Надеждата остава
Във утрин слънчева и свежа,
със дъх на пролет и цветя,
една надежда ме повежда -
една надежда с много имена.
Закичила лъчи в косите
пристъпвам боса в песента,
изпълнила със звуци дните,
и с полета на птичите ята.
С вятъра напред се нося
сред акорди нежни и добри,
сплела къдри дългокоси
в ритъма на своите дни.
А надеждата една остава -
да ни стопля и крепи,
дори когато остарявам
и сребреят моите коси.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Вълканова Всички права запазени
Сребърните нишки в косите са красив ДАР 