Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Забранена любов - 3 част

Така се беше задълбочил в мислите си, че не чу тихото почукване на вратата, последва втори опит този път малко по настоятелен... сепна се и отиде да отвори. Посрещна го поглед изпълнен с надежда и плаха усмивка... сърцето му се сви! Трябваше да я спре. Знаеше, че чувствата й са истински и дълбоки по ...

Tenderheart78

Проза

2006-08-03T22:01:51+03:00 211 14

Фейлетон с “Ф”

Фейлетон с “Ф”
Въф Фоайето на Филаделфийската Филхармония цареше Феноменално оживление. Фсички Феерично, но Флегматично Фсяваха смут, Фантазирайки си предстоящата среща с Главния Факир на индийския цирк, гостуващ в града ...
Един дребен като Фъстък Фаготист се Фъртеше около Филодендрона като Фърфала ...

atanas_dvk

Проза

2006-08-03T16:49:01+03:00 142 18

За теб!

Скъпи мой,
Ето навън пак настъпва ден, слънцето изгрява и всичко се пробужда изтърсвайки от себе си спомена за нощта. Но в мен не е ден… напротив сега започва вечната нощ, вечният мрак нахлува в душата ми. Теб те няма… ти си отиде… колко хубава беше тази нощ, нощ на мечти и обещания. Ти отново дойде ...

nejnabg

Проза

2006-08-02T19:29:37+03:00 137

между Любовта и Омразата

Защо си губя времето в спомени и мисли за теб? Как да си те върна, като всичко пак ще е фалшиво? Защо съдбата ни срещна? Ти ме
оплете в мрежите на своята нежност и ме остави да повярвам, че имаме бъдеще заедно. Донесе ми само страдание и ме нарани
дълбоко. Замина си, без дори да се замислиш. Душата ...

doom_bad_Angel

Проза

2006-08-02T19:19:14+03:00 147

Волската опашка

Волската опашка
Годината бе 2004-та, мястото-село Варихлебарково, домът на семейство Житкови.
Бай Стамат Шкембето, Житков по фамилия, и баджанака му, селският дон Жуан дедо Пенчо седяха под шарената сянка на лозата и отпиваха неразредено вино. Черешите, които играеха ролята на мезе, отдавна бяха пот ...

ti_ti_ooo

Проза

2006-08-02T19:15:43+03:00 82

Умираща

Ето още една безсънна нощ. Стоя сама в мрака и единствената ми мисъл е за него. Сълзите се стичат бавно по лицето ми, без път, без цел и без посока. Спомените за миналото не искат да излязат от ума ми и само ме карат да страдам. Накъде да поема? Да се скитам сама в тъмното, не искам. Обичам го и тов ...

NiCooL{4eto}

Проза

2006-08-02T16:50:50+03:00 159 18

В бунгалото

В бунгалото съм, сама, в леглото под дебелите завивки, само по бельо, слушам как дъждовните капки сякаш се опитват да пробият ламаринения покрив и да ме достигнат, както аз искам сега да достигна теб, да те докосна, да се вгледам в красивите ти тъмносини очи, които толкова много ми напомнят за морск ...

stephanova

Проза

2006-08-02T16:43:58+03:00 133 2

В търсене на изчезналата девственост – Част 2

Дефлорацията : невъзможна
Още знам какво направи миналото лято
-Извинявай, че закъснях, доня Милка!-опита се да смени темата Асен Джуниър III. Знам, че с това наруших патриархалните традиции на фамилията, но бях принуден да изгледам продълженията и дузпите на финала за Митьо Пищова Cup.
-Кои играха? ...

Wizard

Проза

2006-08-02T16:35:29+03:00 145

Забранена любов - 2 част

Останал насаме със себе си , той разтвори страниците и зачете...погледа му пробяга по редовете невярвайки... но ето тук бе написано...тя му признаваше че го обича, че бе влюбена в него....и по начина, по който думите бяха наредени, той знаеше ,че връщане назад няма да има, това бе процес, граден год ...

Tenderheart78

Проза

2006-08-01T22:28:53+03:00 244 16

Какво нещо са децата

Знаеш ли... вчера като се прибирах в автобуса имаше едно бебе. Невероятен сладур... Винаги съм харесвал огромните им очи и... чистотата в тях. Имат най-неповторимия поглед – сякаш те поглъщат, изпиват и веднага разбират какъв човек си... Та въпросното бебешорче се заиграваше с мен от време на време, ...

