Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Последен сън

„Искам да живея,не искам да умирам”-това бяха единствените думи,които се изтръгваха от гърдите на скитника. Лежеше в малката горичка, затрупан от шума,върху която дъждовните капки тупваха с глух шум. Разнасяше се мирис на мокра дървесина, от който въздухът още повече натежаваше. Жалкото човешко съще ...

Nerthus

Проза

2005-09-14T14:50:43+03:00 157 4

Последен сън

„Искам да живея,не искам да умирам”-това бяха единствените думи,които се изтръгваха от гърдите на скитника. Лежеше в малката горичка, затрупан от шума,върху която дъждовните капки тупваха с глух шум. Разнасяше се мирис на мокра дървесина, от който въздухът още повече натежаваше. Жалкото човешко съще ...

Nerthus

Проза

2005-09-14T14:50:32+03:00 119

Болезнено красиво

Всичко в миг и се проясни.Да,тя наистина осъзна реалността на ситуацията.Бяха изминали едва две минути ,а на нея и се струваше цяла вечност.Сякаш беше прикована на този стол от векове,но нямаше сили да стане,нито да отмести поглед от него,дори и за момент.Възхищаваше се и наслаждаваше на идеалния пр ...

Elyon

Проза

2005-09-13T21:38:08+03:00 152 4

Тя е за другите...

Тя е за другите... Пространството между панелните постройки се изпълни с настъпващото утро. Очертанията им станаха по-ясни. Тук-таме светна някоя друга кутийка. Появиха се дървета, които някога са били със самочувствието на значими създания, а сега са малки на фона на човешките творения. Защо Господ ...

sinner

Проза

2005-09-13T21:30:55+03:00 158 4

* * *

Всяка сутрин като се събудя в първия момент изпитвам някакво невероятно
блаженство, чувство за сигурност,покой. Усещам тялото си затоплено и отпуснато,завивките нежно ме обгръщат.До момента, в който си дам сметка,че всъщност това е моето легло в моята стая, моето тяло в моите завивки и което е по-ло ...

Nerthus

Проза

2005-09-13T11:05:52+03:00 144 4

Vampires-Parth 3

Глава 3
Не усетих кога стигнах до същата онази уличка, на която срещнах за първи път Леон. Не знаех как се озовах там, но въпреки страхът все пак се спрях за момент. Припомних си всичко, което се беше случило онази нощ и когато погледнах към мястото където беше застанал Леон не повярвах на очите си! ...

TheDark

Проза

2005-09-12T18:05:44+03:00 122 4

ЛЮБОВ...И...СМЪРТ

От прозореца на стаята й висеше прекрепена с лепило картичка от нейния
любим.Всяка вечер преди да заспи тя прочиташе нежните думи изписани
на нея.Всяка сутрин се будеше и отново прочиташе късчето хартия,
бликащо от сладка любов.
Любовта на живота й беше на 150 км разтояние,но ...

JoinMeInDeath`F

Проза

2005-09-06T00:06:03+03:00 322 20

Градът на синеоките

Взех си отпуската. Цялата. Дните бавно се бяха събирали с
годините. Лете и зиме, болна и неразположена, често след
работно време, често в уикендите и големите църковни
празници. Забравила коя съм, нижех цифричките, подреждах
документите, поправях грешки, вдигах телефона. Не разбрах ...

cefules

Проза

2005-09-06T00:03:32+03:00 140 10

Вампирите

"ВАМПИРИ"
Глава 1
Тази книга от векове се предаваше на младите, току - що вкусили кръв вампири. В нея беше описано всичко, което един вампир трябваше да знае - за живота, смърта, кръвта и т.н. Всеки се стараеше да заживее като тях. Всички мечтаеха за вечния живот, красотата, но никой не знаеше преди ...

TheDark

Проза

2005-09-05T15:50:58+03:00 154 14

ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АДА

Очите й бавно се затваряха...тя бе толкова уморена от живота. Нейният край наближаваше и нямаше кой да и каже - "Недей! Не го прави! Ние те обичаме!"...Вече нямаше връщане назад, беше нагълтала шепа приспивателни. За това, което беше направила, знаеше, че ще отиде в Ада.
Тя затвори очи и се понесе к ...

