***
През прозореца си виждам небето.
Смрачава се... Синьо и гладко небе,
белязано не от птичи криле,
а от бездушно стърчащи антени.
Гледам ги и плача...
И кой знае защо
вече не завиждам на птиците...
1998г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Витанова Всички права запазени