Ендериал

Проза

2006-08-01T15:55:43+03:00 102 4

Споделяне

А тебе те няма... Обичам да се разхождам... Няма значение на къде, просто ей така – да вървя без цел и без посока. Всъщност понякога има цел, но целта не е мястото до което ще стигна, а самото вървене. Разтоварващо е... десния крак пред левия после левия пред десния и така до безкрайност. Вечер, ког ...

Ендериал

Проза

2006-08-01T15:34:31+03:00 111

Забранена любов - 1 част

Той бе на видима възраст 40-45 години. Приятен, чаровен, добре сложен мъж. Такава бодрост и оптимизъм струеше от него, че беше заразна. А може би точно поради тази причина се бе захванал да помага на хората, не заради пари или слава. Мъже, жени, деца...и никой от тях не бе в състояние да устои на ча ...

Tenderheart78

Проза

2006-08-01T14:24:51+03:00 224 10

Да бъдем заедно, въпреки всичко!

Да бъдем заедно, въпреки всичко!
Живяла някога със своето семейство млада девойка, хубавица. Винаги била облечена в бяло и това издавало нейната невинност и крехкост. Тяхната къщичка се намирала в планината на един висок хълм, до който се стигало много трудно.
Всяка сутрин младото момиче ходело да с ...

Amuletche`

Проза

2006-08-01T14:14:53+03:00 154 8

Мистър Финч

Мистър Финч стоеше пред огледалото. В краката му се търкаляха най-различни маски, всичките на животни. Имаше всякакви – пилета, кучета, камили, слонове, дори и една маска, силно наподобяваща птицечовка. Точно в този момент мистър Финч си беше сложил една маска на крокодил. Влечугото така пасваше на ...

Джеймисдар

Проза

2006-07-31T12:20:37+03:00 96

Руско чудо

Не ми се сърдете твърде много:))
Опит 1 за разказ
Доволна, мама Силви сготви вечерята.Днес се очакваше да пристигне голяма изненада, по случай 20 годишнината от сватбата й с татко.Той скоро се появи твърде весел, погледна мама влажно и хващайки я за ръката я поведе безмълвно по стълбите.Трябва да се ...

кармен

Проза

2006-07-31T12:05:28+03:00 128 16

Следдъждовна импресия

Дъждът се изсипа като из ведро.
После спря така бързо, както и дойде,
и се усмихна лятно слънце.
Въздухът стана свеж и приятен.
Подканва те да излезеш навън. ...

puff

Проза

2006-07-31T01:30:02+03:00 115 2

Умора

Прибирам се от тренировка. Беше тежко, уморена съм. С нетърпение очаквам да вляза отново в банята. Под водата. В чистите капки, които да попивам с кожата на тялото си. Искам да потъна в нейния кристален свят. Пред безистена съм вече. Ровя за ключовете от пощенската кутия. Намирам цялата връзка. Прем ...

didi_82

Проза

2006-07-30T20:31:06+03:00 126 8

Мистър Денди

Есенните листа закапаха по влажната улица. Вятъра пригласяше на стичащата се в канавката вода и галеше с ледени ласки оголените дървета. Сивото небе , намусено от дъждовните облаци стенеше , а дъждът поеше земята . Суха , тя усещаше нечий стъпки да отекват в тишината . Той вървеше потънал в размисли ...

autumnrain

Проза

2006-07-30T20:29:13+03:00 106 2

Виновен.

Виновен съм...
Всичко се случи един следобед. Бях леко отегчен и реших да се разходя край реката... бавния танц на водата с речните камъни и музиката на птиците слят с шума на развени клонки от вятъра... прекрасен е - за миг докосваш самото съвършенство на природата.
Та вървях си аз небрежно наслажд ...

Ендериал

Проза

2006-07-30T19:43:30+03:00 116 2

Из дебрите на литературното творчество

-Мо, напоследък се създадоха напрегнати дискусии, които по форма си остават препирни, но по своето съдържание касаят творческия процес – започва Лъки разговора си с мен, за да ме изненада със своето решение, продължавайки: - Самата аз съм силно обезкуражена да пиша и да публикувам в общости, където ...

