Проза
1.3K резултата
Предизвикателствата на творчеството -1
1.
Замислих се над нейните думи
“Напиши нещо леко за четене!”
Ваня
-Четеш ли моите книги? – питам младата продавачка в кварталното магазинче, докато ми подрежда, закупените хранителни стоки в найлонов плик. Казва се Ваня. Има гъвкава, спортна фигура и само тъгата в очите й нарушава индивидуалната й ...
Замислих се над нейните думи
“Напиши нещо леко за четене!”
Ваня
-Четеш ли моите книги? – питам младата продавачка в кварталното магазинче, докато ми подрежда, закупените хранителни стоки в найлонов плик. Казва се Ваня. Има гъвкава, спортна фигура и само тъгата в очите й нарушава индивидуалната й ...
181
8
БЯЛАТА ЛЯСТОВИЦА ІІІ
***
По Коледа Малин се върна и донесе със себе си алена кърпа и две златни пари. Всичкото, което беше скътал. Посрещна го Нонка. Очите й сияеха и така усмихната Малин я видя по-хубава отпреди, по-красива и от забуления в мъгла образ, който беше останал в главата му. Дълго, след като се беше прибрал ...
По Коледа Малин се върна и донесе със себе си алена кърпа и две златни пари. Всичкото, което беше скътал. Посрещна го Нонка. Очите й сияеха и така усмихната Малин я видя по-хубава отпреди, по-красива и от забуления в мъгла образ, който беше останал в главата му. Дълго, след като се беше прибрал ...
128
8
БЯЛАТА ЛЯСТОВИЦА ІІ
***
Денят се смрачаваше. Тъма обгръщаше селото, когато го наближиха. Скрито на запад, слънцето все още изпращаше светлина между облаците и ги обгаряше в пурпур. Големи, тежки, като кървави парцали, те сновяха по небето. Застудяваше. Вятърът режеше в гърбовете им, очите им сълзяха. Усещаха дрехите си ...
Денят се смрачаваше. Тъма обгръщаше селото, когато го наближиха. Скрито на запад, слънцето все още изпращаше светлина между облаците и ги обгаряше в пурпур. Големи, тежки, като кървави парцали, те сновяха по небето. Застудяваше. Вятърът режеше в гърбовете им, очите им сълзяха. Усещаха дрехите си ...
115
2
БЯЛАТА ЛЯСТОВИЦА
Опит за продължение на "По жицата" на Йордан Йовков
Все по жицата, все по жицата… Докато мина Преображение и черните броеници на телеграфните жици разпиляха зърната си. Оголяха и олекнаха. Не олекна в душата на Нонка. Сви се тежка буца в нея, изсуши я. Каруцата пое по обратния път към дома, кичук Ах ...
Все по жицата, все по жицата… Докато мина Преображение и черните броеници на телеграфните жици разпиляха зърната си. Оголяха и олекнаха. Не олекна в душата на Нонка. Сви се тежка буца в нея, изсуши я. Каруцата пое по обратния път към дома, кичук Ах ...
147
4
Аз познавам другия
Ние, децата, си приличаме, но и се различаваме. Независимо от кой народ сме, каква религия изповядваме и от кой етност сме. Всички ние искаме да живеем в мир, да имаме щастливо детство, да сме здрави, да ходим на училище, да играем и да се веселим. Различаваме се по кожата, по облеклото, по песните, ...
161
16
ГОСТИ И ОЩЕ НЕЩО
Беше неделя по някое време. Събудих се за малко и пак заспах. Спиш докато си напълно буден. Буден си, но усещаш, че тялото ти спи. Не знам как точно да го формулирам. То просто ми се случи в неделя по някое време.
На вратата се почука. Чувах как това се носи много, много отдалеч, а беше така близко ...
На вратата се почука. Чувах как това се носи много, много отдалеч, а беше така близко ...
