Каза ми да си тръгна, каза го без причина.
Ти искаше да го направя и аз те послушах.
Отидох си. Минаха дни и месеци. Безкрайно дълги за мен.
Те минаваха, но аз не забравях твойте очи.
Не заравях как нежно ме гледаше с тях. ...

Душата ми - птица самотна
броди мрачна в пустощта,
в сянката тъй тихо плаче
и горещо целува прахта.
Окаляна, мръсна и грозна ...

КОЛЕТ
За това знам, че ме бива.
Обичам да върша неща, за които усещам, че съм подготвен. По този начин можеш да бъдеш сигурен, че ще се справиш добре и никой няма да е в състояние да те упрекне.
Мразя да ме упрекват.
След това денят ми помръква, сякаш слънцето се скрива зад облаците и внезапно се сп ...

Ноща покрива с черен плащ земята
и само тук - таме просветваха звезди.
Не виждаше се даже и луната,
в полето вълци виеха сами.
Сгъстяват мрака облаци дъждовни, ...

Краят на една пиеса
посветено на баба ми, актрисата Надежда Кирчева!
Разбираше че
няма да успее
и себе си ...

Очите ми пак са пълни със сълзи..Напоследък ми е станало навик да плача.. Нещастието изпълва дните ми, а сълзите са най-добрите ми приятелки, а може би - единствените.. В душата ми цари мрак, а в ъглите се спотайват злобно усмихнати мисли: " Ти не заслужаваш да живееш!", " Животът ти е ад", "Животът ...

Тъжно “Сбогом” пред мен е чашата с кафе, В него убивам споменът за теб. Кристално огледало и счупено стъкло. Това остана от моята душа. Думи ли бяха само това? Думи ли беше любовта? Думи ли градяха спомена, Път към черната празнота. Новият ни ден е пуст лист. Какво да пиша там? Последен лъч и послед ...

Знаеш ли колко боли,
от неизмеримото разстояние
и сърцето по малко кърви,
с фалшива усмивка
и наивно оправдание. ...

Умиращи звезди гледат те безмълвно. Тиха нощ превръща всичко в сън. Болката безкрайна убива всичко вън. Магията позната разсейва своята мъгла. Тишина… Безсилен ропот, Думи на тъга, Обсебват пак сърцето и убиват изнемощялата душа. Странен поглед и жест. Всичко свърши. Няма път назад. Ден и нощ сливат ...

Тя бе щура и дива, с ум ироничен,
не бе срещал такава странна жена,
беше лед, кехлибар, с лица най-различни,
неподправена, цветна природна дъга.
Връхлетя във живота му, преобърна го, ...

Изгубен цвят
от думи
прелетя,
нощта разплете
тленния ...

Изповед
Пред нея със свещта стоя,
някъде далеч замислена.
Поглед вперила във нищото,
мечтая пак да стане чудо. ...

...След всичко, през което преминах -
сега се усмихвам и плача в едно...
Душата ту весела, ту болна и тъжна,
живее живота, който сама си избра!
И още те нося в сърцето! ...

В красива и тиха нощ една влюбена двойка седи,
а пълната луна огрява нежно влюбените им лица!
Красиви думи си говорят -на нищо те нямат равни.
„Обичам те”-мълвят и любовта е в техните сърца.
Любовта е чувство, несравнимо с нищо на света! ...

Проволочками Настя в дырочке крутит, гвоздичками, шпыльками. Не поддается.
Поздно в октябре рассветает. Темно в церкви, потому как окна замурованы. Только полосочка света по полу. Ето лучик через пролом в крыше забрался. Ето полдень.
Поняла Настя, что долго с сейфом уже работает, но не открыть его. ...

Ще те чакам, любов, ще те чакам. Ти ще дойдеш, макар и за миг, светлина ще изгрее след мрака и ще шепне най-святия стих. Ще те чакам, любов, ще те чакам уморена, студена, сама. Ще пристигнеш смутена и плаха като слънце над морна гора. Ще те чакам, любов, ще те чакам. Ти ще дойдеш, ще седнеш до мен, ...

Любимия ме изоставя!
Любима съм и изоставям!
Един ме иска! Друг ме мрази!
А, трети с нещо впечатлявам.
От мъка и печал загивам, ...

Ти ще дойдеш с първия лъч от сребро,
обграден от сияние бяло
и одежда тъкана от лунно платно,
ще се плъзга по твоето тяло.
Ти ще дойдеш на пръсти - ефирен и лек, ...

Камбанен звън и януарски мраз,
снежинка малка сля се със сълзите.
Сърцето ми ридаеше без глас,
кристални капки ронеха очите.
Денят сумрачен - черна нощ смени. ...

Обади се. Поиска да се срещнем.
Какво ли ще ми кажеш в този час?
Жадуваните думи ли ще чуя
или раздяла ще застане между нас?
Във времето сърцето предусещаше, ...

Любовта е слънцето и поезията на живота
Любовта е най-прекрасното чувство,което може да изпита човек през живота си.Тя е нещо,което трудно може да бъде описано.Можеш да я почувстваш.Любовта означава да имаш небето и да желаеш само една звезда.Да имаш морето и да искаш само капка вода.Да имаш целия с ...

Хладното утро -
след
дъждовната буря
върху
гроздове жълти ...

Душите ни -
стъклени поставки
за нещата,
които
ни се случват - ...

Не ми се пише за любов,
толкова много досега казах.
Толкова ненужни думи, изречени в един живот,
че чак да чувствам забравих.
Не ми се говори за сърцето, ...

Извинявай, съжалявам...
Това са безсмислени слова.
Извинения неискрени и лицемерни,
понякога искрени, но все така безсмислени
не са ми нужни ...

С ледена целувка във нощта,
смърта душата ми обзема.
И черно цвете съм сега,
в царството на мрака.
Там черни пеперуди кръжат във нощта, ...

И морето плаче...
за изхвърлените камъни по брега,
то също има чувства,знай,
но сълзите сливат се с всичката вода.
И морето плаче... ...

Защо остави ме сама,
в къща с восъчни лица.
Души загробени във сенки,
на ангели безверни.
В клетка от заплетени мечти ...

Кралицата на мрака ме приканва,
вика ме във своя храм,
там няма болка и стадание,
там има само силен плам.
Ела със мен във лабиринта ...

Приятелю далечен, привет от мен сега!
Ти върна ме с години! Сърцето разтуптя,
и оживи във мене, градчето със цветя,
където аз отраснах и помня до сега!
Ти върна ми Балкана, потънал в колорит, ...

Кучка ли съм?
Нека съм такава,
но рана не ща да нося
във сърцето.
И с чиста съвест аз ще си ...

Полъхана от топъл вятър-
нежно гали те небето.
Опиянена от красотата -
преминават облаците бегло.
Радостта си не прикриваш - ...