MOJSEI

Проза

2006-07-30T19:30:07+03:00 145 14

Приятел

Приятел
Повод за написването на разказа “Приятел” е цитираната английска легенда “Златна суета”
Златна суета
Дългите, тесни знаменца на върха на мачтата били нови. Златната боя върху фигурата на носа на кораба блестяла, а моряците продължавали да мислят за дома си, когато това се случило. Не били ми ...

ti_ti_ooo

Проза

2006-07-30T09:09:07+03:00 129 8

разказ на две

Преди да се родя, и след това /разказ на две гуми, две свадби и осем гонещи вили за сено
Първо Състезание!
Да!
Беше Маратон!
Нечовешки Маратон! ...

Huckleberry

Проза

2006-07-29T17:40:59+03:00 101

Кралицата Майка /разкази без край/

Време
Голи, равни брегове,
множество слънца и розово море.
Орденът на трите ешафорда,
тук е с мисията отговорна. ...

Huckleberry

Проза

2006-07-29T17:09:26+03:00 111 2

Сега или никога - 2

Пламен стоеше зад ъгъла на сградата и наблюдаваше как Ива се приближава към мястото на срещата. Отново бе в бяло. Блузката й бе прилепнала и леко къса. Очертаваше прекрасните й гърди и показваше част от коремчето й. Полата й бе дълга и права, но с две големи цепки отстрани, така че да не пречи и огр ...

Тинаму

Проза

2006-07-28T23:53:47+03:00 190 22

някога в страната на компютрите

НЯКОГА В СТРАНАТА НА КОМПЮТРИТЕ
Лаптопчо LG искал нова DVD записвачка.
Отишъл при дядо си.
-Дядо Правец, имаш ли DVD записвачка?
-Не, нямам, Лаптопчо. Питай майка си Интел. Аз имам само флопидисково устройство. ...

sisrz

Проза

2006-07-28T22:31:55+03:00 93

Нашето Време

Аз съм слънцето, което те гали. Аз съм вятърът, който те докосва. Аз съм огънят, който те изгаря. Аз съм всичко,което би
желал да съм и въпреки това аз съм невъзможното. Не ми е нужно друго. Накарай ме да повярвам, че се усмихваш само за мен, че забелязваш
само моите очи, че си тук Да чувам гласа ти ...

doom_bad_Angel

Проза

2006-07-28T16:50:57+03:00 136

Запази Душата Ми

Иска ми се на мога да опиша моментното си състояние възможно най-ясно. Не знам как успявам да запазя равновесие. Присвивам
очи, стискам зъби, само и само за пореден път да не издам чувствата си. А какво ми е всъщност? Боли ме, сърцето ми изгаря
от съмнения, които оставят пукнатини, а през тях прокап ...

doom_bad_Angel

Проза

2006-07-28T16:50:12+03:00 140 2

Смешно, трагично, реално..

Не мога.. не мога да откъсна очи, не мога да стана, не мога да направя нито крачка.Стоя полужива-полумъртва в тази стая -
затвор и не правя нищо.Отчаяно сам свела глава,примирено съм скръстила ръце.Аз!Непокорната,гордата-тази,която никой не можеше
да спре,тази,след която всеки се обръщаше.
Тoва аз л ...

doom_bad_Angel

Проза

2006-07-28T13:17:09+03:00 153 8

Пътеката

Тръгнах пеша по прашната улица.Отново бях замислен за своите проблеми.Пак ,или по-скоро отново ,проблемите ме връхлитаха един след друг ,и аз с учудващ инат не ги оставях да ме побъркат окончателно.Прашната улича се виеше надолу ,сякаш до безкрая .Около мен не съществуваше нищо.Нямаше дървета,нямаше ...

Syrian

Проза

2006-07-28T13:12:20+03:00 96 2

* * *

Обикновен делничен ден.Обикновени хора.Минават някъде покрай мен.Студено е... Работен ден.Бързат хора.По улицата върви жена на средна възраст,с голяма чанта в ръка. Може би учителка... .Мъж черномурен,спретнат.С дълъг шлифер и маркови дрехи. Може би банкер... .Млада дама,с официален,елегантен костюм ...

