Стихове и поезия - любовна лирика, бели стихове, хайку и стихотворения за деца

Любопитство

Живели са си някога
Адам и Ева в Рая.
Добре ли –
зле ли...
туй и аз не зная. ...

kasius

Поезия

220 92

Копнея те!

Копнея те! Без дъх оставам
при мисълта за теб забравям
всяка болка, всяка рана.
Откривам те навсякъде край мен.
Очите си затварям и те виждам, ...

Djein_Ear

Поезия

196 34

Споменът по една любов

Сложих сама края, съжалявам ли,не зная, само зная,че боли, а споменът силно гори. Мисля пак за дните, слънчевите,нашите,в които вричаше се на любов и на всичко бе готов. Думи много каза ти, искрени те бяха,но уви, не исках да ги разбера, погубих всичко с лекота. Времето ми с теб стоеше, пламенна стр ...

Adelinka

Поезия

168 16

Да съм втората

Не искам да си тръгваш,
защо трябва да си с нея, а не с мен?!
Защо само за час мечтите ми сбъдваш?!
А после заминаваш далече в горещия ден.
И утре пак така, ...

Adelinka

Поезия

151 10

Сама

/посвещавам го на софиянци/
Пак стоя сама,
а е толкова рано сутринта.
Не чувам навън птича песен,
не чувам невинен детски смях. ...

Adelinka

Поезия

139 10

БЕЗСЪННА СТАЯ

Безсънна стая
Болката безумна цяла,
която съм изплакал,
остана неразбрана,
там, във вечността. ...

xpuc4o

Поезия

153 22

птиците умират сами

А бях тъй млада, силна, щаслива.
Мечтаех, живеех, творих,
сърцето си - дадох ти,
рубин в дланта си скрила,
сълзите ми - бисери бяха, ...

diva

Поезия

138 14

На този ден...

На този ден е редно да се смея,
нали е моя ден рожден,
но слънцето не може да изгрее,
когато ти, любов, не си до мен.
Усмихвам се на шумната тълпа, ...

Steisi

Поезия

130 8

***Когато

Когато залезът-златна река през улици празни премине, не идвай тъга! В прозорците сини с лъчите си слънцето пише: Има още небе във очите, бял облак в гърдите ни диша и черешови са дните.

daik

Поезия

149 10

СТЕНАТА

ВСЕКИ ДЕН, ВСЕКИ МИГ
БАВНО, НЕУМОРНО ВЪРВЯ
ПЪТЯ - НАРЕЧЕН ЖИВОТ.
ЗАБЪРКВАМ РАЗТВОРq СЪБРАЛ
КОПНЕЖИ, ЖЕЛАНИЯ, ...

liviq

Поезия

186 32

Белите Дървета

Пуснах юздите на времето,
защото ние сме само зрънца.
В градините на белите дървета,
ще си отсанем винаги деца.
Мълча , защото съм щастлива, ...

RIOT

Поезия

99 12

* * *

Любовта ми е нетърпелива
като бисерче,
очакващо съзряването си
в седефената къщичка на мидата...

4o4ka

Поезия

148 8

Вълшебница

Животът ми е шарено безвремие
и гони цветни мисли без умора.
Загадка съм във нашето съвремие
за всички сиви уморени хора.
Смехът ми пее ведро във очите ...

Бисерче

Поезия

159 14

Етюд

Сърдечен ритъм на колибри
перото мое обитава,
в безумни пламъци аз тлея -
не се научих да живея...

Donnerjack

Поезия

104 8

Тази нощ

Тази нощ забравих правилата и грешница, и вярна бях. Тази нощ излъгах сетивата и позволих страстта да си играе с тях. Тази нощ единствено ме имаш, утре даже няма да боли, щом страстта отиде си ще знаеш, че тя владеела е нашите души. Тази нощ не съществува любовта, само страст телата ни напътства, а ...

Carissima

Поезия

110 6

В тази болна автогара

В тази болна автогара
зимата свири в ушите ми.
Не мога да отговоря
на обажданията ти, но ти
продължавай... ...

dexter_walrus

Поезия

108 10

Метаморфози

Възраждам се, роптая с грохот,
в страха си влюбвам се отново.
Готов да те позная скришом,
се губя в тихото си слово...
Възраждам се, а ти ме чакаш, ...

Donnerjack

Поезия

128 16

Любов ли е

Любов ли е, да чакаш с трепет
две парещи ръце в нощта,
любов ли е, да търсиш с нежност
две изгарящи очи - плътта?
Любов ли е, щом сетила искрица, ...

diva

Поезия

154 20

Авариен изход

Изход -
просто грабваш чукчето
Аромат на люляк
Последната пчела
беше тук ...

Donnerjack

Поезия

107 8

ПОТЪРСИ МЕ...

Потърси ме!
Тук сред клоните,
като птица съм свила
сърцето си. Oт чакане
ще се пръсне, ...

vesi-lina

Поезия

219 32

ВЕЧНО ЖИВИ СА МЕЧТИТЕ

ВЕЧНО ЖИВИ СА МЕЧТИТЕ
Замръзнал спомен бавно се разтапя
и влива се в река от самота.
Увисват в въздуха безжизнени крилата
на птица, недостигнала до своята мечта. ...

mimeto-iv

Поезия

149 26

Ангел от Рая

Гледам морето тъжна, сломена,
как вълните удрят скалистия бряг
и мисли във мен бушуват раздвоени:
какво съм аз? Коя съм? Как?
Какво съм аз? Ангел от рая? ...

diva

Поезия

119 14

ТИ..