JoinMeInDeath`F

Проза

2005-09-05T15:46:50+03:00 174 4

Алина

Алина е циганка – бъхлива и черна.
Има чудни зелени очи, пълни с горящите сенки на стари мечти.
Тя спи, яде, работи с едни и същи дрехи, отблъскващи с един и същ гнуслив дъх.
Всяка вечер целува малко, хърбаво детенце. Целува със обич.
То няма зелените очи на майка си. ...

Nedaaa

Проза

2005-09-05T15:41:31+03:00 250 48

КОШМАР

КОШМАР
Цяла нощ момичето не можа да заспи...въртя се, сън не я лови. Към 3 часа тя най-сетне заспа, но сънят й бе по-различен от всички други. Тази нощ тя сънува кошмар.
Но не от обикновенните...не я гонеше убиец...не умираше нейн роднина. Тя сънува кървища...Отиде да си налее вода,но странно тя оти ...

JoinMeInDeath`F

Проза

2005-09-05T15:40:28+03:00 142 2

Чудовището

"И най-добре премислените сметки на мишките и хората не носят нищо освен болка и страдание..."
Робърт Бърнс
Добър вечер, мило мое чудовище! Гладно ли си? Не се бой, ще те нахраня. Винаги го правя. Всяка вечер. Лягам на дървения нар, изгасям свещта и оставям острите ти зъби да смилат просмуканата ми ...

Wizard

Проза

2005-09-05T15:25:59+03:00 159 2

* * *

"ВАМПИРИ-Глава 2"
Следващите няколко дни минаха очудващо бързо. Непрекъснато се питах дали срещата ми с Леон не е била просто фантазия. Нямах нищо, което да доказва обратното. Молех се да не е било фантазия, защото мечтата ми наисина беше да видя света след много години. От Леон ден след ден нямаше ...

TheDark

Проза

2005-09-05T15:25:25+03:00 121 4

Момичето с очи от слънце

"Животът прилича на стълба в курник - къс и осран"
(Неизвестен мислител и философ, посетител на една великотърновска бирария)
Тя вървеше по улицата - бавно и царствено, от всяка нейна стъпка лъхаше пренебрежението към плебса, присъщо на кралските особи. Всички се обръщаха след нея, тайно въздишаха и ...

Wizard

Проза

2005-09-05T15:20:11+03:00 221 2

Пеперуда в хербарий

Първото, което разбрах, е, че съм мъртъв.
От гърдите ми стърчеше пет или повече метра стоманена тръба, изхлузилата се през камиона, в който се блъснах, продупчила след това предното стъкло, за да ме забие накрая като пеперудка в хербарий на седалката.
Пеперудка в хербарии. Ама че перверзна асоциация ...

cefules

Проза

2005-09-05T15:09:55+03:00 107 2

Този с когото живееш

-Устни....
прилуни, край призрачен....
настръхнало по утрото....
-Ама и ти си един философ-засмя му се-Понякога не те разбирам. Лекомислие е да си толкова дълбок, от мен да го знаеш. Трябва да си приемлив. Разбираш ли ме, глупчо.
-Крачка... ...

cefules

Проза

2005-09-04T15:01:46+03:00 155 12

Надежда от СМЪРТТА

Надежда от СМЪРТTА
или
„Душата на един извор”
- Спри! Моля те, просто СПРИ! Не мога да те слушам! Какво по дяволите става с теб?! – той изведнъж замълча. - О, не! Не ми обръщай отново гръб! – аз го хванах за раменете и го извърнах към себе си. – Отново ме гледаш виновно... Защо?
Въпросът заглъхна в ...

Radeto

Проза

2005-09-03T23:35:32+03:00 323 20

Стрелочника

На вагоните пишеше: “СТАНДАРТЕН”. На купетата, вместо “пущачи-непушачи”,
табелите бяха: “арестанти-неарестанти”. Аз бях при арестантите. Седнах
спокойно между останалите. Бяха седемнадесет-осемнадесет годишно метълче,
възрастен намусен джентълмен с огромни мустаци и бакенбарди, леко
тряперящ, слаб н ...

cefules

Проза

2005-09-03T19:21:04+03:00 120 14

Молитвата

Откакто се случи трагедията с приятелката му, започна
работата му по храма. Издигаше го сам със собствените си
ръце. Не купуваше материали, цепеше тухли от скали. Изпи
се, мускулите му се издължиха, нацепиха се в дълбоки жилки,
загарът ги правеше почти животински, какъвто често беше ...

