joanna_vas (Йоанна) - Works

Отекваща целувка 🇧🇬

Пътищата ни събират
според волята си,
а всеки миг е пренаситен
с непонятност
градена от реалното ...

joanna_vas

Poetry

2005-07-25T00:37:34+03:00 122 6

Ще те прегърна утре 🇧🇬

Ще те прегърна утре -
над житата,
над окосените
от лятото треви,
над пепелта, ...

joanna_vas

Poetry

2005-07-25T00:35:10+03:00 156 8

Мостът 🇧🇬

Мостът, на който се срещаме привечер не съществува в мислите. Изгражда се в очите, като песен под звуците на сребърна камбана. А сипещия се дъждец над нас попива върху дървения перипет, издаден над реки от мимолетност. Приплъзва тишината като шепот, със която безрезервно те прегръщам. Приведените кл ...

joanna_vas

Poetry

2005-07-15T08:15:31+03:00 103 2

Капка по капка(Cefules&JoannaVas) 🇧🇬

Събирам капка, по капка, по капка фермента, онзи наркотичният - дяволският, силно халициогенният - Божият, отделя се от болка - черна болка, отделя се от наслада - дива наслада и е силно разреден със въздух, телесни сокове от праскови и ягоди, но пак може да убие или опияни до безвъзвратна лудост. Ф ...

joanna_vas

Poetry

2005-07-15T00:41:03+03:00 117 4

Мостът 🇧🇬

Мостът, на който се срещаме привечер не съществува в мислите. Изгражда се в очите, като песен под звуците на сребърна камбана. А сипещия се дъждец над нас попива върху дървения перипет, издаден над реки от мимолетност. Приплъзва тишината като шепот, със която безрезервно те прегръщам. Приведените кл ...

joanna_vas

Poetry

2005-07-15T00:40:54+03:00 89

Ухае на разкош 🇧🇬

Думите са непонятни като танц, а мисълта е лунен валс на сетивата във който стъпките са млечни самозванци на мека импулсивност разтворена в букет от хармонични звуци и ухания в просъницата топла на кехлебарения блян... А ехото в сърцето е плиснал се капчук от всичките несбъднати желания в които сенк ...

joanna_vas

Poetry

2005-07-15T00:39:54+03:00 118 4

Така пътувахме 🇧🇬

Мостът се превърна във дъга
в мига,
когато спря и ме целуна...
Запомних
само кораба в нощта ...

joanna_vas

Poetry

2005-06-24T19:10:38+03:00 127 8

С камилска воля 🇧🇬

Звездите са нанизани мъниста
по тънката
невидима връвчица,
закичила гръдта
на неощвената и безлика вечер... ...

joanna_vas

Poetry

2005-06-23T14:08:32+03:00 103 10

Писмото 🇧🇬

Нанизваше стиховете си върху шиш!
Болеше ги.
Мастилото капеше ...
Запази си само последният лист -
най-скъпия, ...

joanna_vas

Poetry

2005-06-23T13:59:51+03:00 138 10

С хармония в зелено /Cefules & Joanna_vas/ 🇧🇬

- Устните ми са клавиатури с триста тридесет и три клавиша,
а диханието ми е като орган.
С пръстите си засвири по него, засвири...
-Устните ти са подвижна неподвижност
в изреченото слово, ...

joanna_vas

Poetry

2005-06-22T09:07:29+03:00 106 6

Художникът 🇧🇬

Усмивка на художник
в невидимия
фон
на бялото платно -
отроче ...

joanna_vas

Poetry

2005-06-21T16:38:57+03:00 107 8

В безсилие... 🇧🇬

"Най-добрите
често умират от собствената си ръка"
Липсата на пътуващия не събужда потребност,
щом осъмналия няма нужда да поиска.
Неразбиращия нищо, ...

joanna_vas

Poetry

2005-06-21T00:27:25+03:00 388 22

Слънчево зайче 🇧🇬

/Посветено/
Докато стоях на ръба на скалата,
ехото на гласа ти ме събуди.
Едно малко камъче се търкулна
към пропастта ...

