Feb 8, 2006, 1:08 PM

***

Poetry

125 0 2

През прозореца си виждам небето.
Смрачава се... Синьо и гладко небе,
белязано не от птичи криле,
а от бездушно стърчащи антени.
Гледам ги и плача...
И кой знае защо
вече не завиждам на птиците...

1998г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

atanas_dvk (Атанас)

Има надежда за всички...
"Докато дишам, надявам се", а аз бих казал: Не се и съмнявам!
Поздрав за душевността на творението!

2006-02-20T20:00:48+02:00
atanas_dvk (Атанас)

Има надежда за всички...
"Докато дишам, надявам се", а аз бих казал: Не се и съмнявам!
Поздрав за душевността на творението!

2006-02-20T20:00:48+02:00