cefules

Проза

2005-09-03T19:20:30+03:00 117 4

Копнежът на Моника

Тя знаеше, че има нещо там, край старата им къща..Усещаше го по погледа на минувачите, прибиращи се от работа, по полъха на вятъра и шумоленето на листата...
Тя знаеше, че има нещо там, скътано зад храстите, но не знаеше какво е то, нито дори от къде идва...
Усещаше го, беше невидима сила, която я т ...

night_spy

Проза

2005-09-02T14:31:33+03:00 261 14

Вестителят

Листата горяха в ръцете й, а с тях изгаряше и въздуха, който изпълваше стаята.
Почувства, че се задушава. Прималя й, а пръстите й се разтвориха неволно и горящите ръкописи паднаха на пода. По-нататък не помнеше нищо...
Когато отвори очи, се намираше в болнична стая и първото нещо, което почувства бе ...

joanna_vas

Проза

2005-09-01T20:46:45+03:00 140 6

Сянката

Поредното прилепче прелетя над мен, също така безмълвно, както и останалите. Разликата беше, че това бе обляно от приказен лъч, спуснал се от пълната луна тази вечер. А аз продължавах…вървях бавно нагоре по склона и в главата ми се въртяха странни мисли, от тези, които не биха ти хрумнали, ако не се ...

hell_angel

Проза

2005-09-01T13:01:55+03:00 148 2

Септември по хълма се спуща

Когато бях малък и гледах от прозореца как августовите жеги отлитат невъзвратимо и тихомълком се настанява хладният есенен ветрец, моята майка казваше една фраза от някакво стихче: “Септември по хълма се спуща с напрашени жълти обуща...”. И аз си представях как там, иззад балкана, се подава някакъв ...

Vintersorg

Проза

2005-09-01T00:26:22+03:00 148 8

Говорещия процеп

Процепите в скалaта отдалеч приличаха на разтворени устни. Приседнеш ли привечер на камъка, изваян с годините като скален фотьойл в подножието на планината, се виждаше всяка извивка от устните на процепа, които се раздвижваха от полъха на вятъра в пълна непонятност и само онзи, който умееше да разчи ...

joanna_vas

Проза

2005-08-30T19:38:23+03:00 135 12

Текила в тъмна охра

Първото нещо което нарисувах беше стрък трева. Трябваха ми осем години за
да го постигна....
Осем години се взирах в трепетите на десетки хиляди тревички. Събирах
уханията им. Изсмуквах енергията която излъчваха. Разговарях със
стръковете и им давах имена. Зимни, летни, звездни и човешки имена. Най- ...

cefules

Проза

2005-08-29T22:58:29+03:00 126 6

Приказка за недочаканото утре

..Посветено на всички, които забравят, че животът е само миг, който дори не ни принадлежи..
Беше ранна априлска утрин.. Момичето стана и отвори прозореца, но ветрецът сякаш не пожела да разроши нежно русите й къдрици.. Тази сутрин и малкото птиче, което обикновено я събуждаше, го нямаше. Цветята във ...

Artemida

Проза

2005-08-29T08:43:40+03:00 221 20

Дървото на живота

Баща му три пъти започна от нулата и три пъти се розори. Влезе в затвора. Излезе. Потръгна му и се самоуби. Обеси се в гората, защо – никой не разбра, а той разпродаде магазина му за авточасти, железарията и автомивката за десеторно по-малка цена, още щом навърши пълнолетие.
Изтегли всичко което има ...

cefules

Проза

2005-08-27T15:06:25+03:00 122 4

КОДИ

Колата изръмжа тихо,изхълца за последен път и притихна.Стамондра го погледна плахо.Съмняваше се, че найстина иска да се усамотят тук.Зашо ъобще трябваше да хваща тази недорасла идея, нима спокойствието можеше да се открие в съживтелство стс страха?
- Отпусни се - Рес небрежно прекара палец по пръсти ...