joanna_vas

Poetry

2005-06-20T23:42:50+03:00 172 14

Цигуларя 🇧🇬

Той няма стъпала.
Петите му
са хармонични звуци
и не тежи
върху прегърбените ...

joanna_vas

Poetry

2005-06-19T13:30:32+03:00 133 12

Задушница 🇧🇬

"Раздавай хлябовете си при гроба на праведните"
(Тов. 4:17).
Парченце, от прекадения хляб
на трапезата днес
е за теб, ...

joanna_vas

Poetry

2005-06-18T13:52:33+03:00 154 14

Подадено цвете 🇧🇬

Клоните на вишната,
надвесили се над прозореца
прецеждат
меко светлината.
Очите не сълзят от съзерцание, ...

joanna_vas

Poetry

2005-06-17T07:52:27+03:00 137 8

СТОМАНЕНАТА МАСКА НА РЕАЛНОСТТА /Cefules&Joanna_vas/ 🇧🇬

Стоманената маска на реалността,
изкована от илюзии,
в потисната действителност -
над скритото,
тревожното - ...

joanna_vas

Poetry

2005-06-17T07:51:52+03:00 136 10

Китайска загадка 🇧🇬

Китайска загадка са явленията случващи се
на подсъзнателно ниво,
където зримото разтваря вратите си широко
и в стаята витаят духове,
говорещи единствено сами със себе си, ...

joanna_vas

Poetry

2005-06-16T16:16:43+03:00 118 8

Диалог между Пороя и Светлината / Cefules & Joanna_vas/ 🇧🇬

Из “Песен на песните”
1.16 Ето, хубав си, любезни ми, да! приятен си;
И постелката ни е зеленината.
1.17 Гредите на къщите ни са кедрови,
Дъските ни са кипарисови. ...

joanna_vas

Poetry

2005-06-15T11:01:51+03:00 107 10

Крехки нюанси 🇧🇬

Ако заровя мълчанието в пясъка
и в колбата на времето
налея
грохота
от пяната събудена, ...

joanna_vas

Poetry

2005-06-15T11:01:09+03:00 96 8

Липсваш ми 🇧🇬

Липсват ми думите ти,
когато притихнеш.
Тишината ме обгръща -
пламъче бяло
трептящо в сетивата ми. ...

joanna_vas

Poetry

2005-06-15T11:00:27+03:00 231 12

КРАЙБРЕЖИЕТО НА ДУХА /Cefules&Joanna vas/ 🇧🇬

В крайбрежието на духа,
по острите лица на груби смисли,
пяна от разбити словеса кипи
и скитник седнал на скалите
с разпуснати на вятъра коси ...

joanna_vas

Poetry

2005-06-15T01:39:19+03:00 140 12

Привечер 🇧🇬

Привечер
умората от дните
натежала
в бездумия и липса
на присъствие ...

joanna_vas

Poetry

2005-06-12T23:36:16+03:00 117 4

Така се диша леко през усмивка / Joanna_vas&Cefules / 🇧🇬

Пътеките ни срещат.
Твоята води към мен,
моята води към теб - реки пълзящи
по разтворената длан
на пееща девойка ...

joanna_vas

Poetry

2005-06-12T19:32:25+03:00 102 2

Очите ми са слепи, но усмихнати 🇧🇬

Върху колоната вселенска
покрита
с морски водорасли
виси
все още ненаписаното ...

joanna_vas

Poetry

2005-06-12T19:31:09+03:00 91 2

В абсорбираната безизходица 🇧🇬

Стъкмени в чемширения дом
на преходното утро
се разпознаваме
по цветето в ръцете
и по уханието свежо на сено, ...

joanna_vas

Poetry

2005-06-10T23:27:00+03:00 85 2

Макар и неправдоподобно 🇧🇬

В неравноделния ритъм на сърцето
оголеният скелет
на живота
намята овехтялата си дреха...
Побирам се в безименното време ...

