Проза

историята на две същества въртяща се около парче шунка

ДА погледнем нещата от човешка гледна точка!Седя си аз на стола в кухнята и с нескрито удоволствие дъвча парче шунка...ама го дъвча това парче шунка като гладно прасе маруля..ако можете да си го представите..Простоизцяло и напълно запленен от мисълта колко ми е вкусна шунката не обръщам никакво вним ...

madme

Проза

138 8

18+ Усещане за любов

Тази нощ ти ме заведе в един неземно красив свят.И толкова силно те усещах в себе си аз.Не ме интересуваше какво се случва,с тебе бяхме сами-само ти и аз.Тялото ми докосваше твоето,усещах как пари кожата ти.Всеки допир ме караше да изпадам в екстаз...Усещах целувките ти по цялото ми тяло,леко хапеше ...

Adelinka

Проза

201 14

мисъл в полунощ

Аз съм само прашинка в този свят !
Всичко може да се случи без мен или с мен ...
Цялостната картина на живота не е никак "розова" !
- Както смятат за съжаление повечето хора !
Животът не е никак лесен - точно това ме кара да бъда по - силна ! ...

eleto

Проза

141 2

Мразя те!

Мразя те!Мразя те от дъното на душата си,до кръв...
Толкова много те мразя,че бих те убила,но и бих умряла с теб,за да сме заедно поне в смъртта си;бих проронила гореща сълза над замръзналото ти тяло,ако знам,че ще те заболи!
Толкова ужасно много те мразя,че омразата ми към теб е единственото,което ...

FiGHTeR-4u

Проза

171 16

Прелюдия в ре минор

Прелюдия в ре минор
Струните се късаха една по една, но той свиреше...
Беше луд, но гениален. Имаше дарба свише и тя бе неизменна.
Публиката го обичаше, защото винаги импровизираше. Не свиреше никога едно и също произведение. Не свиреше нищо дори на големите композитори. Той бе уникален. Никой не зн ...

atanas_dvk

Проза

157 16

Преди...

Преди... Преди не намирах никога точните думи.Преди...понякога дори не знаех какжо искам да кажа.Преди не знаех какво чувствам...Но въпреки това преди бе толкова по-лесно от сега. Преди..когато бях малка имах много мечти.Вярвах,че съм една малка принцеса,вярвах,че когато порасна при мен ще дойде при ...

Adelinka

Проза

161 8

Цветчето на Черницата

Цветчето на черницата То се ражда за трети път , отново от същата пъпка . . . Отново през пролетта , но малко по - късно от предишната година и седмица преди да се роди за първи път преди три . . . Със задоволство установява , че сега е на по - високо място от преди и най - сетне е над онова толкова ...

Милора

Проза

105 4

Какво може да Ви се случи на чаша кафе

Тъмна сцена.Пълна тишина,като в пропаст.Тихо , някъде много на далеко се чува тъжна музика.Бавно прожектора почва да осветява средата на сцената.И се появява на преден план една малка кръгла маса с обикновен , скърцащ , дървен стол.На него седнало русо момиче.Изглеждащо много отчаяно.Сложило ръце на ...

SaD

Проза

182 6

Трилър

Тя крещеше истерично.Беше застанала на вратата на стаята и крещеше.Той не слушаше думите, те винаги бяха едни и същи и повода беше един и същ.Тя крещеше и звукът на гласа и се впиваше в съзнанието му.Стана, отиде до нея и я удари през лицето.Леко я удари, ако я беше ударил силно сигурно щеше да я уб ...

Libra

Проза

105

Все още е светло...

Все още е светло. Все още...
Слънцето вече започна да показва своето варварско великолепие и бавно, но непреклонно слага край на този ден.
Ден, като всеки друг.
Ден, побиращ безкрая, но само за нея.
Колко странно! Дори безкрайността си има край. А защо всеки си мисли обратното..? Е, хубаво е да си е ...

safira

Проза

105

Една от онези нощи

Беше една от онези нощи, в която всеки очакваше да се случи нещо лошо, когато е опасно и те хваща страх, че някой може да посрещне утрото сам, с разбито сърце и откраднати мечти.
С всяка следваща минута мракът ставаше по-плътен, небето по тъмно, звездите угаснаха от скръб, стопиха се в чернотата. До ...

