Поезия
14.2K резултата
Раждаме се и умираме сами.
Раждаме се и умираме сами. Но сами ли тръгваме? Живеем – не сами, проклинаме срещу това да сме сами. Обичаме сами да сме сами. И губим единствено сами. Печелим, умирайки, но винаги сами. Дали отново ще се раждаме, живеем и общуваме, или проклинаме, обичаме и губим, щом ще печелим, умирайки сами…
170
4
ДУХ
Горчиво вино до чаша първа- една изстрадала, изстинала стена, издигната против волята-нашата, една горяща свещ със синя кръв, угаснала, удавена в жарта на българския дух, на спомена за къщите на двата ката, на бъклицата с ракия отлежала и болката от чашата преляла. Но на кого продаваме ония бели ман ...
139
ВЕЛИКДЕН
Уморен съм. Уморен като надеждата. И сам… Великден. Вяра Исусова- за да се изпълни писание- човек не получава онова, кото иска, а мълчание, като хиляди самотни свещи след Великденско бдение. Малки звезди- пожелания, Стопени от умора и надежда, капещи като кръв за избавление, оставящи диря от дима си ...
126
МЕЧТАТА НА МАЙКАТА
Вятъра разсипа косите ти по плажа, и се сля с нежността на тяхното докосване… Тъгата не разплака очите ти, но морето се развълнува и намокри лицето- любящо, нежно, от капки, светнали като бисери върху кадифе… Младостта ме грабва от стремежа да съществува- гола, красива, прекрасна под вопъла на очите ...
157
2
БЛАГОДАРНОСТ
Благодарих ли ти за избора, любима? За това, че още тук съм, че ме има? Благодарих ли ти, че в моята безбрежност, Ме покори със мила нежност? Благодарих ли? Не, не съществува спомен… Къде е отлетяла болката? Защо сълзата се търкаля по небръснатата буза и как от мисълта за теб ръката потреперва върху ...
159
2
ШАНС
Шанс! От съдбата- като докосване, като забрава, че това е мечтата, която очакваме, докато угасваме..... Достигната, тя вече не е същата Достигнали-затваряме я в къщата на свойто недоверие, на странно суеверие, което хлопва вратата пред мечтата пратена от съдбата. И отново сами, изпаднали в транс: Къ ...
143
МИГОВЕ
2дни, 48 часа, 2 минути и 48 секунди..... 2 дена, за които разтвори дущата. 2 дена, за които се превърна в мечтата. 2 дена, в които горя. 2 дена, в които умря..... Като последните 48 часа живот, последно изстрадани, чувствени, тлеещи като жарава в огнището, превърнали синевата на утрото в мъгливо из ...
147
НА ДЪЩЕРЯ МИ
Обади се от някъде далече- телефона прекъснат е вече, а спомена в душа гори, че си забравила езика си дори... И тази болка ме разкъсва- парчета живи в мен откъсва. Сълзите тръгват и следа остава, душата се изпепелява... Къде си?-Някъде далече. От спомена, мислен за вечен, от нежността на грубите ръц ...
173
Между Небето и Земята
Там-между Небето и Земята аз може би ще те открия, ще дойда, ще приседна тихо на облак тъжен, отронил няколко сълзи за да превърне сивотата своя в искрящи, пъстри в светлината капещи дъги. В тях ли ще открия мойта синева на твоите очи? Защо остави ме? За да ти липсвам? Защо напълни вятъра със самота ...
203
2
Птиците умират сами
Живот- птича песен последно изпята. Душа, зареяна между Небето и Земята. Като камък гранитен от скала се откърти- самотно дихание на душата ми мъртва. Прости ми! Отплувам към онази синева- за нея говори ми ти, някъде-далече от гнева на мойта последна надежда, която шепти, която крещи- Моля те! Прости!
180
Дивата патица
Намерена е патицата дива. Намерена е болката, която в тялото , в душата ми разлива една изпълнена със мъка празнота… Намерен е един приятел, когото трябва да убиеш, Да се вградиш в миналото му като предател, от неговите мисли да се криеш, за да разбере, че болката е време, а времето е обич!
135
4
Вечер
Забравям се, изгаряйки съня си с горчивия мирис на кафе. Музиката бавно прониква в догаряща свещ. Недовършена бутилка плът прокарва път в съзнанието, което губи своите очертания… Разпилявам скъсаните си нерви около теб и жарава изгаря нозете ми, защото съм сам. Мириса на кафе ме връща там , където с ...
136
Прости
Живот- птича песен последно изпята. Душа, зареяна между Небето и Земята. Като камък гранитен от скала се откърти- самотно дихание на душата ми мъртва. Прости ми! Отплувам към онази синева- за нея говори ми ти, някъде-далече от гнева на мойта последна надежда, която шепти, която крещи- Моля те! Прости!
222
2
Последно
Какво са облаците, ако не извинение за Небето? Какво е дъждът, ако не сълзи към Земята? Какво е живота, ако не бягство от Смъртта?.... Болката ражда живот..... Ликувай Лукави- битката спечели- сред многото жени, които ме обичат не съществува тази, седнала до мен... От много имена, с които ме наричат ...
216
4
Пътя на любовта
Пътеката на нашето дете - дъгата, роди се от дъжда, роди се в цветове , сияние от Светлина в Луната, от сълзи прах на земни ветрове.... “Не си отивай”-каза ти. И тръгна си сама.... Молбата ми Молитва е: Прости! Не се оттегляй в своята тъга, не ме оставяй на студената земя. След допира до твойта Свет ...
201
Шахматни случайности
Случайна среща, след случайна поща... Случаен поглед, след случаен чат.... Изтръпнала ръка гореща- случаен ход на коня..... Мат... Размазани квадрати от черно-бялата дъска- забравени фотоси, дати запълнената празнота... Душата- мълчаливо ехо- отключила слуаен код- неясна страница от Кехо- стечени бу ...
173
8
Лунна любов
“Обичам те”- прошепна мълчаливо от лунното мълчание така красива “Обичам те”- крещя мълчаливо в нощта, но ми отвръща мълчалива тишина... Ако те има в мен- от Лунен свят- звезди ще има в тъмното небе... Ако те има в мен-от звезден прах- душата ще заплува в твоето море. Ако те няма в мен-от Лунна сине ...
226
2
Звезда
Помня деня, в които се запознахме,
беше студен и мрачен ден.
Не виждах смисъл в този мрачен свят,
бях отчаян, виждах само черните неща.
Облаците се разтвориха и ми показаха звезда, ...
беше студен и мрачен ден.
Не виждах смисъл в този мрачен свят,
бях отчаян, виждах само черните неща.
Облаците се разтвориха и ми показаха звезда, ...
191
2