joanna_vas

Poetry

2005-06-09T07:28:03+03:00 104 4

ДИАЛОГ МЕЖДУ ПЛОДА НА ПОЗНАВАНЕТО И ЖИВОТА /On Line с Cefules/ 🇧🇬

Бит. /3:7/ Тогава се отвориха очите на двамата и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листи и си направиха препасници.
Притчи 20:9 Кой може да каже: Очистих сърцето си;Чист съм от греховете си?
- Ще те облека в мислите си,
а ти ги съблечи!
Първо разголи рамото - ...

joanna_vas

Poetry

2005-06-09T07:25:27+03:00 110 6

Ковчежето на духа /On Line с Cefule/ 🇧🇬

- Ако можех да събирам мигове.
Пропилени мигове, в които няма обич.
Пропилени мигове, в които те няма.
Пропилени мигове, в които ме няма край теб.
Ако можех да събирам мигове ...

joanna_vas

Poetry

2005-06-09T07:22:41+03:00 95 10

Те толкова приличаха на нас 🇧🇬

Върху перваза
на отворения ми прозорец
два гълъба
тъй нежно се целуваха,
че даже от сърце им завидях. ...

joanna_vas

Poetry

2005-06-03T08:46:21+03:00 187 6

Над корена си /On line със Cefules/ 🇧🇬

Марк 4:6
6 а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
Душата ни избухна като лава...
Изгаря всяка мисъл непотребна.
Разлива се по шумните площади - ...

joanna_vas

Poetry

2005-06-02T21:31:33+03:00 96 2

Животът е с вкус на кафе /On line със Cefules/ 🇧🇬

Притчи 27:7
7. Наситената душа се отвръща и от медена пита,
а на гладната душа всичко горчиво е сладко.
Налей ми ... горчиво кафе!
И чашата нека ...

joanna_vas

Poetry

2005-06-02T21:30:06+03:00 186 14

Нехаят върховете /On line със Cefules/ 🇧🇬

Псалми 103
16 Защото като преминава вятърът над него, и няма го,
И мястото му го не познава вече.
Нехаят върховете покорени.
Вдовици, ...

joanna_vas

Poetry

2005-06-02T09:28:52+03:00 121 10

Корени на бъдещия свят /On line със Cefules/ 🇧🇬

Йов 28:9
9 Човекът простира ръката си върху канарите,
Превръща планините из корен.
Лъкатушещи пътеки сме
които, ...

joanna_vas

Poetry

2005-05-31T07:49:57+03:00 108 8

КАКВО МУ ТРЯБВА НА ВРАБЧЕТО /on line със Cefules/ 🇧🇬

Псалми 102:7
“Лишен от сън станал съм като врабче
Усамотено на къщния покрив.”
Какво му трябва на врабчето
усамотило се ...

joanna_vas

Poetry

2005-05-30T00:09:19+03:00 158 14

Скитниче в съня 🇧🇬

Потропват токчетата звънки
през синята пустиня
на деня,
подобно песничка
дъждовна ...

joanna_vas

Poetry

2005-05-28T02:06:46+03:00 117 10

Над пропастта 🇧🇬

Криле разтворени са плешките,
изхвръкнали
над немощното тяло.
Разделно времето е острие
насочено ...

joanna_vas

Poetry

2005-05-27T01:45:33+03:00 124 8

По стълбицата 🇧🇬

Струнен звук,
отронил се от грифа
на живота сме.
Перцето бяло,
в ръката щедра на Твореца. ...

joanna_vas

Poetry

2005-05-25T11:06:57+03:00 95 8

В молитва чува те 🇧🇬

Нозете й потъват
до глезена
в студената роса.
Пристъпва
в светло синьото ...

joanna_vas

Poetry

2005-05-24T16:36:40+03:00 107 6

Преди да 🇧🇬

Преди да се превърна
в езика
лек
на падаща камбана,
преди ...

joanna_vas

Poetry

2005-05-23T12:12:47+03:00 150 16