Най-тежкото признание
Слънцето възкръсна,
лъчите му изтръгнаха ме от съня.
В съзнанието ми накрачи моята любов невръстна,
която даде ми за пръв път да заспя.
За мене днес е ден съдбовен,
за мене ще настъпи Онзи миг.
Ще споделя своя порив чутовен,
ще нападна съзнанието ти с вик.
Ела насам. Хвърли предразсъдъците в коша.
Заключи съмнението в гардероба.
Не мисли, че новината ще е лоша.
Ако не й дам криле, измъчван ще бъда до гроба.
Ще ти направя най-тежкото признание.
Не мога повече да крия.
Нека мислите ми бъдат твое достояние,
лицето ти с порива си ще измия.
Кълна се в слънцето, луната.
Кълна се в теб.
Кълна се и в морето, и в Земята
Господи, и в себе си кълна се:
Обичам те!
Обичам те!
Обичам те!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Методи Пачев Всички права запазени
