8 февр. 2006 г., 13:08

***

126 0 2

През прозореца си виждам небето.
Смрачава се... Синьо и гладко небе,
белязано не от птичи криле,
а от бездушно стърчащи антени.
Гледам ги и плача...
И кой знае защо
вече не завиждам на птиците...


                                       1998г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Витанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Има надежда за всички...
    "Докато дишам, надявам се", а аз бих казал: Не се и съмнявам!
    Поздрав за душевността на творението!
  • Има надежда за всички...
    "Докато дишам, надявам се", а аз бих казал: Не се и съмнявам!
    Поздрав за душевността на творението!