Поезия
Изкуството да бъда непукист
Дорде надеждата е жива...
Ще откъсна късче от сърцето си
Искам да рисувам върху теб
залеза, звездите,
слънцето, мечтите.
Луната и небето,
любовта и морето - ...
Потъвам в тишината на смърта
И падам... И падам...
Поглеждам надолу - мъка и болка.
Жално пропадам.
И страдам... И страдам.. ...
Самотна утрин
Събуждам се премръзнала от студ
и някак вътре в душата
аз усещам леден смут.
Но няма какво да направя. ...
Но Не Поглеждай Назад
Не бих те забравил
отново сам седя отчаян
дочувам в тъмното китара
тактувам си с бутилката замаян.
Опиянен във този ритъм бавен ...
Галеник
Вземи си каквото ти трябва...
Вземам празнотата,
примесена със тишината.
Връщам смисъла,
подправен с красотата. ...
Каза ми едно врабче...
Сънувам...
Пак се питам...
...и баВничко умирам.
Можеш ли без мене да живееш,
и пак доволно да се смееш?! ...