112
Погребението на ангела
Погребението на Ангела
Съзлите се ронеха като падащи бисери. Летяха по тъмния път на неизбежната си участ, докато не се разбиваха в зeмята с трясък, обсипвайки всичко окло себе си с кристален прашец. Плач изпълваше пространството, а въздухyт разнасяше тягостното му ехо някъде напред.. докато и от не ...
Съзлите се ронеха като падащи бисери. Летяха по тъмния път на неизбежната си участ, докато не се разбиваха в зeмята с трясък, обсипвайки всичко окло себе си с кристален прашец. Плач изпълваше пространството, а въздухyт разнасяше тягостното му ехо някъде напред.. докато и от не ...
148
10
На дядо ми..който се казваше Георги..
На дядо ми..който се казваше Георги..
Утре е денят. Гергьовден. Шести май. Събота. Какво да ти разкажа, дядо, за този ден.
Ретроспективно мога да излея роман от фактология... Всичко което аз и ти помним... Особено ти. Прегърна всички спомени миналата година. Нежно ги загъна с дъха си и ги остави на ...
Утре е денят. Гергьовден. Шести май. Събота. Какво да ти разкажа, дядо, за този ден.
Ретроспективно мога да излея роман от фактология... Всичко което аз и ти помним... Особено ти. Прегърна всички спомени миналата година. Нежно ги загъна с дъха си и ги остави на ...
167
12
Лабиринт
Лабиринт
Безкрайното лутане в търсене на нещото ме изморяваше. Нещото оставаше една неизвестност, един стремеж за просперитет и спокойствие, любов и нежност, за приятелство и доверие, но всичко съчетано в едно цяло. Достигайки крайната вратичка и отваряйки я с трепет откривах множество от коридори з ...
Безкрайното лутане в търсене на нещото ме изморяваше. Нещото оставаше една неизвестност, един стремеж за просперитет и спокойствие, любов и нежност, за приятелство и доверие, но всичко съчетано в едно цяло. Достигайки крайната вратичка и отваряйки я с трепет откривах множество от коридори з ...
98
2
Небе зад прозореца
На дядо Динко с много, много обич!
Небето го мамеше повече от всякога. Синьо и набъбнало, то едвам се вместваше в прозореца. Слънцето ей тъй си и убягваше от затвореното в рамка пространство, но облаците, издути като каделите на бабината му хурка, тези облаци като че ли носеха силата в есбе си. Напи ...
Небето го мамеше повече от всякога. Синьо и набъбнало, то едвам се вместваше в прозореца. Слънцето ей тъй си и убягваше от затвореното в рамка пространство, но облаците, издути като каделите на бабината му хурка, тези облаци като че ли носеха силата в есбе си. Напи ...
107
Исканият край!
Прибрах се!И отново е бъркотия и хаос.Обиди отсам,
враждебни фрази оттам!Правя се,че нищо не забелязвам. И там ми е грешката!Сега и
аз съм в кюпа! Обиди,намеци...нараняват,но директните истини и подлости
дълбаят!Всичите тези неща правят всяко по своему драскотини в душата,но
постепенно разрастват ог ...
враждебни фрази оттам!Правя се,че нищо не забелязвам. И там ми е грешката!Сега и
аз съм в кюпа! Обиди,намеци...нараняват,но директните истини и подлости
дълбаят!Всичите тези неща правят всяко по своему драскотини в душата,но
постепенно разрастват ог ...
130
6
Раждането на една идея
Не си спомням началото си, защото е нужна по-голяма памет от тази, с която разполагам за да побера такава информация… Може би това е причината да се чувствам така “висяща”, но пък от друга страна, ще мога до насита да си измислям различни произходи и да попълвам паметта си със собствените си симулац ...
161
14
1…..2…..3…..
“1…2...3… – преброяват дните, които ми остават след бялата тишина към забравата. Отключете вратата искам да изляза! Искам да погледна в тишината сред звездите, в двора на мечтите. Не ми остава много време в заблудата на суетата. Твоя отворете да изляза и да вдишам малко въздух от реката.”