Sladka_t

Проза

2006-07-27T19:43:53+03:00 95

Историята на една сълза или поклон пред една майка

Една сълза се плъзва по лицето ми...сълза, извикана от спомена за най - прекрасния човек , когото съм познавала.За майка ми. За тази, която ми дари живот, а после ми отдаде и своя, в който имаше толкова малко радост, и толкова много грижи. Още една сълза тръгва по пътя на първата. За онова неповтори ...

stellina

Проза

2006-07-25T21:04:19+03:00 223 22

Сега или никога!

Пламен се бе отпуснал в средата на сепарето и бавно отпиваше от студената бира. Цялата му компания беше на дансинга и се веселеше под звуците на последния хит на Morandi - Falling Asleep. Но очите му не следяха тях. Една дама, цялата в бяло, привличаше погледа му като магнит. Косата й се разпиляваше ...

Тинаму

Проза

2006-07-25T20:59:52+03:00 203 20

Притча ...

На Мама...
Притча за момъка мислител
Живеел в едно селце, забравено от цивилизацията, високо горе в планината един момък. От бебе за него се носели легенди. От малко момче за него се разказвали истории и не свършвали неговите чудатости. Тъкмо съселяните му свиквали с някоя нова странна проява и той ...

atanas_dvk

Проза

2006-07-25T00:59:33+03:00 129 2

Житейския калейдоскоп на една съвременна жена

Всяка вечер той се прибираше уморен от дългия и тежък работен ден. Оставяше чантата си в коридора, събличаше палтото и сваляше обувките си. Идваше в кухнята и ме целуваше разсеяно, все едно ме нямаше. После сядахме да вечеряме. Мълчаливо. Денят му беше минал добре, отговаряше той на въпроса ми. В ра ...

Фройд

Проза

2006-07-24T00:33:07+03:00 314 20

Малкото цвете

Аз съм малко цвете... Случайно попаднах в твоята градина. И аз не помня как,един ден просто се събудих там...-насред многото цветя.В началото не виждах останалите.Чувствах се единственото и най-красиво цвете. "Ах,колко е хубаво тук!"-помислих си аз! Така започнах да живея.Там...в голямата градина пр ...

Adelinka

Проза

2006-07-23T23:27:56+03:00 152 10

За един миг

От човешката душа се изтръгна една дълбока въздишка. Беше отворила голямата врата и пред нея се яви гледката на всичко онова, за което някога беше мечтала. На разстояние от само една единствена крачка. Една крачка, за да има всичко. И все пак тя не се решаваше. Как е възможно, разсъждаваше, да имаш ...

Nerthus

Проза

2006-07-23T16:57:10+03:00 117

* * *

Преди ден-два ми беше много тягостно ,ей така - такова настроение.не мислих за нищо ,но като се оправих реших да напиша нещичко,та нали тук е за лично творчество и- ако искате четете.
Събудих се и видях,че стаята вече е осветена от утринните слънчеви лъчи.Събудих се и мислите веднага обзеха главата ...

Syrian

Проза

2006-07-23T15:53:45+03:00 115 10

благодаря ти

трябва да ти кажа ,че ти си тази която за първи път ме накра да чувствам онова чувство което хората наричат любов.да така е ти си!С тебзапърви път бях напълно щастлив,защо не знам,може би единственото което исках беше ти.Дори за краткото време в което бях около теб ти направи така че не аз на теб а ...

madme

Проза

2006-07-23T08:15:51+03:00 157 6

Гибелта на добрият глупак

Добър човек беше Наско,добър ама глупав.То и глупоста му го утрепа,ама така го утрепа че и добротата му не му помогна.Удави се бай ти Наско като пале в чувал,щото и да плува не може,нали е глупав.Всичко почва от там дето попа в наше село реши да води търговията.Каза ми ти попа че ще е търговец и тов ...

madme

Проза

2006-07-23T08:11:26+03:00 143 6

Ти така и не дойде...

Слънцето изгрява над брега, осеян с хиляди черупки на миди. Бурята вилня дълго тази нощ, за да изтръгне и преобърне сърцето на морето, а може би това беше една груба, неразбрана милувка. Само морето знаеше или поне така се надяваше студеният вятър.
Ти така и не дойде...
Скрита в сенките на огромното ...

`Fallen_Angel`

Проза

2006-07-23T08:06:45+03:00 142 6