Проза

Съюзът (7)

Това същество определено доста променило хода на историята на СаниЛенд. Асасия успяла да превърне всички планети в една цивилизация, която да бъде наистина обединена. Но тя не успяла да се качи на трона просто така. Това станало благодарение на едно събитие, също така важно. То било първата война ср ...

Assasiyah

Проза

120 4

Ново Начало (6)

Всичко се роди наново. Надеждата за по-светло бъдеще, да, тя никога не е умирала, особена сила имаше в душите на винаги усмихнатите санчовци, но дори те понякога не намираха изход и не вижаха светлината. Такива моменти започнаха да се появяват все по-често и това беше затъмнило цялата планета. Макар ...

Assasiyah

Проза

102

Първата колония (5)

Заточение. Това е точната дума да се определи наказанието на сансионите. Дори след това деяние, санчовците не можеха да си представят по-сурово наказание. От една страна то си беше точно наказание – сега сансионите нямаше на кой друг да се сърдят, освен на себе си. Трябваше и сами да си построят сам ...

Assasiyah

Проза

125 8

Среща с морето 2

Обърна се бавно и тръгна след него.Мъжът пред нея бе тъмнокос,снажен и висок.Мократа му блуза потрепваше по тялото му при всяко негово движение.Мислено тя отбеляза,че е хубав дори красив.Излязоха на улицата и той се обърна към нея.
-Все пак да се запознаем,аз съм Павел.
-А аз Ния.
-Ето,тази втората ...

Djein_Ear

Проза

245 10

Нов Дом (4)

Като цяло щастието е относително понятие. Повечето хора разбират, че са били щастливи след като отмине момента. Може да се заключи, че щастието е нещо като моменти, в които се чувстваш наистина добре и ако умееш да ги навържеш и да не обръщаш внимание на дребни неща, които те дразнят, можеш да се на ...

Assasiyah

Проза

126 2

Дългият път към дома (3)

- Смятам, че е по-правилно да огледаме добре галактиката преди да изберем къде точно да се заселим!
- Виж, едва ли ще ни стигне енергията, горивото също е ограничено. По-добре да се установим на някоя случайна планета, ама да е по-близо до Слънцето.
- Да бе, и тогава няма мърдане оттам вече! Не съм ...

Assasiyah

Проза

130 4

Санчоландия (2)

5000 г.пр.Хр. Място: една малка, но кокетна и доста компактна планетка. Име: Санчоландия.
От тази година датират първите сведения за санчовците. Тези сведения са запазени дори след Големия взрив, ето защо са бая оскъдни. Но пък разбираме най-важното: не са се разбирали добре още тогава.
Интересна е ...

Assasiyah

Проза

105 6

Сани ленд (1)

Санчовците са малки по размер същества с големи очи, дълъг врат и винаги носят кецове. Смята се, че произхождат от древната раса на сансионите и сановините. Не е доказано със сигурност, но се предполага че тази раса съществува от началото на 51 век преди новата ера на планетата Санчоландия. След гол ...

Assasiyah

Проза

131 4

ПРЪСТ

Гледаше ме с широко отворени очи, когато я захапах за врата. Ах, тези хора! Никога не се научават. Все пак комерсиализацията си има и положителните страни. Рядко ми се случваше преди да срещам такава възбуда и нетърпение у жертвите си. Поне не и без много предварителна подготовка. А сега... сега е р ...

Shadowin

Проза

138

Среща с морето -1

Бавно слезе от таксито,повървя и ето-морето се ширна пред нея.Поглъщаики жадно залеза над морето,тя събу чехли и зарови пръсти в пясъка,а той все още топъл като милувка погали нозете и.Преметна пътната чанта през рамо,взе в ръка чехлите си и тръгна по брега.Трябваше да потърси квартира за през ноща, ...