“Мило момч ...
“Мило момч ...
128
4
Булевардна романтика
Нощта беше красива, лунно-омайваща. Около нас се простираше огромен паркинг с вечно разнасящи стоката по света – тирове. Отдясно сива магистрала със светнали високи булевардни лампи, приличащи на замръзнали човеци. Ресторанти, шумотевица, хора готови да започнат нощния живот се втурваха към дискотек ...
112
Не съвсем разказ...
Това не е съвсем разказ. Това са просто думи, които дори смисъл нямат. Защото те отдавна са изгубили своя смисъл. Сега са празни...може би след време, болката ще ги запълни, но сега те са празни. Празни са като всичко останало.
Това не е съвсем разказ, защото става дума само за мен. Но аз не съм лир ...
Това не е съвсем разказ, защото става дума само за мен. Но аз не съм лир ...
143
6
сенки
Странен шум,събуди Джими.Стържене…нокти?Хрущене….хрущене каквото се получава когато настъпиш хлебарка.Нещо или някой се движеше из бунгалото на момчето.Джими се изправи в легло- то,разтърка очичките си и се опита да свикне с тъмнината.Седе- ше в леглото си и се оглеждаше.Не видя нищо..докато някаква ...
100
2
Щастие, нещастие, път.. любов … среща
Тя вървеше вяло, подпряла се на своето износено с годините тяло. Той бродеше загрижен за плътта й. Не можеха да си говорят, не можеха да се гледат. Тях ги свързваше умората и тишината, но все пак тихичко зашепнаха…
- Няма ли да съблечеш кожата ми преди да встъпим в брак? – запита притеснено Жане.
- ...
- Няма ли да съблечеш кожата ми преди да встъпим в брак? – запита притеснено Жане.
- ...
138
2
В кома
Намирам се тук от толкова много време, че вече дори спрях да броя месеците, а кой знае – може би и годините. Как попаднах тук, не знам, или по-точно не си спомням, но една картина виждам в съзнанието си, много ясна, като че ли в момента се случва пред очите ми: далечен спомен, чиято вероятност да се ...
152
10
18+ Стани ми, стани...
Искам да ви разкажа една история.
В началото на март отидох на гости при мои приятели. Не бяхме се виждали няколко години и много се зарадваха, когато им се обадих.
Пристигнах в техния град в ранния следобед. Посрещнаха ме хората, оставихме колата и багажа в единия от тях и понеже беше още рано, реш ...
В началото на март отидох на гости при мои приятели. Не бяхме се виждали няколко години и много се зарадваха, когато им се обадих.
Пристигнах в техния град в ранния следобед. Посрещнаха ме хората, оставихме колата и багажа в единия от тях и понеже беше още рано, реш ...
157
10
Изневярата се наказва...
"Сега стоя пред компютъра ми и се чудя защо да не напиша едно разказче,
но този път с Happy End?
...Но като се замисля,просто не мога.
Не ми е присъщо,за това прочетете това
и не дейте да криете чувствата си. ...
но този път с Happy End?
...Но като се замисля,просто не мога.
Не ми е присъщо,за това прочетете това
и не дейте да криете чувствата си. ...
241
14
Изпит по Любов
Откак го помня, страда от мания за чисти ръце, да не кажем и крака. Каквото пипне, тича да се мие. Ако изтърве дреха на пода, хвърля я за пране. В къщи ходи само с чехли, и хока всеки, дръзнал да пробва текстурата на килима или плочките на босо.
Детето бива обучавано от съвсем мъничко да си мие зъби ...
Детето бива обучавано от съвсем мъничко да си мие зъби ...
189
12
Бъдни вечер
Стоманеносивите облаци бавно пъплеха по небето. Вятърът виеше и пръскаше шепи сняг в лицата на минувачите. Студът сковаваше дори душите на хората, а слънцето се усмихваше тъжно и бавно залязваше зад един облак. Голямата улица вече тънеше в синкав полумрак. По края, където беше тротоара, в още незамр ...
