Поезия
14,2 резултата
ХИПОТЕЗА
На Светослав Иванов дали да не кажа това което мисля за кратко ще настъпи тишина за кратко ще се създаде илюзия за правда после ще започнат да говорят а после ще започнат да крещят но аз ще бъда мълчалив те също ще мълчат после някой ще предложи да сменим темата и някой наистина ще я смени но аз ще ...
116
6
Летен спомен
Понякога стоя и си спомням дните, когато тъй нежно погледна ме в очите. Там на плажа ме плени, с твоите красиви сини очи... Помня пепеляво русите коси, и онези-погледи жарки и страстни. Страстта превземаше дори нощта, и колко бързо минаваше край теб деня. Ах,колко силно тогава те пожелах, и как за т ...
118
8
ВЕЧЕР...
ВЕЧЕР...
Когато легна да почина,
и просто мисля без причина,
когато леко се отпускам,
и лесно тялото напускам... ...
Когато легна да почина,
и просто мисля без причина,
когато леко се отпускам,
и лесно тялото напускам... ...
136
16
Желание
Изпитвам аз едно желание но сам пред голямо изпитание. Ти за мене значиш много, много за бате Гого. Мигът,в които аз те зърнах. Едвам не повърнах. Защото ти много тъпа, а живота ми е скъп. Със теб не мога да се занимавам, съжалявам че те познавам. Ти си просто болен мозък. Ходи да се вземеш дозата. ...
182
14
Кажи ми
на Краси Колко ще чакам - не зная, колко ли нощи и дни? Но дойдеш ли тук най-накрая, "Обичам те" - ти ми кажи. Колко ли дълго да тлея ще чакам, ще търся очите ти? Не смея, не искам да се оплаквам. "Обичам те" - ти ми кажи. Бяла ще бъде луната, в небето наниз звезди. Ще тръпна пак в тишината, огряна ...
122
10
ТАЙНСТВО
Тук шетала е пролет бяла З и вятър разлюлявал клони Е И тази вишна нацъфтяла М тъй неусетно сълзите зарони. Я Възправяло се жарко лято О с мелодия от "Четири сезона". Г Люлеят си косите златни Ъ пшениците под небосклона. Н И есен милвала лозята, В гората, със пастелен цвят. О Реколтата е днес богата ...
134
18
Буря
Мрачен ден - дъждовен, горчиви сълзи пак валят. Тътенът висок,гръмовен, светлини в мрака пак горят. Някъде наблизо майка страда, търси птичето си скъпо, писка,цвърка,пак излита, бурята и го е отнела сурово,сухо. Бездомникът отново се загръща с протритото и скромничко палто. После бавно бавно се обръ ...
189
16
Изоставен...
Дойде денят във който ти ще тръгнеш без да кажеш нищо, без да ме прегърнеш. Толкоз силна, горда си като небето без да мислиш, ти разкъсваш ми сърцето. “Как?Защо?” ти не допускаш да те питам и във тъмното ме караш да политам. И летя защото всичко си за мене без посока, хванал здраво свойто бреме. Зна ...
116
8
Агония...
Агония...или пък просто самота, какво ми каза не искам и да помня и просто се надявам да си бил ядосан, от нещо провокиран,или събуден . Агония...или пък просто болка на отхвърлено приятелство, на множество сълзи изтрити, на всичките ми думи за утеха. Агония...или пък просто вик за помощ, разкъсан о ...
142
4