Djein_Ear

Проза

196 10

Похитената

-Иска ми се да съм мислеща вагина с татуирани антични тела в дива оргия, да бъда двуметрова мантия от протоплазма и мазен наркотичен екстракт да се стича по мен. Но да мисля. Да внушавам и повелявам. Вместо свои краиници да имам крайниците на всички които съм погълнала. Пластичната хирургия на е дос ...

cefules

Проза

123

Жана

Жана стана от леглото и погледна през прозореца. Той беше толкова прашен, че през него светът навън изглеждаше обвит от мръсна пелена, която видимо задушаваше хората по улицата.
Така се чувстваше и Жана. Беше оставила поредната неуспешна връзка зад гърба си, беше продала душата си за чаша мартини и ...

Assasiyah

Проза

135 6

ОЖЕНИ СЕ ЗА МЕН

ОЖЕНИ СЕ ЗА МЕН
На Ивелина
-Най-добре е да го закараме в болницата…Искам да му направя някой изследвания. Така нищо не мога да свърша
-Той не иска
-Не иска, ама няма друг начин. Състоянието му се влошава, нали виждате?!...Не мога да седя безучастен и да гледам… ...

писателче

Проза

217 24

ВЛАСТ

ВЛАСТ
“ Кажи ни, с каква власт правиш това?
Или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт?”
Лука 20:2
-Полицай!...Хей, господин полицай!...Сложете си, моля шапката и си закопчайте копчетата! ...

писателче

Проза

119 4

В ИМЕТО НА НАРОДА !...

В ИМЕТО НА НАРОДА !
- Много добре! Направо ми скри шайбата !
- Знам си работата. От години съм адвокат и се занимавам само с такива дела.
- Така ли ? Само такива дела ?!... Знам, че адвокатите не подбирате...
- Така е...Повечето колеги не подбират...Няма работа... Народът обедня. ...

писателче

Проза

122 4

Тя

Тя не знаеше от кой свят идва. Всеки ден тук беше толкова еднакъв, но тя си го правеше различен, защото беше различна.
Нямаше семейство, не искаше и да има. Нямаше приятели, прекалено много пътуваше. Не по принцип, само в себе си. Но когато толкова често прескачаш от крайност в крайност, хората прос ...

Маичка

Проза

148 4

Каква бубулечка

КАКВА БУБУЛЕЧКА!
Представлява голямо усилие да сваля маската си. Трябва около час да се изкачвам по много хлъзгава и тясна пътека. Понякога забивам нокти за да не се свлека обратно в залата с лостовете за управление. Пътеката често е затрупана със секреции, остатъци от храна, размекнали се субстанци ...

cefules

Проза

119 4

Селският ненормалник

Сребристо утрото е разпростираше над селцето. Градинките и къщите блестяха като нови след изсипалия се краткотраен и освежаващ дъжд. Кристални капки се стичаха по клоните и листата на дъветата, отразявайки галещите лъчи на слънцето. Не само птичките се радваха на " девствената" утрин. Почувствах се ...

Fabiana

Проза

228 18

Къде ли е сега?

Вали, вече цял ден вали. Тя бе затворила плъзгащите врати на малкото заведение. Нямаше клиенти, та кой ли би седнал на масите отвън под дъжда. От радиото се носеше песен за любов. Седнала на стола, с лакти на барплота и с длани обхванала лицето си, тя се заслуша в песента. Слушайки се унесе в мислит ...

Djein_Ear

Проза

342 14

Край без надежда

Край без надежда
Пустош и самота навсякъде. Нищо друго освен безкрайното море от пясък и тежкото мрачно небе разстелило се отгоре му. Толкова тежко, че дори и най-силната буря не би помръднала и една от безбройните песcчинки. А отгоре огненото кълбо е набелязало своята жертва. Насочило е цялата си е ...

iiccoo

Проза

186 12

Жената - птица

ЖЕНАТА – ПТИЦА
Отново вали. Като през онова лято,когато дойде раздялата. Там, на мокрия асфалт, сред разкривените ламарини на две коли, лежеше ти и детето ти. Повече не го видя. Смътно помнеше сивото небе,захлупило земята. Сълзите му не успяваха да отмият твоите. Ослепя от болка, която разсече душат ...