Insect-

Проза

2005-08-27T14:40:25+03:00 124 2

Сълзи в нощта – II

Беше се съмнало вече, а и Соня отдавна беше будна, но някак си не й се ставаше и продължаваше да си лежи в леглото, потънала в своите безрадостни мисли. Чувстваше се тъй нещастна, както може да се чувства единствено човек, който има голяма нужда от някого до себе си, а е изоставен от всички.
“Как мо ...

smile_lady

Проза

2005-08-25T17:35:21+03:00 201 6

Сълзи в нощта

- Никоя не може да ми го отнеме – тръсна уверено глава Соня – Той е мой и само мой... Вярвам в любовта му така, както вярвам и в своята собствена.
Очите й горяха със самодоволен пламък, а уверената усмивка не слизаше от устните й. От цялото й същество се долавяше излъчването на красавица, чийто един ...

smile_lady

Проза

2005-08-25T01:14:15+03:00 212 2

Огледалото на славата – III

- И ето, сега преминаваме към новината на деня – продължи усмихнатата репортерка от телевизията – Днес се състоя бракосъчетанието на известната Радостина Павлова, модел и рекламно лице на няколко козметични фирми и дезайнерски къщи, както и известна прима на националния и световен моден подиум, с не ...

smile_lady

Проза

2005-08-25T01:12:41+03:00 134 2

Да кажеш "не"

Жаркото лятно слънце безмилостно печеше, но за щастие на повечето хора на плажа подухваше лек ветрец. По-голямата част от тийнейджърите обичаха да се събират по групички и да обсъждат минаващите. Обикновено клюкарстване или просто запълване на свободното време в този период на ужасна скука? Всъщност ...

smile_lady

Проза

2005-08-24T21:30:06+03:00 164 4

До един Ангел

Не плачи... Има ли смисъл? Не тъжи... Защо да те боли? Не мисли.... Защо да полудяваш? Сърцето спира да тупти... Въздухът започва да гори... Боли.... Защо боли толкова? Крещи... Да крещи... Но не мога.. Всичко запечатано е вътре в мен и трябва там да стои.... Сякаш губиш частичка от себе си... И зап ...

smile_lady

Проза

2005-08-24T21:30:00+03:00 172 4

Сладострастни мойри

СЛАДОСТРАСТНИ МОЙРИ
Виждах паяжинки – златни с капчици, пулсираха, а зад тях всичко беше неясно, разлято, като импресия. Смучеше ме, привличаше ме, преизпълваше ме с възбуда и лишаваше от разум. Стягаха ме паяжинките, оплитаха ме, лишаваха ме от воля, отдавах се на тяхната, съпротивявах се колкото д ...

cefules

Проза

2005-08-24T21:23:55+03:00 98 2

Око за око...

- Здравей, Алекс – усмихна се Милена – Днес изглеждаш невероятно сладък, не мога да не го отбележа...
Тя му съблазняващ дяволит поглед, при което той дяволито й намигна, но двамата бяха прекъснати незабавно от Нина, неговата ревнива приятелка:
- Хайде да танцуваме мили – с пресилен ентусиазъм помоли ...

smile_lady

Проза

2005-08-24T21:23:45+03:00 116

Лошо момиче

Тя влезе в заведението, затръшвайки шумно вратата след себе си, спря за миг, сякаш само за да усети всички погледите вперени в нея, след това тръгна към масата, където я чакаха приятелките й, движейки се с походката на кралица. От няколко страни страни се чуха подсвирвания и смели забележки, много м ...

smile_lady

Проза

2005-08-24T19:43:02+03:00 154 4

СЪН

Ти си така реална...така истинска,че мога да те докосна.Галя ръцете ти,потрепвайки от страх да не те нараня несъзнателно.Изпивам сълзите ти с поглед...боя се да ги даря с целувките си за да не се стопиш..ти си толкова крехка.В този момент осъзнавам,че колкото и да се вглеждам вътре в теб не виждах н ...

Winter_Snake

Проза

2005-08-24T19:42:46+03:00 135 2

Огледалото на славата 2

- Теди – Виктор коленичи и се усмихна така чаровно, както само той си знаеше, - чакахме този момент твърде дълго... Мисля, че вече е време да ти направя и официалното предложение.
Теди развълнувано сложи ръка на сърцето си, щастлива, че най-голямата й мечта се сбъдва най-сетне! Помнеше какъв беше Ви ...

smile_lady

Проза

2005-08-24T10:59:23+03:00 124 4

Огледалото на славата

- Тя ли е!?
- О, Боже мой... Не може да бъде!
Тя се обърна, преструвайки се, че не чува възклицанията. Как й се искаше да е незабележима в този миг! Но уви, славата понякога работеше срещу хората, които с толкова труд си я бяха заслужили...
Щом най-сетне се озова сама в нощната тъмнина сякаш се поус ...

smile_lady

Проза

2005-08-24T10:59:11+03:00 132 2