Вчера оставих нещо там – на върха, след дългото настървено преследване на височината.
*** *** ***
Обърках се, когато тръгнах към реката. Жадна съм, но тук няма сянка и нищо, че е прилежно равно, ми се струва скучно, неподвижно и отъпкано. Трева, коприва, билки, дрян, кърлежи и шипки. “Предизвикателс ...

Само болка ми остана
Върви си, страннико, пред прага ми не спирай уморен,
в душата пусто е, трошица не остана,
каква ли милостиня бих ти дала - поглед празен и студен,
ти жаден си, но аз изпих утайката от счупената кана... ...

ЖИВЯХ
Мълчание лази по спомени жалки
и спира думи обречени.
Тъгата сковава мисли тъй малки
и някак си твърде съблечени. ...

Луд ли съм, дали? Незнам.
А можеби съм влюбен.
Не спя почти, дори не ям,
живота чувствам го изгубен.
Не вярвах много в любовта... ...

Преди
Преди да паднат небесата отгоре ми,
и преди да се изгоря в звездите,
преди да се скова от студ,
и да ми се разранят от тръни петите, ...

И тя си отиде. Както всички край мен си отиват, макар и не завинаги... Мразя разделите, с всяка такава по частица от мен умира. Беше хубав ден, получих обаждане - "трябва да се видим задължително". Учудих се, никога не бе ми говорила така. Реших, че нещо наистина сериозно е станало... Така и беше. Т ...

Във силата се вярва недвусмислено;
със силна воля пазим и мечтите си
и пак насила се опитваме
да се обичаме завинаги.
Във крайности ни тласка суетата, ...

Сбърках, останах сама
на края на вечността,
където изчезват мечтите
и умират в реалността.
Убих се, за да убия заблудите, ...

Сама съм, както винаги ще бъда и била съм си така. В мен има само безразличие, дразня се, но свикнах с това. Не ме учудват ни лъжите, думите, които ти изричаш – добре звучат. Но за ушите на глупава наивница, а аз не съм, защото не живея в твоя свят. Любов и обич? Вечна при това? Разсмиваш ме, нима с ...

Какво възбужда във бика страстта гореща,
издува вените, му диша тежко
И цялата камара стара плът с насмешка,
прохожда изпод порива от грешност.
Възбуден не от факта, че е женска ...

Гнетят ме мисли пагубно печални,
навява ги забулена луна;
загасват пламъчета във очите жални
и болно се разстила мисълта.
По раните от вчера обгорени ...

Небе, измъчват ме неволи страшни; Небе, почакай да пострадам още малко; Небе, тогаз ще се отърся от мъглата на жестокостта; Небе, тогава ще прогледна за нощта...

Сред есенните листа на живота ми,
когато от сълзи мокро бе дървото,
усетих ласката на топлите лъчи,
прозиращи през ежедневието на хомота.
И нежна тръпка сгря сърцето ми измръзващо; ...

Рисувам. Тук и сега.
Рисувам свойта мечта.
Тя е картина.
Моят живот,
мойте сълзи, ...

Герои сме на фентъзи роман, мълчанието е непознато. Болни сме от глад необуздан, желязото превръщаме във злато. Вървим напред и все така вървим, не спираме дори на светофари. Без обич сме, не мразим, не скърбим, лъжливо се наричаме другари. Достойнството е неприлично, Живеем, за да имаме пари. Морал ...

Day after day I'm waking up
To find that you're slipping away
Night after night
I can't fight the emptiness inside
There's nothing I can say ...

ТВОЕТО НАЧАЛО
Вьрни се при летните бури,
сьс порой от грьм ме залей,
нека вихрушка луда ме брули,
не искам вече рьмеж и повей. ...

СТРАХОВЕ
Ветровити колебания подхлъзваха
растящите ми мисли все на там,
където страховете не разсъмваха
под сенките зловещи-океан. ...

Тъга, толкова много тъга в душата
и скръб за тези отминали дни...
Сълзите, те сякаш океан да бяха,
но неизлети сега, нито преди...
Малка принцесо, ти си голяма! ...

Под пълната луна
очите ти блестят
и мисли не една
в ума ми се въртят.
Протягам хладна длан ...

На път за странство, на Хуан,
внезапно счупи се колата.
Затюхка се. Какво да стори?
Росита чака го горката.
В тоз час край него бавно мина ...

Ти си умен и начетен,
и забавен, и красив.
Ти си пристана заветен
и завършека красив.
Във очите ти зелени ...

Тази нощ ще се напия,
за да мога да забравя.
В миналото ще те скрия
и във мрак ще те оставя.
Тази нощ за мен е тежка. ...

Фламенго, гастарбайтери, сиеста
където глупав цар яде сърмички - приказка на баба
(предишния похапваше и леща).
А заработвайки не само хляба,
недевствено девойче си бере маслини… ...

Полека изправям се, бях паднал, уви
с поглед отново в бъдното взрян,
Аз знам, че сърцето, то не греши,
но не знае какво е думата блян.
Полека поемам си дъх, бях забравил какво е ...

Дори за миг направи ме щастлива,
а след това реши да продължиш без мен...
Сега вървя, а улиците сиви,
все по-пусти ми се струват всеки ден...
Замислям се, че ти си тръгна, ...

Забраних на мислите, все към теб да летят. Забраних на очите, само теб да разбират. Забраних на ръцете, само теб неуморно да галят. Забраних на устните, само теб да изричат. Забраних на душата, само в теб да се врича. Забраних на тялото, само теб да копнее. Забраних на сърцето, единствен, теб да оби ...

Народе мой, сърцето ми от скръбности ридае,
а някогашните бългаски герои
терзаят ме сред няма пустота.
Еничарски е този век!
Борбата в паметник изпята! ...

Избор
Не съжалявай, късно е сега
и не плачи, ти нямаш право.
Надявай се, че пътя, който си избра
е твоят избор, той остава. ...

Нещо изведнъж се промени,
осъзнах хиляди неща.
Ти не си това, което искам,
ден след ден в теб откривам
отрицателни черти. ...

Толкова много отронени въздишки,
играе си вятърът с мъртвата плът.
Есен е.
***
Възроди се забравата ...

Само миг е животът ни кратък,
като вик,
Като стих недописан за утрото,
като залезът мълчалив
ни напуска и тръгва. ...

Дъждовен следобед с унили очи,
опива ме руйно и тихо мълчи,
а шета из мене безплодна тъга -
горя като въглен захвърлен в нощта.
И търся за сбогом твоите морски мечти, ...