_zAvInAgI`tVoQ_

Проза

126

друид отшелник

Отварям очите си... отново събуден от шума, който чувам вече повече от пет хиляди години. Този на пръв поглед приятен звук, който унася в сън. Но само унася... не можеш да заспиш... Духовете на гората шепнат, викат те далеч от реалния свят, далеч от живота. Друид ме наричаха или поне така мисля. Заб ...

DeSanN

Проза

125 4

Още един ден, един ден светлина...

Посвещавам този разказ на Васил Жечев. Бъди все така усмихнат и силен, приятелю!
Денят му започваше винаги по един и същи начин. Точно в 8 сутринта отваряше очи, поглеждаше голямата картина, закачена над скрина и се усмихваше. Прошепваше тихичко: „Още един ден, един ден светлина...” Поизлежаваше се ...

Тинаму

Проза

232 22

Небесен Лик

Гледам небето, луната, броя звездите ала времето бавно отминава. Виждам твоите очи две прекрасни огнени кълба, устни нежни меки топли леко влажни как копнеят да ги целуна... Виждам едно красиво тяло изваяно сякаш от млечният път. Да виждам теб в небесния простор как танцуваш развяваш косите си усмих ...

simbata

Проза

103

смъртниците

Представи си…..представи си приятелче..просто си го представи. -Седяхме там и не вярвахме на очите си! Просто не вярвахме…нямаше на какво да вярваме,или просто не можехме да го проумеем. Стояхме изправени четиримата на ръба на една котловина..тя..такова. .тая котловина всъщност беше кратер. А вътре ...

madme

Проза

140 12

Светлина в Сърцето

Беше ден болезнен за мен, беше мрачно в моето сърце, нямах сили да се боря със живота. Беше тъжно, нямаше пламък, нямаше огън, нямаше нищо. Чувствах самота. Тя ме бе обгърнала отвсякъде и не искаше да ме пуска. Оттегчен, стоях в един бар, пиейки бира, тъжен, сам, изгорен от дълбоките изневери... Но ...

simbata

Проза

142 2

Какво си говорят дърветата нощем?

Аз мисля, че когато децата по света облекат пижамките си и заспят в топлите легла, дърветата започват да говорят на човешки език. Най-малките дръвчета казват:
- Какво ли правят децата сега?
Старите дървета отговарят:
- Те спят и сънуват сънища.
- Какво е сън? Ние не знаем. Ние не спим – говорят дръв ...

Ronie

Проза

164 16

Дневник на един български опълченец

1878 г. - 1918 г.
“Искам веднага да те опровергая теб, който четеш този дневник, ако мислиш, че историята е поредица от случки, довели до някакво събитие, тя е животът на хората, които са я случили. Тук ще опиша именно своя живот, който посветих на Майка България, както хиляди незнайни като мене мъж ...

Stella

Проза

128 8

Една крачка

Както най-дългият, така и най-късият път започват по един и същи начин - с една стъпка. Стъпка, която не е малка за теб и голяма за човечеството, а дори обратното. Стъпка, която правиш след като си открил вратата - началото на своето пътешестие. Тази врата може да се сбърка много лесно сред множеств ...

`Fallen_Angel`

Проза

132 8

Ковчег

Те носеха тежкия ковчег, където беше положено безжизненото ми тяло, а аз се смеех отстрани на тази пародия. Процесията напредваше бавно, докато небето пригласяше на хлипанията им с далечни гръмотевици, а на сълзите им с лек ръмеж. Ех, такъв пейзаж найстина би ми бил по вкуса, но... Слънцето печеше п ...

