Поезия
14.2K резултата
Прости ми, мили
Прости ми, мили, много се изнервих от твоето и моето дете... И всички майни, дето ви ги теглих не бяха казани от все сърце... Прости ми, мили, много се изнервих да влача вечно кръста на жена... Макар,че честно, вола си отелих след дневните с кънките у дома... Прости ми, мили, много се изнервих стоти ...
184
32
Доволен ли си ти?
Мина през мен и остави бледи следи!
Добре! Не усетих нищо! Но дали?
Мина ден, мина два, а ти изчезна просто ей така?!
Нещо ми има? Сънувам нещо красиво, но идва сутринта и идва реалността!
Усетя ли те, видя ли те, чуя ли те - корема ми се свива, а сърцето ми засилено започва да пулсира. ...
Добре! Не усетих нищо! Но дали?
Мина ден, мина два, а ти изчезна просто ей така?!
Нещо ми има? Сънувам нещо красиво, но идва сутринта и идва реалността!
Усетя ли те, видя ли те, чуя ли те - корема ми се свива, а сърцето ми засилено започва да пулсира. ...
140
10
Звездна прах
На твоя дъх, на полъха прекрасен,
напомнят ми отминалите летни дни,
със твоя глас, със погледа ти ясен
ще запомня времето, когато бяхме аз и ти.
Когато със потайните си речи ...
напомнят ми отминалите летни дни,
със твоя глас, със погледа ти ясен
ще запомня времето, когато бяхме аз и ти.
Когато със потайните си речи ...
113
8
Самотно стихотворение
САМОТНО СТИХОТВОРЕНИЕ
“Сама ли си?”- попита ме морето.
“Сама съм – отговорих смело аз –
но братя са ми ветровете,
а ехото ми е сестра.” ...
“Сама ли си?”- попита ме морето.
“Сама съм – отговорих смело аз –
но братя са ми ветровете,
а ехото ми е сестра.” ...
276
38
* * *
Кошмарно е когато чакаш
безмълвно с лепкава уста
и крачката не смееш да направиш,
с която ще отвориш райската врата.
Смутен пристъпваш с разум окован ...
безмълвно с лепкава уста
и крачката не смееш да направиш,
с която ще отвориш райската врата.
Смутен пристъпваш с разум окован ...
102
4
Живота
> В живота си човек веднъж обича.
> Споделя болки, радости, тъга...
> В живота трябва много да изстрадаш,
> за да усетиш сладостта на Любовта.
> ...
> Споделя болки, радости, тъга...
> В живота трябва много да изстрадаш,
> за да усетиш сладостта на Любовта.
> ...
109
12
Космополитният град
Космополитният град е задръстен, болен от култа към своя прогрес... Кашля, удушен от живия пръстен, чиято сплав е излята от стрес... Всеки е болен от нещо различно: завист, амбиции, лудост и страх, със заболяване вече хронично - щом му се плаче - го удря на смях... Въздух не стига, но има билбордове ...
106
20
Телефонна любов
“Телефон все ни свързва, телефон – ни дели. Малко странна е тази наша обич, нали!” По мотиви на песента “Телефонна любов” С телефона се движа, с телефон си и ти. Някак странно се свързва с наште плахи мечти. Ако аз заговоря - ти ме слушаш, мълчиш. И не мога да видя твойте чудни очи... Ако ти заговор ...
158
6
Болка
Мога да разкажа много за разбитото си сърце,
за болката - тя е като рицар на бойно поле.
Рицар, който е много красив,
но е немилостив.
Колко сълзи ми струва той - безброй! ...
за болката - тя е като рицар на бойно поле.
Рицар, който е много красив,
но е немилостив.
Колко сълзи ми струва той - безброй! ...
97
2
Песен според настроението
Тогава си рязах ръцете с бръснача на дядо: не бях пораснала още и дядо беше жив. Дядо живя четиристотин години: и на четриристотин години беше много красив и силен: и аз го обожавах! И днес: седем-осем-девет години по-късно: пак съм дете, отново всичко усложнявам, отново си режа ръцете, а дните все ...
132
4
Сън
Една червена роза за мен е блян небесен. Любовта е просто една вълшебна песен. Да намеря себе си е вече толкова далечно, да те почувствам пак до мен, не ще да е и този ден... През стъклото: един измислен свят, Преди имаше и слънце, сега има само мрак. Нощ и ден се сливат, както тъгата с поредната съ ...
92
* * *
* * * Залезът потече на кървави капки над главите ни. Небето рана ли е или е разпереният чаршаф на насила обезчестена девственица? Вълните преглъщат водорасли, миди и обида. Изплюти, петролените петна изплуват на повърхността – като удавници, завърнали се от оня свят завинаги. Надигат се и забиват з ...
134
10
