4

Падаща звезда

- Хей, видя ли я! – радостно извика Габи.
- Дааа, този път успях, мила – Сашо я притисна по-близо до себе си като с обич погледна в блестящите й светли очи и нежно целуна косите й. Не можеше да си представи живота си без своето момиче...
- И какво си пожела? – с усмивка го попита тя, улови ръката му ...

smile_lady

Проза

2005-08-23T20:40:27+03:00 171 12

Пясъчна кула

- Колко пъти да ти казвам! – Миро беше ядосан и дори не се опитваше да го прикрие – Защо не започнеш да ме слушаш най-сетне? Казах ти да си облечеш роклята, която аз ти подарих! И дори не си се гримирала... Да не очакваш да те покажа така пред приятелите си?!
- Добре, добре... – въздъхна Деси примир ...

smile_lady

Проза

2005-08-23T20:40:20+03:00 113

Свят за двама

Първото нещо, което хората по улицата забелязваха, докато минаваха покрай нея, беше магнетичната усмивка. Мнозина от момчетата се обръщаха след нея, пленени от невероятното й излъчване. Тя напомняше слънчев лъч и заразяваше всички с веселото си настроение. А в този специален ден тя беше по-щастлива ...

smile_lady

Проза

2005-08-23T20:40:14+03:00 169 2

Ледена целувка

Кристина хвана студената ръка на момичето, което лежеше на единственото легло в тясната болнична стая, и я стисна силно сякаш за да й влее малко живот. Не можеше да повярва на това, което ставаше... Искаше й се да е просто кошмар, лош кошмар, който скоро ще свърши.
- Беше ми най-добрата приятелка – ...

smile_lady

Проза

2005-08-23T20:40:06+03:00 193 8

Размисли по есенната алея

Размисли по есенната алея
Вървя и разравям с краката си купища листа от платаните-сгърчени детски ръце.Времето е късна есен или ранна зима.Меланхолно небе,прашни улици и хора с мрачни лица.Аз се чувствам добре.Дори не напук.Просто добре.И не защото съм здрава/относително/,не защото някой ме обича/а ...

zara

Проза

2005-08-22T23:46:33+03:00 117 4

ТАТУИРАНИ КРИЛЕ

Прави ми татуировката четири години. Както обеща, не почувствах никаква болка. Все едно ме докосваше с перце. Понякога даже се засмивах от гъдел, но доколкото можех подтисках смеха. Знаех, че него го боли. Поемаше болката в себе си. Притежаваше способността. Сигурно някой ден ще бъде научно обяснена ...

cefules

Проза

2005-08-21T22:52:54+03:00 136 10

Миг преди зимата

Миг преди зимата
Дните ми наподобяват речни камъчета-едни са гладки,заоблени и сякаш те приканват да ги усетиш в ръката си,други са с остри ръбчета и те предупреждават да бъдеш внимателен.Някои са разноцветни,в тях прелива сребристо сиво в розово,бяло в мъхово зелено,канелено в медно червено.За съжа ...

zara

Проза

2005-08-21T22:50:33+03:00 113

В слабините

В СЛАБИНИТЕ
Сега или никога! Две врати се затваряха, в главата ми нахлуваше сив талаз, помиташе и давеше всичко по пътя си, което съм преживял, което съм постигнал, което съм мечтал, поставил съм за цел, превъзмогнал, имал, желал, желая, наджелал, трансформирал в по-трезва и по-близка, по-опиянителн ...

cefules

Проза

2005-08-20T23:55:17+03:00 127 6

За нея(Петя)

За нея
Беше вечер.Бавно вървях по улицата,като мразовитият вятър вееше множество снежинки направо в лицето ми...Но аз не усещах нищо-нито жестокия студ,нито силния вятър,бях някъде другаде...Бях с приведена глава,а от очите ми бавно се стичаха полузамръзнали сълзи.Бе минал половин час,откакто се раз ...

тони

Проза

2005-08-20T12:07:20+03:00 374 4

MAKU

Маку се събуди. Времето все още не беше сътворено... Нямаше вечност, която да опише събуждането му. Имаше само Маку. И неговата нужда. Маку беше създател. Знанието дали е единствен не беше достъпно за него, макар да беше бог. Маку беше чистата есенция на разума и единственото възможно перпетуум-моби ...

