Поех по трудната пътека на живота,
тръгнах без страх изпълнен от самота,
сега вървя през тъмните дебри на света,
срещайки се с куп празни лица,
с хора без души и сърца. ...

> В тихи прашни листове заспивам всеки път.
> Те за мен по-скъпи са и от роден кът,
> защото на воля тичам сред пулсиращите редове
> от думи.Потъвам в дълбините на книжно трепетно море
> и чувам в просъница как отчаян стих зове ...

> Крия се в книги пълни с прах,
> спомням си се такава каквато бях
> - някогашното миличко дете,
> което никой не успя да разбере.
> ...

Дъжд е валяло...
И от белия сняг
не е останало нищо...
Кучета газят в калта
и пикаят по мътните локви. ...

Ще се стопи снегът. Всe някой ден
ще дойдат щъркели.
И първите цветя ще бъдат бели.
Небето ще се извали и ще поникнат облаци.
И може би ще бъда жив, ще седна в парка, ...

Луна, звезди...Прозорците не светят.
Отдавна е заспал града, мирише и на есен.
И светят в жълто празни булеварди
по които само кучета вървят…
Така и не заспах, сред тъмното блуждаха ...

Хей, момиче, повдигни глава,
не се оставяй на живота да те смачка!
Когато ти е тъжно протегни ръка
и хвани съдбата в крачка!
Не потъвай в мрачни мисли ...

Странник скитащ из гората... Гората – тъмна, мрачна и зловеща. Той самия – мрачен и замислен, пропускал сенките край него да минават. Вървял така година-две – може би минута или ден. Защото в таз гора злокобна, мигът тече сякаш векове. Та вървял си той и мислил си за туй или онуй: как времето тече, ...

Мога дълго безделно да живея, мога дълго болка да търпя, мога и лъжливо да се смея, но не мога да забравя теб и любовта! Лесно мога да отида там, където бяхме заедно щастливи някога, но трудно мога да забравя теб и нежната ти красота! Мога дълго да се боря! Мога силно да крещя, но не мога да се прер ...

Шепне дъждът...
Като от къделя, мъглата
къса кълба по дървета.Там долу, реката
сякаш се крие под върби и сред пара
само белите патки мъдруват във нея. ...

Като мойте дни:
-еднакви,
капките сълзи
се стичат.
Падат. ...

...Ти си въздушна, прозрачна и лека.
Като горска мъгла се стелеш над мене.
И дланта ти- ефирна и мека
ме погали по белите скули…
Остарявам, сребриста брадата, ...

Заминаха последните вагони.
Подгони вятъра шума на колелата.
Търкулна кофичка, угарки от цигари.
Разнесе се дима, пълзящ по всички гари.
Семафорът въздъхна във червено. ...

Падат както винаги листа и дъжд се ръси.
Стеле се мъгла, и мокрите комини
дишат като старци - на кисело и бедност.
Няма впрочем нищо драматично.
Както винаги е есен, циганки - метачки ...

Дъжд заваля, зачервиха покриви къщите.
И снегът се прибра, на завет горе по билото.
Блеснаха сребърни локви, кална е селската улица.
Мина измокрено псе и, галоши провлачила бабата
крета превита надве, на бастунче подпряла годините. ...

Прекалено късно те срещнах...Прощавай!
Закъсня, вероятно трамвая.
Или аз бях някъде...спомени нямам.
Не искам да се завръщам към мъртвото време.
От въпроси се пръска сърцето. ...

Ти която реброто отне ми и ме прати пред Божия съд, имай мъничко милост към мене. Сътвори ме! Не от кал, а от плът… Ах…да… и върни ми дъхът!

Исках да се превърна в мъничка снежинка - да мина тихо покрай твоите очи, да ме погледнеш и да замръзнеш от непозната красота, но проклетата съдба ме превърна в лъч светлина, изгорил твоята душа!
Нараних те аз жестоко и тежи ми днес таз вина!
Не можех да забравя любовта и болката, която тя ми беше п ...

Защо си мислиш, че не те обичам,
защо си мислиш, че се подигравам с теб,
защо не можеш мъката да видиш,
защо не можеш да ме разбереш.
Ако можеш да ме видиш само миг ...

Ако можеш, научи ме да вярвам,
от миналото как да избягам,
от натрупаните хиляди лъжи,
обидите как да забравя.
Ако можеш, научи ме да прощавам ...

Есен е.А нейде в простора
кротко лежи сладка умора.
Упоявате с мириса на дюли
с пърхането на отлитащи крила,
а малгични оранжево-червени цветове ...

> В царството на диаментени мъгли
> и златни слънчеви лъчи,
> сред замъци от прозрачни ветрове
> и кули от искрящи снегове
> живееше едно момиче, ...

Разхождал се човекът с Бог
разговаряли си тихо
и тогава като на екран голям
показал Бог стъпките човешки.
Те понякога се движели усърдно, ...

Свърши представлението.Всички ръкопляскат, стават от местатата си и си отиват доволни или разочаровани.
Актьорите бавно напускат сцената. Свалят грима и усмивките от лицата си.
Тъжно е.Допреди минути си бил жив и огнен там на сцената, на сега витаеш в хорските глави като умрял спомен.
Там на сцената ...

ОБИЧАМ ТЕ!
Обичам те, както се обича живота –
съзнателно и подсъзнателно –
от цялата си душа.
И повече. ...

Боли
Боли, когато някой ти се сърди!
Боли, когато някой те обижда и крещи!
Боли, когато те отблъсква, вместо да те приюти!
Боли, когато в тишината слушаш нечие мълчание! ...

На дъщеря ми Мария
Обичаш, зная, да те изненадвам
с любимите, очаквани неща,
не искаш много и на празник само,
вълнуваш се далече преди тях. ...

Бъди нечия друга, щастлива съдба, Нечия друга...нечия чужда жена... Бъди нечия друга...тъжна мечта, На друг живот дай смисъл и красота. Нека друг да целува твойта ръка, Ласки на друг ще чустваш в ноща... Даже го виждам да гали твойта коса, Как спиш до него, а той те милва в съня... И ето протягам ръ ...

Тихо и плавно, като самотен кораб в морето, нощта доплуваше над града.
Имаше нещо тайно и зловещо в това как неусетно тя се настаняваше в хорските домове.Те я приемаха като нещо обикновенно и нормално, като пролетта, която окичва дърветата в безброй благоуханни цветчета, като птиците реещи се в небе ...

Премръзнал си.
Стъпкваш всичко по пътя си.
Падаш и ставаш опасен.
Бесен си на тези, които
подхвърлят ти патерици. ...

Ще те обичам
още малко
и ще си отида.
Запомни ме,
в твоите ръце ...

В зеленикавите ти очи,
под очилата
смутена мисъл се таи.
Незнам дали наистина бащата
на душевното ми ДНК си ти, ...

Не искам съжаление..... Кажи ми откровено: - Повече не те обичам! Ще се опитам да те разбера и дори да ти простя. И даже да признаеш, че не искаш да ме виждаш, не ще помисля никога и с нищо да ти отмъстя. Не ме оставай да живея в една заблуда, не искам да ме топлиш с фалшива топлина. Не можеш да ме ...

Пожелах си да не съм различен,
да съм весел, ей така,
паднали листа да ритам,
да се радвам на мига!
Тръгнах весел, безразличен, ...