ventzislav

Проза

160 8

* * *

Разказ?! Не точно... Просто една вечер без бира!!!
Интересно, лежа и си пиша, пиша някакви думи. Думи, които само аз разбирам, защото влагам в тях смисъл които единствено аз разбирам, защото всеки човек вижда света от свой ъгъл и думите които са част от този свят за всеки означават различни неща.
И ...

tuik

Проза

135

Тест

В града има много студенти и местните смятаха, че могат лесно да забогатеят, като им предлагат евтини храни и закуски. Ставаше обаче нещо съвсем друго -когато огладнееш се оказва, че няма какво да ядеш без да съжаляваш после. Там, където храната бе добра, заведенията бяха от типа “механа” с лоша муз ...

lubimo

Проза

166 4

Цветът на сълзите

-Мамо плачеш ли?-попита детето,щом напипа мокрите и очи.
-Какъв е цветът на сълзите? - и очакващо впери невиждащи очи.
-Кристално сини са детето ми ,когато са от радост,а черни,когато са от мъка.
-А какви са твоите сега?
-Сега са мокри. ...

Djein_Ear

Проза

358 36

Зъбобол

То не е за приказка. Цяла нощ не съм спал от зъбобол.
Отивам в поликлиниката, 10 зъболекарски кабинета и пред 9 народ, народ... Само пред 10-тия никой. Почуквам за всеки случай и се отваря. Влизам, сядам и казвам:
- Майни го този зъб, че оскотях от болка.
- Кой? - е въпросителното отсреща.
- Последе ...

hixxtam

Проза

161 12

Силата на Любовта...

Тъгата беше обхванала душите на хората, беше убила всички чувства и емоции, които бяха в нея,само Любовта беше оставила. Отредила и бе място в най-скътаното и тъмно кътче на душата, беше я оградила с каменна стена. Защо остави само любовта да живее, така и не стана известно... Тъгата превзе душите и ...

Just`Ju

Проза

268 6

Между илюзията и реалността

Тик так,тик так...
Часовникът неумолимо отброяваше последните минути до полунощ.До момента,в който мечтите и щяха да станат реалност или когато всичко щеше да се сгромоляса в краката и.Ето,сякаш потънала в мисли,неусещаща нищо около себе си,неосъзнаваща какво става в този момент,тя стоеше притихнала ...

passionate_hope

Проза

196 8

Прочувственост

Разхождаха се по една широка алея. Пак пленени от дъха на лятото. Само няколко лампи, премигвайки, осветяваха сцената на любовта им, колкото и кратка да беше тя. Е, минутите заедно не бяха като часове (както пишеше в повечето романи, на болни, неусетили истинската любов автори). Усещаха, че всичко щ ...

zend-avesta

Проза

179 10

Усмивката или как едно момиче ме накара да се усмихна

Какво е усмивката? В същност истинската усмивка е непринудена. Тя не е истеричен смях, породен от неловка ситуация или смешка. Породена от вътрешно удовлетворение, тя е способна да промени изцяло деня на човек. Личният ми опит показва, че истинската усмивка е рядко срещано "явление". Честно казано а ...

Lubakis

Проза

225 6

Сън

Казваше се Дана.Беше високо стройно момиче едва на петнадесет години. Лицето и, което никога няма да забравя, излъчваше толкова спокойствие и невинна красота. Присъствието и навсякъде носеше радост и усмивки. Семейството и беше от най-заможните в града. Живееха в голяма, бяла къща, в покрайнините, н ...

iiccoo

Проза

135 4

Желание за мъст

Летен ден! Чудесно! Приятно време и всичко е на 6! Вечерта, Тя решава да отиде да поплува на закрит плувен басейн! Защо не-Тя е израстнала там! Хваща си едно такси и отива! Плаща си входа и влиза! Във водата тя е кралица-плува сякаш е родена от вълните!Всички са възхитени!
по-късно Тя трябва да си т ...

blessed

Проза

148 2

Балък

Ако някой вчера ме беше нарекъл "балък", щях да го удуша, като ирландски сетер ранен пъдпъдък по време на лов.
Вчера... Но днес... Днес бих почерпил едно питие, заради откровението и реалната преценка за хората.
Пия си значи аз сутрешното кафе в компанията на едно русо съкровище с голееееми сини очи ...

hixxtam

Проза

218 18

Надеждата

Моето сърце отдавна спря да тупти.Отдавна спря да дарява нуждаещите си клетки с топлата кръв.Отдавна спря да съживява всяка част от тялото ми и отдавна спря просто ДА СЪЩЕСТУВА!Причината?Надеждата.Да..!Не болест,не смрът,а нещо толкова чисто и искренно като надеждата.Но нека ви разкажа как се случи ...