Shadowin

Проза

2005-08-17T22:48:04+03:00 116 4

Една история за шепота на звездите в една незабравима нощ

Той я гледаше, мислеше си какво ще стане утре, утре, когато всичко ще бъде различно, когато той ще е далеч от нея, когато нощите ще бъдат мрачни и студени. Погледна нагоре. Очите му се впиха в лятното небе, изпълнено с хилядите звезди на тяхната любов. Тогава, само в един единствен миг, той разбра, ...

himetra

Проза

2005-08-16T21:47:58+03:00 197 10

Гнездото

Няма да посмеят. Нали, няма да посмеят, нали? Кого питам, аз съм сама. Сама съм тук. Стъклооката трябваше да ми е майка. Той обеща, че ще ми е майка, но не е. Тя не е лоша, но с тези стъклени очи, а и се държи по-скоро като моя по-голяма сестра. Ще се разбираме с нея, но не ми е майка. Не мога да я ...

cefules

Проза

2005-08-16T20:29:22+03:00 111 6

Бърборкото и пороя

Мразех го, повече го мразех и от водната напаст. Повече го мразех и от шанса си и от сенките които видях преди осем години, и от пламъчето което блесна преди баща ми да падне облян в кръв и да осъзная част от това което никога не осъзнах напълно. Мразех този празнодумец до себе си от както се познав ...

cefules

Проза

2005-08-15T22:06:15+03:00 96 4

КАКВО ВСЪЩНОСТ ИМА ЗНАЧЕНИЕ

Раждам се, живея, умирам. Какво правя? На къде съм тръгнал? Коя пътека ще избера: на злото или на доброто?...Няма ли друг избор? Ако има то какъв ли е той? Пътят на религията, вярата? Може би на жалкото същесвуване, белязано само от скромността и безокристността, лишено от всякаква индивидуалност кр ...

ХЕРОН

Проза

2005-08-15T22:00:25+03:00 200 10

По следите на изчезналата девственост – първа серия

Вулгарен ТВ-сериал с романтичен финал и драматична завръзка в стил “Богатите също плачат”
Цялото семейство се бе събрало в очакване на трепетния миг. Мама Милка толкова нервничеше, че на два пъти разсипа кафето. Инженер Боян напрегнато гризеше върха на чертожния си молив, не усещайки, че от близо пе ...

Wizard

Проза

2005-08-15T21:49:31+03:00 204

Порно краля

Да беше ме прострелял в сърцето! Сигурно щях да умра и толкова, а аз и без сърце мога да живея. То ми е като склад, пълно е с красиви видения, събличащи се и съблечени сенки, влюбени мистерии, напъпили гърди и тежки като дюзи на Боинг гърди, тела разтворили се да глътнат световният океан, побъркани, ...

cefules

Проза

2005-08-15T00:03:17+03:00 171 8

Храна за рибките

Сипа храна на рибките. Разляха се цветове. Ако беше по-голям щеше да ги оприличи аквариума на палитра. Радваха се и го чувстваше. Той им беше като родител и тълкуваше знаците им. Лицето му изведнъж помръкна. За миг си помисли, че и те чувстват какво става в света на големите. Изгони мрачната мисъл и ...

cefules

Проза

2005-08-14T20:58:38+03:00 91 2

Следваща част от Първа час на романът

... Вече е сутрин.
Сива, мъглива, като вчера, като всеки ден.
Празна сутрин. Хората отвън бързат все така, свити в палтата си. Аз не бързам за никъде.Тука е топло, мирише на цигари и мръсно, но все пак е по-добре, от колкото вън.Стоя до прозореца, както всяка сутрин, пуша и гледам .
Не бързам за ник ...

писателче

Проза

2005-08-13T14:54:15+03:00 170 28

Котка в елтаблото

-Ти не трябваше да се родиш!-когато чух до болка познатите ми думи скован от леден ужас сякаш се събудих в кошмар. Но това не беше възможно! Той бе мъртъв! След като толкова пъти се бе опитал да умъртви бе загинал. -Предполагам, че наистина си ти и си излезнал от гроба, а не някой шегаджия. Чакам те ...

cefules

Проза

2005-08-12T01:14:11+03:00 116

Камбаната

Стана за срам. Това направи с нея. Една септемврийска нощ, мъглива като ефтина кръчва, точно в три часът и тридесет минути камбаната на църквата започна да бие. Напоследък имаше строги мерки за нарушаване на нощното спокойствие и нито една дискотека не си позваляваше високи децибели, нито пък имаше ...

cefules

Проза

2005-08-12T00:49:43+03:00 93 2

Нежен шепот

Навън не вали.Духа студен пронизващ вятър.От радиото пак се носи песен за любов.Хора забързани минават и отминават.Кой ли би седнал да му свири вятъра.
Подпряла брадичка с юмрук,облегната на барплота тя се ослушва да долови песента на вятъра,а не тази,която се носи от радиото.Долавя звуци,но не песе ...