`Fallen_Angel`

Проза

175 18

Дани

Посвещавам този разказ на Марго и Ваня – две слънца в моя живот.Обичам ви, момичета!
-Ела тук, Дани, стига си досаждала на хората!
Дани непрекъснато се губеше от погледа на майка си, обикаляше из парка, играеше си с непознатите деца и от време на време се доближаваше до другите хора, поглеждаше ги с ...

stephanova

Проза

174 10

Призракът от имението Шейс

Старото привидение се беше настанило удобно в любимия си люлеещ се стол и скърцайки с него, мислеше за отдавна минали неща. Роден в далечната 1840-та година с името Бенджамин Стюард, той беше член на голяма аристократична фамилия. Животът му премина в изтънченост и дисциплина, но не беше скучен чове ...

нико

Проза

244 14

Защо?

Още един задушен юлски ден. Слънцето безмилостно пръска лъчите си по земята и
всичко наоколо е като пустош - празно, сякаш всичко живо се е изпарило от високите
температури. Отново скука и отново си мисля за теб. За пореден път препрочитам
писмата ти и за кой ли път си казвам "Стига!" и отново ги пр ...

bEtt

Проза

183 8

Целувката

Късно вечерта точно след големия концерт на известната рок група Алек тъкмо се беше разделил с приятелите си и вървеше по тъмната улица близо до блока, където живееше. Беше прекарал невероятно и още си тананикаше мелодията на любимата си песен от групата. Но не това го вълнуваше толкова, колкото фак ...

^Parallax^

Проза

238 20

Любовта и омразата

Един ден бях тръгнала на училище и тъкмо си мислех, че трябваше да напиша есе на тема „Любовта и омразата” за часа по литература съвсем ненадейно пред мен на улицата изникна един огромен сандък – голям колкото стая.
В началото естествено, много се изненадах, но след това любопитството ми надделя и р ...

Ането

Проза

120

Разговор

-Обичам те!
-Не, не ти вярвам! Порастни! Мисли много преди да говориш – това е единственият ми съвет!
-Обичам те!
-Нараняваш ме така! Ти не можеш нищо да ми дадеш. Не си способен да се интересуваш от другите хора, мислиш само за себе си.
-Обичам те! ...

stephanova

Проза

161 6

Споменът На Болката

Мрака и тъмнината се спуснаха за броени секунди над малкото
притихнало градче.
Черните облаци надвиснали над тъмните улички,
се готвеха да излеяд своята мъка и злоба.
Днес нощта беше по-тъмна от всякога,Луната се бе скрила, ...

JoinMeInDeath`F

Проза

294 14

Споменът За Болката

Мрака и тъмнината се спуснаха за броени секунди над малкото
притихнало градче.
Черните облаци надвиснали над тъмните улички,
се готвеха да излеяд своята мъка и злоба.
Днес нощта беше по-тъмна от всякога,Луната се бе скрила, ...

JoinMeInDeath`F

Проза

170 4

Червеният панталон

Признавам, че обичам да чета много…стойностни неща, истински.
Но не обичам хората, общуването с тях ме уморява. Около мен постоянно има хора и аз ставам все по-уморена. Затова през деня мечтая за мига, когато вечерта ще остана сама със себе си и книгите.
По професия съм юрист и от 5 години съм науче ...

Фройд

Проза

159 8

18+ Лятна вечер

Мъжът седеше в кухнята и вечеряше. Хранеше се лакомо, поглъщаше храната с неголеми залъци хляб. Изглеждаше отегчен, дори не забелязваше, какво яде. Монотонният живот, който живееше, го правеше безразличен към всичко заобикалящо го. Сутрин ставаше, закусваше и отиваше на работа. Работеше в строителна ...

Романтик

Проза

263 12

Танц

"Едно, две, три и се завърти!" Това дочух, разхождайки се натъжена и унила по една тъмна уличка, близо до синьото необятно море. Заслушах се и спрях. Не се чуваше нищо друго освен силно тропане и пляскане в равномерен такт, ако спомените ми не ме лъжеха това бе 7/8. Преди доста години се занимавах с ...

SaD

Проза

163 6

Русокосата принцеса

Сега ще ви разкажа историята на едно момиченце, което за неусетно време се превърна в жена. Знаете ли, най-мътният спомен за нея е, когато още бе сплетена на две дълги руси плитки и играеше с други момичета и момчета в квартала. Всички бяха еднакви - деца. Имаше обаче едно момче, което се открояваше ...

