УТРОТО Е СИНКАВО, МЪГЛИВО...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Утрото е синкаво, мъгливо.
Парят ми очите-нощ безсънна.
Ситнят кучета навън и хора,
свели погледи надолу
пъплят без посока. Булевардът
е изцъклил мокро тяло.
Пръска сняг в прозореца ми, съска,
драска с нокти по стъклото.
Гладен съм и безработен.
Слушам
някъде накацали, унило
грачат врани без надежда.
Всичко е замръзнало. И духа.
Сякаш е обесено - пердето
се поклаща. Глухо, в мойта стая
се разхожда тишината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
