Поезия
Щастието е като звук от падащи акорди
Под които няма нищо
Гониш го
А в следващия миг то теб гони
И не спира да мълчи, когато му говориш ...
Тролейбусна синя светлина
Профучава покрай мен
Време е да обясниш
На всички тук
И на мен ...
Трудно ти е да прочетеш какво пише в мен
Тази книга със скъсани корици
А ако бях и малко по-дебел
А ако имах хубави къдрици
Можеше ли да съм опростен ...
Това дете вече е жена
Чуваш ли?
Чуваш ли как тупти едно разбито сърце?
Чуваш ли как плаче едно наранено дете?
Не чуваш, нали? ...
* * *
Различна съм от другите поети -
не романтично-галещо е словото ми,
не става за пиано и рефрен.
По-скоро бъзодействаща отрова. ...
* * *
Да си отиват рано и завинаги -
такава е съдбата на чудаците.
Да хванат пътя без окото им да мигне.
На тихата посредственост да ни оставят, ...
За този...
на човека с най-красивите очи,
с най-нежните усни,
с най-голямото сърце аз посветих!
На този, който ме разплаква всеки път, ...
Ти си повече от обич
толкова силно те обичам, ти туй знай.
Ти си повече от обич,
по-различен си от всички.
Даже думи тъй силни няма, ...
До кога ще те обичам....
Тъжна разходка по плажа
При изгрев на тъжна луна
Предлагам понякога
Малък кораб забравя
Да диктува в морето вълни ...
Пожълтяла фотография на самотен плаж
Осветена от сълзите восъчни
На пожълтяла свещ
Спомням си, че там вървеше хилаво момче
С пожълтели дрехи ...
Непрозрачна мъгла ме прегръща
Непрозрачна мъгла ме прегръща
И двамата влизаме вкъщи
По улиците навън се стичат
Като реки хора в колите си ...