Djein_Ear

Проза

2005-08-12T00:06:17+03:00 182 6

част от Първа част на романът ми "Да погледнеш утрото с омраза"

ПЪРВА ЧАСТ
Тогава живеехме в онзи бедняшки квартал пред Затвора, в къщите между улиците "Габър" и "Враня". Още не знаех, че кварталът е бедняшки, такива неща в онези години не се приказваха, пък и всички квартали си приличаха горе-долу. Вярно, че я имаше и онази част от тогавашна София, която нарича ...

писателче

Проза

2005-08-11T01:59:44+03:00 197 32

Краят на историята (10)

Да се разкаже цялата история на един малък свят и един цял народ не е лека задача. Да се отбележат всички важни събития през толкова дълъг интервал от време е доста трудно начинание. Усетът ми подсказва, че достигнахме момента, когато да се поддържа интереса е изключително трудно и малко хора могат ...

Assasiyah

Проза

2005-08-10T09:10:56+03:00 112

След раздора (9)

„Изглежда просто е дошло времето да си кажем всичко, което ни тежи на душата. Не се трае това положение повече! Не стига че е дошла от някаква си друга планета, ами и ще ми се разпорежда тука като царица! Не става така! Има си писани закони, някои не са писани, ама пак се знаят! Не може водач да е н ...

Assasiyah

Проза

2005-08-10T09:09:03+03:00 92

Краят на мира (8)

Животът на санчовците доста се променил. Времената на етническите междуособици останали така далеч в миналото, че вече никой не се сещал за тях. Единствената цел била създаването на флотилия, която да защитава планетата от „нашествениците”. А след това дори да стане толкова силна, че да гърби големи ...

Assasiyah

Проза

2005-08-10T09:08:37+03:00 102

Самодивска носия

САМОДИВСКА НОСИЯ
Спеше на задната седалка и приличаше на кибритена кутийка. Пълна с опустушение и спасителна топлина. Как беше минал месеца, нима беше минал. Връщахме ли се надолу към града си, улиците и дома си или сънувахме? Имахме ли изобщо дом или си го измисляхме, а досега сме живели из шумите, ...

cefules

Проза

2005-08-09T23:44:42+03:00 121 4

Бащино сърце

Свита между лъкатушещите шосета вилата приличаше на уединена старица.
Беше сумрачно и хладно, летаргично възбуждащо желание за сънаване и топли
прегръдки.
* * *
-Бутай, бутай нагоре....-хилеше се истерично и садистично, ужасяващата и ...

cefules

Проза

2005-08-07T21:10:27+03:00 132 10

Острие в мрака

Със смях замахна и заби ножа до дръжка в картината. Завъртя
го, за да отреже цицата на голата мадама. Изгледа в лицето
лигавия глупак, който се имаше за голямата работа и не
връщаше парите. Хубаво предупреждение. Оня се разтрепери,
за секунда стана бял като платно, изпелтечи нещо и всяка ...

cefules

Проза

2005-08-07T21:10:15+03:00 88

Обикновен ден

-Той почина. С тези думи я посрещнаха вкъщи, в нейния дом. Не знаеше какво да каже. Стоеше замръзнала. Не се чувстваше жива. Изведнъж, като че ли за пръв път, не мислеше за нищо. Погледа й изглеждаше празен. А в следващата секунда - пълен с грижи, проблеми...,ЧУВСТВА! Тъкмо се беше почувствала щастл ...

zend-avesta

Проза

2005-08-06T17:27:06+03:00 217 14

Палецът

Мотая се тази сутрин като мобилизиран циганин. Хем ми е едно такова мързеливо, хем не ме свърта на едно място.
Кафето избистри погледа ми и насочи хаотичните ми мисли в една точка. Не съм писал от месеци - ще напиша нещо, но какво? Нямам идея, няма я и Муза, възсядам изморения от годините Пегас, а т ...

hixxtam

Проза

2005-08-06T17:06:05+03:00 129 4