Живота е път, а моят път до скоро чувствах, че си ти.
И дори да стискаш ръката ми силно и да вървиш до мен,
времето и разстоянието те дърпат в другата посока.
Ти знай, след пътя следва кръстопът,
и точно там ще те откъснат те от мен. ...
Защо разби сърцето на парчета?! Защо превърна душата ми в гроб?! Нима се различавам от другите момчета?! Защо ми е да чуя твоя зов? Достатъчно присъстваше в моите мечти, сърцето мое остави да скърби. Достатъчно време ми изгуби ти. Сега се питам твоето дали тъжи. Ти погуби душата моя, заключи вратата ...
Отиваш си, не мога да те спра! Ръката си протягам аз безсилно. Опитвам се да тичам, но стоя. Мълча, а искам да извикам силно. Зад ъгъла се скриваш ти и в миг изчезват всички багри по земята. Замлъква всичко, само тъжен вик ехти във дупка, зееща в душата. Аз хуквам да те търся, бягам сам - на пейка в ...
Червена роза. Листенце падна от цвета красив. Красив? Бил е нявга,преди време. Вече сухо и сбръчкано, от времето надвито, цветчето розово от студ и тъмнина обвито, самотно като снежинка малка, от вятъра понесена. Бъдещето да не знае, за миналото да не хае. Сякаш търси малко топлина, макар да знае, ч ...
Българската действителност.
Спасете децата!
В последните години се изписаха се и изговориха хиляди мнения и тези относно националната ни действителност. А горките ние - българите ежедневно сме поставяни в стресови ситуции заради новия морал, новите управници или престарите човешки пороци. Една експе ...
Мисъл подир мисъл, Дума след дума, Питам се има ли смисъл Да вярвам в тази заблуда? Мисля и отговор в себе си търся, Но, уви, все не го откривам, Не знам какво аз чувствам – Дали те обичам или мразя и презирам… Не – да мразя аз не мога, Така и не успях да се науча, Затова все страдам – Това що искам ...
Обичах те, лъжа не е това, дори е истина неуспорима, Но ти не вярваш в моите слова, нито в душата ми ранима. Осъдена бях аз да те обичам и да вярвам все на твоите лъжи, предадена бях аз, но не отричам, колко тежко е и как боли. Защо ти никога не ме разбираш, а държиш разбран да бъдеш ти, сърцето ми ...
Далече беше. Ледената кралица. Недостъпна и безбожно желана. Лунно красиво цвете.
Бе усмихната... но в чистите и сини очи мъждееше някаква тъга. Неизплакани сълзи, недостойни за нейния красив свят. Тя плачеше в съня си, той знаеше това, защото всяка вечер в сънищата му заспиваше усмихната в неговите ...
След загубата на човек или предмет,
в душата ни открива се голяма рана.
Изпълнени с омраза кам всичко живо и познато,
изгубваме надеждата да продължим,
дори и собствените си дела ...
Красива песен прозвуча в нощта, гласчето нежно тихо отзвучава. Подир това отрони се сълза, по кожата се спусна, мътна стана. Засвири вятъра във сухите листа, пригласяйки на тази песен жална. Запръска дъжд и сухата земя пое го жадно, както и сълзата. И облак сив, луната кръгла зряла, покри със тъмния ...
Мога да те лъжа във очите, че теб единственно желая, а да целувам чужди устни и за чувствата ти да нехая. Както искаш ме наричай, ако искаш "лесната жена", но колкото и да обиждаш няма да ме промениш така. За мен мъжете са еднакви не вярвам аз във любовта, и отдавам им се знаейки, че ме искат само з ...
С опънат лък до мен се спря
дете със златни ангелски крила,
прицелило се точно в мен
изтреля червената стрела на любовта.
В мен любов голяма се роди, ...
И когато слънцето залезе нека снегът започне да вали, да покрие и изчисти мръсотията по града, оставена от всичките зли и лицемерни хора стъпили и опорочили чистата напръхнала от студа земя. А те ужасните, стъпвайки по нея я позорят и грозят. И нека снегът започне да вали, да утеши мъката на всичкит ...
Мисли… мисли… Една подир друга… Мисли на радост, на смях, На тъга и на заблуда! Мисля… отново за теб, Мисля за миналите дни, Мисля за него – живота, Който едва ли ще те промени! Да – едва ли, няма шанс, Все същия ще бъдеш ти, И аз теб не ще забравя И това що нас ни раздели!
Мога да бъда себе си – да, Пред нищо няма да склоня глава, Какво мога и искам ще покажа, С думи враговете ще накажа! Ще се боря аз до края Да постигна тъй що желая, Ще съм силна, устремена, Затова съм аз родена! На думи лесно е, знам, Но пред нищо не ще се аз предам – Като личност да се докажа, Имет ...
Ако имахте възможност да поправите грешките си , бихте ли го направили? Не, не питам дали бихте желали, а бихте ли успели? Всъщност питам и дали бихте желали. Ако знаете края на една история, ще искате ли да промените нейното съдържание? Всъщност не е толкова сложно. Задайте си въпроса по друг начин ...
Nickelback - Savin' me
prison gates won't open up for me
on these hands and knees i'm crawlin'
oh, i reach for you
well i'm terrified of these four walls ...