88
Как се топли супа...
(по действителен случай ;)
Върнах се от даскало, прегладняла като люлински клошар. Направо организмът ми беше озверял от липса на хранителни вещества. Втурнах се в кухнята и първото нещо, което съзрях беше салата от домати и магданоз. Наполовина изядена. Вкъщи такова нещо се прави само като има голя ...
Върнах се от даскало, прегладняла като люлински клошар. Направо организмът ми беше озверял от липса на хранителни вещества. Втурнах се в кухнята и първото нещо, което съзрях беше салата от домати и магданоз. Наполовина изядена. Вкъщи такова нещо се прави само като има голя ...
119
10
АНГЕЛ БЕЗ КРИЛЕ ІІІ
Ангел без криле
( трета част )
Погледна отново през прозореца, отпусна завесата и се върна пред креслото. Седна и пак впери очакващи очи в писмото, но не успя да прочете дори и ред. Хвърли листа на масичката и остана така – вперен в него, но с боязън, изпълваща съзнанието му... не се осмеляваше да з ...
( трета част )
Погледна отново през прозореца, отпусна завесата и се върна пред креслото. Седна и пак впери очакващи очи в писмото, но не успя да прочете дори и ред. Хвърли листа на масичката и остана така – вперен в него, но с боязън, изпълваща съзнанието му... не се осмеляваше да з ...
181
16
Слънчеви фигури
Мъжът на отсрещната седалка се поклащаше в такт с потракването на пътническия влак. При всяко ритмично движение на тялото, роякът черни мухи се надигаше, като плътен черен контур, който за миг се отлепва от собствените му очертания, унесен в помръдващото си лепкаво бръмчене, в очакване на тялото, ко ...
110
2
Старият берлинчанин
Старият берлинчанин
Берлин. Зимата на 2003г. Отново работя като преносвач на покъщнина на поредното берлинско семейство, което се мести “на друг адрес”: този път заминават за Швейцария. Млад медик и жена му – културолог. Кашоните не свършват...Етажите са шест. Все надолу и надолу, с кашона на ръце, ...
Берлин. Зимата на 2003г. Отново работя като преносвач на покъщнина на поредното берлинско семейство, което се мести “на друг адрес”: този път заминават за Швейцария. Млад медик и жена му – културолог. Кашоните не свършват...Етажите са шест. Все надолу и надолу, с кашона на ръце, ...
107
10
Звезда
Гледайки небето в една топла, звездна нощ
видях отразен твоя образ - така слънчев, така жизнерадостен...
най-красивата звезда, най-блестящата,
която огрява сърцето ми през деня и сънищата ми през нощта.
Звездата, която ме стопля, когато ме обгърне тъгата и отдавна изменилите ми чувства. ...
видях отразен твоя образ - така слънчев, така жизнерадостен...
най-красивата звезда, най-блестящата,
която огрява сърцето ми през деня и сънищата ми през нощта.
Звездата, която ме стопля, когато ме обгърне тъгата и отдавна изменилите ми чувства. ...
130
10
Съдба и болка,за цял живот
Съдба и болка , за цял живот
Седях и се взирах в снимките. Бяха правени преди повече от 16 години и дори и сега, гледайки ги, преживявах и чувствах тогавашните емоции. Какви години бяха, наситени с много труд, старание, лишения, непосилно натоварващи и забързани, но и носещи безгрижността и силата н ...
Седях и се взирах в снимките. Бяха правени преди повече от 16 години и дори и сега, гледайки ги, преживявах и чувствах тогавашните емоции. Какви години бяха, наситени с много труд, старание, лишения, непосилно натоварващи и забързани, но и носещи безгрижността и силата н ...
