Contemporary authors work: literature, music, art etc.
20.6K results
Сделка с дявола
🇧🇬
Още една безсънна нощ.Опитвам се да не дишам.
- "Не дишай!"
Пребледнявам!...
Драскам някакви думи на лист хартия,за да можете да ги прочетете по-късно.
-"Кажи им за твоето падение!" ...
Виждам хората около мен,техния живот,нещата,каквито биха
могли да бъдат.
Виждам приятелите им,техните любими,защо обаче те не ме виждат?
Виждам дървета,коли,хора по улиците.
Опитвам се да им говоря,но никой не чува думите ми. ...
Огледалце, огледалце от стената, можеш ли цялата да ме отразиш?
Това ли е мястото, на което принадлежа?
Затворена зад тухлени стени.
Можеш ли да ми кажеш къде сгреших?
Огледалце ,огледалце от стената, можеш ли цялата да ме отразиш? ...
Не поглеждай повече назад!
Не видя ли, че там не те чака нищо добро.
Нещата не са се променили.
Той си е все същия.
Иска лесна връзка, без обвързване, без отговорности, секс на четири месеца. ...
Когато вълните се разбиват в острите скали, едва ли си мислят, че може би са имали и друг избор.
Дали океанът има избор да променя своя път или завинаги е осъден да обитава едно и също място?
Всеки ураган е зов за помощ, молба за промяна, желание за нов живот, желание да не знае къде е , до къде мож ...
Жени и вино, вино и жени (тема на конкурс, в който не участвам)
🇧🇬
Та, прочитам аз за тоз конкурс. Наградата е статуетка от известен наш скулптор. И разсъждавам пред публика:
- Добре де, трябва ли да погледна на темата с очите на мъж? Пълна дискриминация! Работата е ясна. И ако не си изиграя ролята - няма муза, няма статуетка…. – тъжно споделям с него.
- Ооо, стату ...
..за срещата?А знаеш ли какво е да обичаш?
Изпитвал ли си някога,
блаженството от допира на чуждата ръка?
И ставал ли си само с мисълта за срещата?
И виждал ли си някога, ...
Когато нощем падне мрака, нощта нахлува и в моето сърце.
Поглеждам пак към тъмнината и виждам твоето лице.
Виновна съм и нямам право да искам твоето сърце.
Пронизвам с вик ноща и изнемощяла протягам треперещи ръце.
Но мрака безжалостно поглъща и малкото останала ми мощ . ...
Прощално...
Как от толкова копнежи избрах си точно теб?
Как го правеше не знаех, но от спокоен-в лудост превръщаше ти моя ден!
Нещо хубаво изживях с тебе и да искам, вече го няма.
Не мога да го върна даже за час, не искам да превръщам спомена в измама. ...
I Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството. Да нямаш други богове освен Мене.
II Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш нито да им служиш ...
Какво усещаш днес? Какво е чувството?
Какво е да погледнеш на смъртта в очите?
Да видиш как е взела твоето, най- близкото.
Това, обаче, от което ти отдавна се отрече.
Ще плачеш ли сега? Недей, за бога! ...
Приюти ме в мрачните си мисли
и ми дай надежда за по-добър живот
Не ме отблъсквай-аз съм твоя
с никой друг напред не мога да вървя.
Приюти ме в мислите си, ...
Защо трябва да правим такива саможертви за една невъзможна любов,защо трябва да страдаме и да се самосъжаляваме , сякаш е дошъл краят на света! Вярно има страшно много болка от несподелената любов.Иска ти се да забравиш , че човекът за който си готов да дадеш цялата си душа ,не иска и да знае , че т ...
Обичах те,но ти не ме разбра.
Плаках,ала ти дори не ме видя!
В съня си те срещах
Като принц,облечен в ангелски одежди.
В тебе всеки миг се влюбвах, ...
Още малко Свещ до прозорецът гори. Навън тъмно е, виждам безчет звезди по небосвода ясен и красив. Луната съзирам във небето, а отражението нейно плава бавно във морето. Водата тази вечер е спокойна, вълна единствена гребена разпени, разби се и потъна. Отвърнах аз глава. Сякаш мрачната вода отми над ...
Стон на болка. Писък, смърт. И край. Самият въздух замря от изстрела. Ръката на Ревека беше застинала в позата, в която стреля. Застинало беше и времето; също като труп, едва усетил границата между живота и смъртта. Имаше ли изобщо граница, щом можеше да бъде пренебрегната така лесно?
Тази мисъл про ...
Таванът е сив и лепкав - пространствен срив на битието по абцисата на забравата. Защото таванът над главата ми и се стича навсякъде... Ордината на спомена изпарява се, а после отлита към тавана. От там се стича към пода разбит...
Дойде ангел във нощта
И ме погали той с нежната си ръка.
Тръгнахме двамата по пътя сами
Той ме отведе в приказка чудна,
Без измама, без никакви лъжи! ...
Искам да не дишам, но не мога!
Искам да не чувствам, но не мога!
В друг искам да се влюбя, но не мога!
Любовта към теб в гроб аз да заровя.
Искам, но не мога! ...
Обичах те, лъжа не е това, дори е истина неуспорима, но ти не вярваш в моите слова, нито в душата ми ранима. Осъдена бях аз да те обичам и да вярвам все на твоите лъжи, предадена бях аз, но не отричам, колко тежко е и как боли. Защо ти никога не ме разбираш, а държиш разбран да бъдеш ти, сърцето ми ...
Едно дете се хлъзна във водата,
докато си играеше край Сена.
Но бдеше бог над детската съдба
и то се вкопчи във една върба.
Докато се удържаше за клона ...
Едничка чаша вино ще изпия, От любов болезнена ще се напия, От тъга и болка сива, Страст необяснимо дива.... Едничка капка вино ще преглътна, Както ти внезапно млъкна, Щом прочете истината в мойте очи, Както аз видях, че те боли... Едничко зрънце от туй горчиво вино, Събира всичко, дето ме убива... ...