Life_Love_Hope_Smile

Проза

131 6

Една мечта

Една мечта
Някога в едно градче живяло малко момиченце.Всеки ден то ходело на училище и вечерта се прибирало.Никой не му обръщал внимание,то било най-обикновено дете.Дете,но с мечта-да се превърне в лястовичка.
Всяка пролет,когато лястовичките долитали от юг,за да отгледат малките си,момиченцето пре ...

арвенчето

Проза

174 4

DREAMS

Как обичам нещата, които не мога да получа. Как обичам да летя, да сънувам, да плета. Как искам да пуша, да чувствам истински, да се вглеждам, да не мисля. Мечтите ни, когато се готвят са сладки, когато станат готови, ама още парят, стават малко страшнички, а когато изтинат и са готови за консумация ...

Zimed

Проза

146

Приказка за розата

Розата е тъжно цвете!
Тъжно, защото разтворило алени листа, то плаче със сълзите на утринната роса. Сълзи към слънцето, което с лъчите си ще ги изпари. Сълзи, проронени за кръвта останала по бодлите. Кръвта на градинаря, опитващ всяка утрин да го погали. Да го погали и покаже с милувка, какво е да с ...

Paste

Проза

236 8

изневяра

Беше една спокойна и прекрасна вечер, свърших работа по - рано и реших да изненадам приятеля ми в апартамента му. Накупих разни продукти, за да направя една прекрасна вечеря, имах прекрасна новина за него - носех в себе си неговото дете, дете, което той отдавна искаше ...Стигнах до вратата, но когат ...

Жана

Проза

216 4

Страхове на една бъдеща майка

Страхове на една бъдеща майка
Страх ме е било от много неща: от майка ми, от баща ми, от това как ще умра и куп такива неща. Но никога не съм и предполагала как ще реагирам на израза "бременна си". Обаче това се случва и никой не е подготвен за едно бебе. И така започват всички проблеми, от приятнот ...

Ангелче

Проза

164

Когато един кошмар стане действителност

Когато един кошмар стане действителност
“Обичам свободата. Искам свободата. Живея за свободата. Пълна, неограничена от хора, събития и емоции.” Това си мислеше едно 18- годишно момиче на име Елена. Бе решила да приключи всички връзки в миналото си, които я ограничаваха. Малко по малко тя оставяше за ...

SKY

Проза

235 10

Безсъние

Тя лежеше в меките чаршафи и мислеше. В тишината се чуваше само неговото дишане – тежко, но спокойно. От време на време той бълнуваше и се въртеше, облян в пот, но не се будеше. Тя попиваше челото му и дълго се взираше в лицето му, сякаш то бе пъзел,от чието нареждане зависеше живота й. После пак се ...

Keri

Проза

152 4

Съюзът (7)

Ново Начало (6)

Първата колония (5)

Среща с морето 2

Нов Дом (4)

Дългият път към дома (3)

Санчоландия (2)

Сани ленд (1)

ПРЪСТ

Среща с морето -1

Похитената

Жана

ОЖЕНИ СЕ ЗА МЕН

ВЛАСТ

В ИМЕТО НА НАРОДА !...

Тя

Каква бубулечка

Селският ненормалник

Къде ли е сега?

Край без надежда

Жената - птица

* * *

Тест

Цветът на сълзите

Зъбобол

Силата на Любовта...

Между илюзията и реалността

Прочувственост

Усмивката или как едно момиче ме накара да се усмихна

Сън

Желание за мъст

Балък

Надеждата

Една мечта

DREAMS

Приказка за розата

изневяра

Страхове на една бъдеща майка

Когато един кошмар стане действителност

Безсъние

Опашка