SaD

Проза

138 2

Критика

Да те чукат и да си ходиш... губиш. Накрая може и себе си да загубиш - ако има к'во де.
Искаш любов, нежност, вярност, отдаденост. Мечтаеш си да сте си единствени и достатъчни един за друг. Виждаш бъдещето си прекалено светло и щастливо. Не се замисляш за отговорностите, които ти предстоят, за жертв ...

stephanova

Проза

127 2

Писмо до баща ми

Здравей!
Помниш ли ме? Запознахме се преди близо 5 години и половина… Майка ми ни запозна, беше октомври. Не те бях виждала и се чудех дали ще те позная. Странно, но когато те видях веднага разбрах, че ти си моят баща. Майка те описа като красив, но аз не видях красотата ти, с която си покорявал тол ...

Фройд

Проза

289 24

За него

...и аз си стоях самичка в стаята, и си мислех за моето момче, което не ме обича. Седях си на бюрото и си препрочитах писмата от него, ухаещи на парфюмът му. И сълзите ми се стичаха по зачервеното ми лице... те не можеха да издържат на напрежението... и... си мислех... какво ли правиш сега... с коя ...

bEtt

Проза

196 4

Исканият край!

Прибрах се!И отново е бъркотия и хаос.Обиди отсам, враждебни фрази оттам!Правя се,че нищо не забелязвам. И там ми е грешката!Сега и аз съм в кюпа! Обиди,намеци...нараняват,но директните истини и подлости дълбаят!Всичите тези неща правят всяко по своему драскотини в душата,но постепенно разрастват ог ...

Siskata

Проза

163 2

Отново на път

Отново на път
Свечерява се. Щурците се надсвирват в храсталаците. Прокрякват жаби. Току пролайва по някое куче. Обзема ме спокойствието на тихия селски живот. Започва тихо да ръми. Прекрасно време за творческата ми душа... Минава ми мисълта за кавала и как би звучал в унисон с природните звуци. За ж ...

atanas_dvk

Проза

123 12

Минутка за фантазия

Отварям очи и над мен се разлива едно море от пухкави облачета. Слънцето се прокрадва закачливо между тях и нежно ги гали с лъчите си. Оглежда се в рехавостта на белотата им. Танцува из необятните простори. Чувства се леко и щастливо, както и аз самата в този миг. Лежа по гръб върху тревата, тъй зел ...

Тинаму

Проза

239 18

Мрачният лес

03.07.2006
Seule...Toujours seule...
Горската тъмнина прегърна бащински мрачния му силует. Мирисът на борови иглички и на влажна дървесина сякаш го привикваше да открие скрита в гората тайна. Той влачеше босите си крака и те ставаха все по-кални и по-кални. Вода се стичаше по цялото му тяло. Дългите ...

stephanova

Проза

136 2

Старостта

Когато излязох за пореден път този ден, отново видях странния старец на пейката. Попитах се защо все седи там и ме гледа някак втренчено и тъжно. Реших, че имам още малко време, седнах до него и го поздравих. Той ми отговори някак отвеяно. Едва сега забелязах колко стар бе той всъщност. Дълбоки браз ...

AgainST

Проза

114 4

историята на две същества въртяща се около парче шунка

18+ Усещане за любов

мисъл в полунощ

Мразя те!

Прелюдия в ре минор

Преди...

Цветчето на Черницата

Какво може да Ви се случи на чаша кафе

Трилър

Все още е светло...

Една от онези нощи

друид отшелник

Още един ден, един ден светлина...

Небесен Лик

смъртниците

Светлина в Сърцето

Какво си говорят дърветата нощем?

Дневник на един български опълченец

Една крачка

Ковчег

Дани

Призракът от имението Шейс

Защо?

Целувката

Любовта и омразата

Разговор

Споменът На Болката

Споменът За Болката

Червеният панталон

18+ Лятна вечер

Танц

Русокосата принцеса

Критика

Писмо до баща ми

За него

Исканият край!

Отново на път

Минутка за фантазия

Мрачният лес

Старостта

Опашка