Поезия
14.2K резултата
Трансформатор
В главата ми пулсират кривите на стихове и макронапрежения. И дефазиран спрямо времето, в пространството изстрелян, между живите приел съдбовно избора на бремето, мечтаещ вяра, но открил съмнения, аз търся своя орбита, свой спин, където да попадна в резонанс със времето и неговия данс. Пулсират крив ...
164
14
ЗА ТЕБ СЪМ КРАСИВА...
За теб съм красива...
Нощта е заровила пръсти в косите,
гальовно милува с прохладна ръка,
венец ми оплита - цветя са звездите,
в сребро ме облича - късче луна... ...
Нощта е заровила пръсти в косите,
гальовно милува с прохладна ръка,
венец ми оплита - цветя са звездите,
в сребро ме облича - късче луна... ...
215
38
Кой те научи така да обичаш?
Обичам те! Твърдиш.
А твоята любов,
защо ме задушава?
Обичам те! Крещиш.
А крясъка кънти ...
А твоята любов,
защо ме задушава?
Обичам те! Крещиш.
А крясъка кънти ...
235
30
Как започна всичко?
Как започна всичко?...
...-Тя ме чакаше в къщи!...
Отговаряш и виждам в усмивката ти надежда,
не мълва,...желание сякаш…
от щастие да крещиш без да се оглеждаш!... ...
...-Тя ме чакаше в къщи!...
Отговаряш и виждам в усмивката ти надежда,
не мълва,...желание сякаш…
от щастие да крещиш без да се оглеждаш!... ...
137
8
^Сълза на любовта^
Една сълза отроних от душата, една сълза потъна в Земята! Една сълза,защото те Обичах, изплаках и в лябов се вричах! Сълзата що е обич спотаила, дари Земята с могъща сила! Вземи тази роза-прегърни я! До твоето сърце носи я! Ще мине време,Розата ще тлее, ще стане пепел прах и спомен! Вземи праха на р ...
126
8
В ДЪГАТА ЦВЕТЯ.../на Р./
Ти си тръгна, любов, без думи излишни
и помаха виновно за сбогом с ръка.
Не успях и да кажа, че ще ми липсваш.
Не можах да извикам... и да те спра.
Ослепях за света и чужди копнежи, ...
и помаха виновно за сбогом с ръка.
Не успях и да кажа, че ще ми липсваш.
Не можах да извикам... и да те спра.
Ослепях за света и чужди копнежи, ...
260
68
НАРИСУВАЙ МЕ...
Нарисувай ме...
Нарисувай ме! Нарисувай ме в картина пъстроцветна -
от дъгата багрите в палитрата си събери,
аз кокетно ще ти се усмихвам, без да трепна,
в ярки тонове ме сътвори... ...
Нарисувай ме! Нарисувай ме в картина пъстроцветна -
от дъгата багрите в палитрата си събери,
аз кокетно ще ти се усмихвам, без да трепна,
в ярки тонове ме сътвори... ...
179
34
Усмивката ти...
На вратата ми днес застана,
онемях, думичка не можех да ти кажа.
Старата буца в гърлото, там си и остана,
опитвах се безраличие да демоснтрирам, но не можах да ти го покажа...
Преобърна се сърцето ми милиони пъти, ...
онемях, думичка не можех да ти кажа.
Старата буца в гърлото, там си и остана,
опитвах се безраличие да демоснтрирам, но не можах да ти го покажа...
Преобърна се сърцето ми милиони пъти, ...
167
14
Алени очи...
Със твоите лъжи
превърна очите ми в алени лилии.
Крсиви за гледане, но кървави...
Унищожени, самотни, влажни очи...
Казваше, че обичаш червеният цвят, ...
превърна очите ми в алени лилии.
Крсиви за гледане, но кървави...
Унищожени, самотни, влажни очи...
Казваше, че обичаш червеният цвят, ...
96
6
Вече не си ти...
Имам очи,
но защо ми са те,
като не мога да виждам теб?
Не мога да зърна усмивката ти,
очите ти... лицето ти... ...
но защо ми са те,
като не мога да виждам теб?
Не мога да зърна усмивката ти,
очите ти... лицето ти... ...
111
4
Безразлична
Безразлична
А всичко беше по-така,
всичко беше по-различно!
И аз не бях сама,
и аз не бях така безразлична! ...
А всичко беше по-така,
всичко беше по-различно!
И аз не бях сама,
и аз не бях така безразлична! ...
112
4
Сама на Великден
Велик ден е! Не е! Ще бъде утре,
а аз стоя във стаята сама,
превъртам нервно златния си пръстен -
във тъмното едничка светлина.
Представям си как съмнало е вече ...
а аз стоя във стаята сама,
превъртам нервно златния си пръстен -
във тъмното едничка светлина.
Представям си как съмнало е вече ...
135
6
* * *
В памет на Жоро Малинов
Обичта ти за мен
ти я връщам на тръгване.
Посрещни ме със нея
в края на пътя ми. ...
Обичта ти за мен
ти я връщам на тръгване.
Посрещни ме със нея
в края на пътя ми. ...
160
12
ВЪПРОСИ
Като човек живя ли в живота свой, достойно вървя ли през пътеки безброй? В цел превърна ли свойте мечти? Грешките свои успя ли да си простиш? Болките търпеливо дали изтърпя, без да свеждаш уплашен глава? Усмивки и нежност разпиля ли навред, безусловно помага ли на тези до теб? С благи думи стопли ли ...
171
24