Понякога ме караш да се смея,
изпиваш моята тъга с очи,
погледна ли ги,чувствам,че живея
и раната в сърцето спира да кърви.
Понякога безпричинно се усмихваш ...

byboJle4e`f

Поезия

156 16

* * *

Рошиш
пръстите ми
с език.
Бавно...
С идеята за ...

desitu

Поезия

93 6

СГАН

СГАН
Виновен, виновен, виновен!
За грешки излечими, но отдавна прекалени
Чист, със гордо вдигната глава
Разсъдък ням и поглед в самотата ...

Epitaphios

Поезия

110 4

СПЯЩА КРАСАВИЦА

СПЯЩА КРАСАВИЦА
Събуждане в прозрачната стая на живота
Зора новоизлюпена, последно погребение
Застинали във болката изсъхнали цветята
Предвестниците горди на нечие видение ...

Epitaphios

Поезия

109 8

СВЕТОВЕ

СВЕТОВЕ
Целият свят се стреми нагоре
Целият свят е сит и доволен
Лица със усмивки рисувани вчера
днес още свежи - фалшива надежда ...

Epitaphios

Поезия

108 2

СТРАХ

Лутам се одрипана в затворен лабиринт.
Сковаващ мрак и черна пустота,
апатичен вятър, грозна тишина.
Търся себе си и изгубената си душа.
На къде, в коя посока да поема - ...

liviq

Поезия

155 26

Научи се да живееш

Научи се да живееш -
миналото остави,
скъсай този воденичен камък
дето толкова тежи.
Събуди се без преструвки, ...

Графиня

Поезия

177 26

Стипцаджийство

Бедите всъщност идват от това,
че всяко нещо има си цена –
цените от витрините се смеят,
пред тях дори бохемите немеят.
Но, кокалът е кокал – който пръв, ...

kasius

Поезия

130 10

Подмазвачество

Земята се върти от векове,
а скоростта и вечно неизменна,
в услуга е на богове
със власт и красота неземна.
Земята е виновна за това – ...

kasius

Поезия

140 16

Кадровик

Човек се ражда на Земята,
с усмивка вярваща в света,
без да познава ни злината –
ни хорската безпътна суета.
Но, някъде по нишките животът, ...

kasius

Поезия

125 4

18+ Една нощ

ЕДНА НОЩ
Сякаш съм скъпа и чуплива чаша в ръцете ти,
бродят пръсти с нежност безкрайна изплетени.
Блясък в очите ти тайно искри,
поглеждаш надолу, а аз пак съм в мечти! ...

bobyy

Поезия

117 2

Празнота

Тънък силует
приведена походка
мрачният скелет
излиза на разходка
Вглъбен в собствената си съдба ...

^poison_tears^

Поезия

128 2

Сам

Късно е ,
аз и моето пиано....
Празен замъкът
се отразява
в тъмна езерна вода. ...

Huckleberry

Поезия

131 8

Пред мен си бездиханна, босонога

Нравствени измерения
на еротичното
Пред мен си бездиханна, босонога –
с мисъл в мига ни спряла,
в който с дързостта ще мога ...

MOJSEI

Поезия

155 28

Това което предстои...

Тя:
Това, което престои, какво е?
Отивам си, оставям те, изчезваш.
А искам ли? Тогава това защо е?
Хвани ме, не ме пускай да си тръгна, ...

Moira

Поезия

172 20

Над покривите се усмихна слънце...

Над покривите се усмихна слънце.
И стана розова тревата. Птица,
започна да разказва шепнешком
за любовта си, изживяна снощи.
Полъхна. И клоните потрепнаха едва. ...

писателче

Поезия

181 24

х х х

х х х
Ако решиш от мен да си отидеш,
на помощ нежността си ще повикам –
тя с паяжинни пръсти да обвие
очи и устни и ръце и гръд, ...

mishona_art

Поезия

190 36

Присъда

Коленичих пред теб,
пред това което бе останало от теб.
Погледнах те с цялата болка
от спомени тъжни,
събирани ден подир ден. ...

Radgo

Поезия

224 14

Поезия

Любопитство

Копнея те!

Споменът по една любов

Да съм втората

Сама

БЕЗСЪННА СТАЯ

птиците умират сами

На този ден...

***Когато

СТЕНАТА

Белите Дървета

* * *

Вълшебница

Етюд

Тази нощ

В тази болна автогара

Метаморфози

Любов ли е

Авариен изход

ПОТЪРСИ МЕ...

ВЕЧНО ЖИВИ СА МЕЧТИТЕ

Ангел от Рая

ТИ..

* * *

СГАН

СПЯЩА КРАСАВИЦА

СВЕТОВЕ

СТРАХ

Научи се да живееш

Стипцаджийство

Подмазвачество

Кадровик

18+ Една нощ

Празнота

Сам

Пред мен си бездиханна, босонога

Това което предстои...

Над покривите се усмихна слънце...

х х х

Присъда

Опашка