168
12
ФЕЙЛЕТОНИ В АЗ-ФОРМАТ-2
Как ме впрегнаха в политическата каруца предизборен фЛИРтон Случи се така, че загубих статута си на крайно незаинтересован от политиката и безгрижен човек. Бяха тежки години. Родих се по време на пътя към развито общество, учих по време на преустройството, дообучавах се по време на новата демокрация ...
91
ФЕЙЛЕТОНИ В АЗ-ФОРМАТ - 1
ФЕЙЛЕТОНИ В АЗ-ФОРМАТ
Фейлетонистът
Като за начало не смятам да ви се представям със строги биографични данни, поне не рождено място; ръст сутрин и вечер; кила в наядено, ненаядено и преяло състояние; брой лимби отзад (отпред не питайте); номер на обувките с изрязани нокти и неизрязани; поне не пове ...
Фейлетонистът
Като за начало не смятам да ви се представям със строги биографични данни, поне не рождено място; ръст сутрин и вечер; кила в наядено, ненаядено и преяло състояние; брой лимби отзад (отпред не питайте); номер на обувките с изрязани нокти и неизрязани; поне не пове ...
100
4
Ревност
Не те мразя, просто ме обгръщаш непоносимо много.Чувството си е чувство,не можеш да го изхвърлиш на боклука.
Вече не съм цвете.Не и за теб.Не мога да го определя.Утаява се.После изплува пак.Оставя ме неподвижна на стола и тогава не съм.Просто не съм..Не очаквах ,че ти си толкова много, поне не толко ...
Вече не съм цвете.Не и за теб.Не мога да го определя.Утаява се.После изплува пак.Оставя ме неподвижна на стола и тогава не съм.Просто не съм..Не очаквах ,че ти си толкова много, поне не толко ...
132
2
АНГЕЛ БЕЗ КРИЛЕ ІІ
Ангел без криле
( втора част )
Вече пет дълги и безкрайни минути треперещите му пръсти държаха писмото и се колебаеха дали да разкъсат плика... Нямаше подател, само неговото име стоеше там – ситничко написано в десния ъгъл. “От нея е!” – плаха мисъл прокънтя в съзнанието му, след като разпозна почер ...
( втора част )
Вече пет дълги и безкрайни минути треперещите му пръсти държаха писмото и се колебаеха дали да разкъсат плика... Нямаше подател, само неговото име стоеше там – ситничко написано в десния ъгъл. “От нея е!” – плаха мисъл прокънтя в съзнанието му, след като разпозна почер ...
163
8
Хората Забравят Истинските Си Потребности.
В днешно време в яда си, грижите и забързания ден
хората забравят истинските си потребности.
И в един "красив" ден, незнайно как...заради болест,
мисъл, дума, разговор или просто...
"защото му е дошло времето" те разбират, как за краткият ...
хората забравят истинските си потребности.
И в един "красив" ден, незнайно как...заради болест,
мисъл, дума, разговор или просто...
"защото му е дошло времето" те разбират, как за краткият ...
131
2
АНГЕЛ БЕЗ КРИЛЕ І
Ангел без криле
( първа част )
- Времето сякаш е спряло... Съдбата е поседнала кротко на стрелките и не им позволява да трепнат... А ти така ми липсваш! Очите ми жадно отпиват миговете на нетърпението... В гърдите ми се надига въздишка и... и на устните ми се ражда твоето име... Липсваш ми! Липсва м ...
( първа част )
- Времето сякаш е спряло... Съдбата е поседнала кротко на стрелките и не им позволява да трепнат... А ти така ми липсваш! Очите ми жадно отпиват миговете на нетърпението... В гърдите ми се надига въздишка и... и на устните ми се ражда твоето име... Липсваш ми! Липсва м ...
208
18
От всичко или от нищо...
Мрака дойде рано, носен от жулещите езици на студа. Земята беше скована в безпощадна, суха зима, и смразяващ душата хлад. По улиците на града нямаше никой и само окапалите листа на дърветата танцуваха във въздуха, носени от воя на ледените ветрове. Из въздуха витаеше някаква нотка на скрита печал и ...
149
2
